Ще вложа във вас Моя Дух и ще ви дам да ходите по Моите заповеди, да пазите и изпълнявате Моите наредби.
Йез. 36:27
Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към бащите си.
Деян. 13:36
Нашите съвременници често се опитват да оставят след себе си нещо важно, било то служение или бизнес – нещо, което ще живее след смъртта им. За тази цел се създават организации, фондове и други структури.
Светиите от Стария Завет обаче са служили само през своето време и после са отивали в друг свят. Това е много важен житейски принцип. Житото се засява, пониква, узрява и се жъне, а след това цялото растение с всичките му корени се изорава и се смесва с пръстта.
Служенето на Бога е нещо духовно. То няма корени в земния смисъл, не мирише на пръст. Божите служители си отиват, но Бог остава. Всичко, което е свързано с Църквата, трябва да бъде живо и да служи на времето, т.е. да отговаря на нуждите на своето време, дори на своя час и никога да не застива в определени земни форми.
Бог сам прибира Своите служители от този свят, но изпраща и нови. Нашето дело страда, Неговото – никога. Фактът, че хората идват и си отиват, не може по никакъв начин да навреди на Божието дело. Бог си остава Бог.
Уочман Ни
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2023 <<<
