Скъпи християни, братя и сестри, скъпи сънародници,
Позволете да ви приканя към един по-задълбочен размисъл във връзка с днешния празник, който със сигурност почти целият народ ще чества – ще се насочи към храмовете и молитвените домове, сякаш да посрещне Христос Спасителя, както преди хиляди години. В Евангелието от Матей четем: „И когато влезе в Йерусалим, целият град се раздвижи; и казваха: „Кой е Този?“ А народът казваше: „Той е пророкът Иисус, Който е от Назарет в Галилея“ (Мат.21:10-11).
Евангелист Лука описва как, преди да влезе в Йерусалим, Иисус избира не бял кон, а осле: „И го докараха при Иисус; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисус. И когато Той минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя. А когато наближаваше вече да превали Елеонския хълм, цялото множество ученици започнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, и казваха: „Благословен Царят, Който иде в Господното име! Мир на небето и слава във висините!“ (19:35-38).
Но дали всички се радват, всички ли тържествуват и осъзнават какво говорят и какво правят?
Сред това множество, което като че ли определя правилно как трябва да постъпва, как да отдава истински почести и признание, има и други, които не само не се радват, а негодуват, мразят и завиждат, дори не се сдържат да изразят гласно мнението си: „А някои фарисеи от множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си.“ И Той отговори: „Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще извикат“ (Лука 19:39-40).
Нека да си припомним една кратка история за този, чието име споменават учениците и народът, дори децата пеят: „А множествата вървяха пред Него и които идваха след Него, викаха: „Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който идва в Господното име! Осанна във висините!“ (Мат. 21:9).
Кой е този Давид, защо след хиляди години и поколения той е наричан баща на Иисус? За това четем в Първата книга на царете: „А като се връщаха от победата на Давид над филистимците, жените излизаха от всички израилеви градове, пееха и танцуваха при посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с кимвали и много радостни. И жените като танцуваха, пееха ответно: „Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди!“ А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: „На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мен дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството? И от същия ден нататък Саул гледаше на Давид с лошо око“ (I Цар. 18:6-9).
При посрещането на бащата Давид и по-късно – на Сина Иисус има интересна аналогия, която сега ще се опитаме да анализираме накратко.
Успехът на Христос предизвиква, от една страна, сред народа радост и тържество, а от друга, сред книжниците и фарисеите – негодувание и завист. Успехът на Давид поражда тържество и вълнение сред целия народ и хората излизат също да Го посрещнат, но техните думи будят негодувание и завист у Саул, а впоследствие го карат да намрази Давид и да го гони. Христос не се радва на тези почести и това „признание“. Напротив, когато стига до Йерусалим, Той заплаква. „И като се приближи и видя града, плака за него“ (Лука 19:41). Нито Давид се радва на тези хвалебствени песни. Когато му казват, че царят иска да го възнагради, като го направо свой зет, а всъщност това е таен заговор да бъде убит, Давид пита: „Нима ви се струва лесно да бъдеш зет на царя?“ (I Царе 18:28, СИ). Той предвижда това и знае какво го очаква.
Така и Христос знае за тайния заговор срещу Него, знае, че същите хора само след седмица ще се надвикват: „Разпни Го! Разпни Го!“ Но Той не обръща внимание, знае, че тъкмо за това е дошъл и се е родил на тази земя.
Христос се вълнува от нещо друго – от състоянието на народа, който в момента възклицава и тържествува, подвластен на чувствата си. Хората се заразяват един друг и се надвикват, но сърцата им са далеч от Него. Тези емоции, които водят почти до екзалтация, буквално след седмица ще преминат в страшна омраза, ненавист и жажда за мъст заради стореното добро – не само изцеленията, а дори и възкресението на мъртвия Лазар. Външната еуфория не впечатлява Христос. Той вижда друго – най-големият проблем на човечеството са непроменените сърца, за които Той казва в Своето поучение към народа: „Защото отвътре, от сърцето на човеците излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека“ (Марк 7:21-24). Това кара Христос да заплаче: „Ех, ако и ти бе познал поне в този ден това, което служи за мира ти! да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти. Защото ще настанат за теб дни, когато твоите неприятели ще издигнат валове около теб, и няма да оставят в тебе камък върху камък; защото ти не разпозна времето, когато беше посетен“ (Лука 19:42-44).
Влизането на Христос в храма, който трябваше да бъде чисто и свято място, подобно на човешките сърца, разкрива истинското положение на нещата, предизвикващо не тържество, а голяма скръб, печал и мъка. Ето как я изразява Христос с действия и думи: „И като влезе в храма, започна да пъди онези, които продаваха; и им казваше: „Писано е: „И домът Ми ще бъде молитвен дом“; а вие го направихте „разбойнически вертеп“.“ И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и водачите на народа се стараеха да Го погубят. Но не намериха какво да направят, понеже целият народ се прилепваше към Него и Го слушаше“ (Лука 19:45-48).
Подобно на Давидовия въпрос: „Лесно ли е да бъдеш зет на царя?“, хиляди години по-късно Христос всъщност пита: „Лесно ли е да бъдеш Син на Бога?“ Да Те посрещат с „Осанна“, но после да Те очаква път на презрение и страшни мъки. Затова Христос не се радва на народните възгласи – Той знае, че мисията Му не е да царува, а да спаси хората, като умре за тях.
Въз основа на това кратко изследване ще направим няколко извода за нас днес. От какво се интересуваме ние? Какво предизвиква у нас тържественост и празничен дух? Върху какво е съсредоточено нашето внимание – върху чудото, сторено преди 2000 години, или върху чудесата, които стават днес? Тогавашните хора не се интересуват от личността на Христос и Неговата мисия да промени света чрез промяна на човешките сърца. На практика те чуват, че е възкресил Лазар и затова се надига тази вълна на въодушевление. А Христос казва: „Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано: „Този народ Ме почита с устните си, но сърцето му стои далеч от Мен (Марк 7:6-7). И също: „Сърцето на тези хора е закоравяло… да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си… и да се обърнат, и Аз да ги изцеля“ (Мат. 13:15).
Две хиляди години по-късно ние, вярващите, се питаме: „Лесно ли е да бъдеш проповедник днес?“ Човек, който не просто ласкае с уста, не само носи върбови клонки, а е праведник по сърце, т.е. знае, че трябва да умре за света, за греха, за да възкръсне Бога. Силно впечатление ми правят думите на псалмопевеца Давид, за когото говорихме: „Радвайте се, праведници, в Господ: на праведници прилича да славословят“ (Пс. 32:1, СИ). Кои са тези праведници?
Това са онези, които не се самооправдават, а са поискали и са намерили прошка, чрез истинско покаяние и съкрушение на сърцата си са получили очистване и оправдание от Христос, Който именно за тях е умрял и възкръснал. Подобно на учениците и младенците те пеят осъзнато: „Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който идва в Господното Име! Осанна във висините!“ (Мат. 21:9-10). Техните сърца придобиват мир, покой и радост и над тях е Неговото благоволение.
Това са хората, които в дните около Цветница ще излязат не с вейки от върбови клонки или свещи в ръцете си, а с клоните на плодовете на духа, за които пише ап. Павел: „А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон. А които са Исус-Христови, разпънали са плътта заедно със страстите и похотите й. Ако по духа живеем, по духа и да ходим. Да не ставаме тщестлавни, един друг да не се дразним и да не си завиждаме един на друг“ (Гал. 5:22-26).
От такива праведници Христос днес приема и хвала, и славословие, и почести. За тях псалмопевецът пише: „Да, праведните ще славят Твоето име; непорочните ще обитават пред Твоето лице“ (Пс. 139:14, СИ).
Другата категория хора продължават да плетат тръните, израснали в сърцата им, които не дават покой нито на тях, нито пък на тези, които са около тях, нито им позволяват да се примирят с онези, които успяват и преуспяват в своя праведен живот. Ап. Павел пише и за тях: „Ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите… Защото плътта желае силно противното на духа, а духът – противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате… А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, завист и пиянства, пирувания и други подобни; за които ви предупреждавам, както и ви предупредих, че които вършат такива неща, няма да наследят Божието царство“ (Гал. 5:15-22).
Скъпи приятели, сънародници, християни от различни деноминации, братя и сестри в Господа,
С какво ще излезем пред Него и един пред друг в тези дни? Трябва да помним, че дори да покажем най-„доброто“ в ръцете си – било то дрехи за „постилане“, „хвалебствени песни“, преправени с лукавство и лъст, подаръци или нещо подобно с цел манипулация, – ако в сърцето ни растат тръните, за които пише ап. Павел, непременно ще скроим, тайно или явно, трънен венец на ближния си, а не след дълго и ще го сложим на главата му, както постъпва Саул със своя военачалник и зет. Всъщност не сме далеч от отношението и действията на книжниците, фарисеите и главните свещеници към Христос. Не сте ли наблюдавали такива „християни“, които от голяма обич изведнъж преминават към голяма омраза, от голямо хвалене – към голямо оплюване? Нека Бог да ни пази, мен и всички нас, от тази роля на сауловците и фарисеите.
И така, ап. Павел призовава да не празнуваме с кваса на завистта и омразата, за които Христос казва: „Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод“ (Марк 8:15). Павел ни учи: „Живейте духом и не ще изпълнявате прищевките на плътта“ (Гал. 5:16, СИ).
Ваш слуга Иван Вълков,
епископ на БХБЦ
