Как ще Ви прозвучи следното писмо от човека, който иска да се ожени за Вашата дъщеря:
„…Сега трябва да попитам дали бихте се съгласили да се разделите с дъщеря си в началото на следващата пролет и да не я виждате повече на този свят? Дали бихте се съгласили тя да отпътува за езическа земя и да понесе трудностите и страданията в мисионерския живот? Дали бихте се съгласили да се изложи на опасностите, свързани с океана, с фаталното влияние на южния индийски климат, с възможността да изпадне във всякакъв вид нужда и страдание, да… бъде обиждана, преследвана и може би да завърши дните си с насилствена смърт?…“?
Историческата истина е, че бащата на така поисканата дъщеря се съгласява с тези условия, а описаните предположения наистина се случват в нейния живот… Дъщерята е съпругата на Адонирам Джъдсън – християнски мисионер, изградил десетки църкви в Бирма през XIX век.
Но какво може да мотивира някого доброволно и съзнателно да се подложи на подобни страдания, и то след като има напълно уреден и комфортен живот? Със сигурност няма да е само любовта към годеника.
За да научим повече, ето как завършва заявката за брак от страна на Джъдсън:
„Бихте ли се съгласили с всичко това заради Онзи, Който е напуснал небесния Си дом и е умрял заради нея и заради Вас, заради загиващите безсмъртни души, заради Сион и Божията слава? Ще се съгласите ли с всичко това с надеждата скоро да срещнете дъщеря си в небесната слава с положен на главата й венец на правдата, озарена от звука на хваление, което ще прозвучи към нейния Спасител от езичниците, спасени чрез усилията, преживените беди и отчаянието, пронизали живота й?“.
Ето защо назовахме темата на броя, посветен на Христовата църква, „Целта на цялата Вселена“. Хиляди по хиляди са онези ярко озарени души като Адонирам, Ан и баща й, прозрели не само каква е причината за собственото им съществуване, а и каква е целта за сътворяването на всяко нещо в необятната Вселена.
И то не една от целите, а единствената – Вселената наистина има за цел да съдейства за появата на Църквата и да я помести в себе си като Съпруга на Божия Син.
Да, зная – звучи като изключително радикално заявление дори за някои вярващи уши, а за мнозинството си е просто фанатично религиозно бълнуване. Силно се надявам обаче това провокативно заглавие така да възбуди любопитството, че отворилите първата страница да прочетат и всички останали.
Нека кажа и защо да го направите. Час по-скоро всеки човек трябва да прозре целта на всичко видимо, защото гръцката дума „ἁμαρτία“ (на български „грях“) буквално значи „разминаване с целта“.
А дали ще се разминем с целта на живота ни, или ще я постигнем, когато станем и заживеем като органична част от Христовата църква, изборът прави всеки от нас.
Именно затова ви пожелавам благодатно време с новия брой!
Йордан Пеянски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2022 <<<
