Тоз, който дири в идеал лъчист опора,
нито е сам, нито е беден,
макар тълпата да го счита за самотник
и за безсребърник последен.
Тоз, който в правдата крепи духа си,
живот най – славен преживява,
дори когато – чужденец посред рода си –
той гние жалостно в забрава.
На дъното на океана скъпи перли
почиват, никому незнайни…
Но Бог ги знай. Той знай и перлите, които
стоят в духа ни, вечно тайни…
Стоян Михайловски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2019 <<<
