Скъпи сине!
Напоследък зачестиха кавгите помежду ни заради нашите различни светогледи. При това ти ме упрекна, че съм сектант, нетолерантен човек. Себе си смяташ за прогресивен и свободомислещ. За тебе (и повечето съвременни хора) толерантността означава приемане на всякакъв друг начин на мислене.
От една страна, ми харесва, че защитаваш позицията си толкова ревностно. От друга, се надявам, че наистина си толкова свободен в мислите си, както твърдиш. Ще се радвам, ако продължиш да защитаваш позицията си безпристрастно, критично и смело, дори тя да не съвпада с общоприетото мнение.
Позволи ми да изложа четири точки в подкрепа на това, защо смятам за неправилно предпочитаното от тебе толерантно мислене и отрицание на абсолютната истина.
- Голямата опасност от новата толерантност
Всяка теория се потвърждава, ако основните предположения, на които се основава, са верни. Новата толерантност произтича от липсата на абсолютни критерии и следователно от равнопоставеността между всички начини на мислене и живот (стига да не вредят на обществото).
Но ако описаният в Библията Бог и абсолютната истина, въплътена в Него, все пак съществуват, привържениците на новата толерантност правят фатална грешка. Нали в този случай е правилно онова, което Бог смята за правилно, а неправилно е това, което Той осъжда. Тогава всеки, който се противопоставя на тази абсолютна истина, подлежи на присъдата, произнесена в 5 глава от Книгата на пророк Исая: „Горко на онези, които наричат злото добро и доброто – зло, тъмнината смятат за светлина и светлината – за тъмнина, горчивото смятат за сладко и сладкото – за горчиво!“ (ст. 20).
- Логическата непоследователност на новата толерантност
Забелязах колко агресивно и осъдително реагираш напоследък на моето убеждение, че има само една абсолютна истина и че вярата в Иисус Христос е единственият път за спасение.
Подобно рязко осъждане на т. нар. консерватори е общ признак на прогресивните и толерантните, според твоето разбиране на думата, хора. Но така ти самият подкопаваш толкова почитаната от тебе толерантност. Според твоето разбиране толерантността означава да проявяваш уважение към убеждения, които се различават от твоите. Ако трябва да имаш търпимост към всеки начин на мислене, ще се наложи да приемеш и моята вяра в съществуването на една абсолютна истина. Въпреки това фактът, че ти (и мнозина други) осъждаш доста рязко подобни възгледи и се бориш с тях, развенчава тази толерантност като фарс или псевдотолерантност. Не се ли оказваш в действителност толерантен само към мнения, които не поставят под въпрос твоята концепция за търпимостта?
- Последствията от новата толерантност
Например, от нас се очаква да приемем всяко мнение. Ако бременната жена смята, че детето в нейната утроба ще й донесе повече неприятности, отколкото ползи, ние трябва да се съобразим с това мнение. Следователно тя има право да направи аборт и да сложи край на неродения живот. Така през 2017 г. в Германия са прекъснати над 101 200 бременности (в Русия – повече от 500 000, в България – 24 287).
Ти си запознат с устройството на ембриона и знаеш, че при него дори ушите и пръстите на ръцете и краката вече са оформени. Можеш да проследиш какъв етап на развитие вече е достигнал този живот, който е позволено да бъде прекъснат. Проблемът е, че ембрионът в утробата на майка си не може да каже нищо в своя защита. Тоест по този въпрос се смята за приемливо мнението само на една от страните. Според мене абортът е престъпление, което би могло да бъде спряно незабавно, ако обществото се съгласи да се придържа към абсолютната истина. Не разбирам как някой може да възхвалява начин на мислене, който на практика има толкова ужасни последици.
- Пасивността на новата толерантност
Да, ти допускаш различни насоки на мислене. Но към какво води такава толерантност? И накъде води моята (фундаменталистка – в твоите очи) вяра в Иисус? Как новата толерантност помага в борбата с несправедливостта и бедствията в този свят? Ако следствието от вярата ми единствено в Иисус е, че любовта към Спасителя ме кара да отида в най-ужасните бедняшки квартали на този свят, ако моята абсолютна истина ми казва да обичам дори враговете си, тогава в какво можеш да ме упрекнеш? А ако твоята толерантност те води дотам, че макар да приемаш почти всяка посока на мислене, в крайна сметка наблюдаваш безразлично как умират хора, тогава те питам кое е по-добро: проста вяра, която ме учи да обичам ближния си, или прогресивна толерантност, която, допускайки всякакви гледни точки, гравитира към неопределеността и не се бори с несправедливостта?
Даниел Бьокинг, заместник-главен редактор на вестник „Билд“, през 2010 г. отлита за Хаити, за да направи репортаж за опустошителното земетресение там, при което загиват повече от 300 000 души. Но в целия този ужас той вижда нещо, което го кара да започне да търси Иисус. Бьокинг става свидетел как християните със своето доверие към Бога и с любовта си към ближния внасят светлина в царуващия в страната мрак. Те идват от различни страни и оказват доброволна помощ на най-нуждаещите се. Тяхната милост, спокойствие, сила, основани на вярата им, правят толкова силно впечатление на журналиста, че той в крайна сметка решава да остави толерантния си (по онова време) светоглед и да повярва в Спасителя Иисус Христос.
Кой рискува да отиде при наркоманите, алкохолиците, престъпниците в нашето общество, за да им вдъхне надежда – там, където очевидно вече няма никаква надежда? Почти винаги това са хора, които следват Иисус Христос. Водени от Неговата любов, те посвещават живота си на страдащите.
Затова те питам: кое е по-добро – толерантността, която приема всяко мнение, но най-често наблюдава пасивно събитията в света, или вярата в абсолютната истина, която те насърчава да обичаш всеки човек (независимо от неговите убеждения и вярата му) и да му служиш?
Пожелавам и се моля да бъдеш честен към себе си и към Бога, за да си готов да анализираш искрено своята позиция.
С любов: Баща ти
сп. „Вера и жизнь“
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2021 <<<
