- Какво е толерантност?
„Толерантност (лат.) – търпимост, допускане на чужди и твърде различни възгледи, нрави и обичаи“ (Философски речник. С., УнИ, 1997). Тук се говори за търпимост и допускане. Тълковният речник добавя думата „зачитане“ (Български тълковен речник. С., Наука и изкуство, 2002).
С други думи, толерантността е напълно библейска концепция. Апостол Павел казва: „Винаги проявявайте смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един друг с любов“ (Еф. 4:2).
Но това е традиционното разбиране на думата „толерантност“. В съвременното общество тя вече е променила значението си. Например в „Речника на чуждите думи в българския език“ при описанието на „толерантност“ се добавя и „уважаване“ на чуждите възгледи, нрави, религиозни убеждения и т.н. (С., Атлантис, 1999). В своята книга „Новата толерантност“ Джош Макдауъл (в съавторство с Боб Хостетлър – С., ОМ, 2004) разглежда промяната в значението на тази дума в световен мащаб.
Испанският философ Фернандо Саватер пише за толерантността в книгата си „Националистическия мит“, издадена през 1996 г.: „Модерната доктрина гласи, че всички мнения са равни. Всеки има право на мнение и всички те трябва да бъдат уважавани и хвалени. С други думи, няма начин да ги преценим“.
Ето защо днес, когато вярващ родител критикува пред детето си гей парадите или съжителството без брак, то често отговаря: „Мамо (татко), нищо не разбираш! Моето поколение е по-толерантно. Принципът е: „Остави хората да живеят така, както искат“. Ние решаваме кое е правилно и неправилно за нас и оставяме другите на мира“.
Една от основните причини за разликата в значението на думата „толерантност“ е съвременното разбиране, че това, „кой съм аз“, е равносилно на това, „какво правя, мисля и вярвам“. Ето защо, ако изразяваш някакво несъгласие с моите възгледи, ти унижаваш мене! Ако кажеш, че поведението ми е нередно, осъждаш мене! Ако критикуваш културата ми, критикуваш мене! Мене като личност!
Един пастир, който приветствал хомосексуалисти, казал: „Хомосексуалистите и лесбийките, както и семействата им страдат два пъти повече, когато чуват, че Бог ги мрази“. На забележката, че християните трябва да обичат грешника, но да мразят греха, той отговорил: „За хомосексуалистите това е все едно да кажеш на един чернокож: „Обичам душата ти, но мразя цвета на кожата ти“ или за една жена: „Обичам жената, но мразя пола й“. Очевидно този пастир не прави разлика между човека хомосексуалист и хомосексуалното поведение.
В Римл. 5:8 четем: „Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас още когато бяхме грешни“. Грехът рядко е само мисъл, обикновено е и действие. Ако нашите грешни постъпки са толкова противни в Божите очи, че заслужават смъртно наказание, единственият начин Бог да ни обикне дотолкова, че да понесе сам наказанието, е като прави ясно разграничение между това, кой съм аз, и това, какво правя.
- Какво е нетолерантност?
В съвременното общество, където всички възгледи, ценности, начини на живот и идеи се разглеждат като равностойни, може да има само една универсална добродетел: толерантността. И ако тя е крайната добродетел и единственият нравствен абсолют, може да има само една злина: нетолерантността.
Уесли Армър, професор по философия в университета в Отава, твърди: „Според нас да бъдеш добродетелен гражданин, означава да си толерантен към всичко освен към нетолерантността“.
Какво е обаче нетолерантност? Според „Декларацията за принципите на толерантността“, приета през 1995 г. от Организацията на обединените нации, „толерантността… включва отхвърляне на догматизма и абсолютизма“.
С други думи, всеки човек, който вярва догматично в нещо, особено в абсолютната истина, по дефиниция е обвинен в нетолерантност. А ако си нетолерантен, ти си и достоен обект за нетолерантност. Така защитниците на новата толерантност без проблем проявяват нетолерантност към християните, християнството и християнската нравственост, защото те отправят предизвикателства към тяхната идеология в четири основни области:
а) Библейската истина. Вярата на християните, че техният Бог е „Богът на истината“ (Ис. 65:16) и Неговото Слово е „Писанието на истината“ (Дан. 10:21), не може да бъде толерирана от защитниците на новата толерантност, за които това разбиране е арогантно.
б) Иисус и кръстът. Иисус казва: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отец освен чрез Мене“ (Йоан 14:6). В Сан Хосе, Мексико, е издигната статуя на Кетцалкоатъл, бог на ацтеките, за 500 000 долара, а на по-малко от 50 км 31-метров християнски кръст е обявен за неконституционен и е съборен.
в) Грехът. В Библията се казва: „всички съгрешиха“ (Римл. 3:23) и поради това всички се нуждаят от Спасител. Но според новите идеолози това е нетолерантно твърдение, защото грехът в най-добрия случай е културна концепция и не може да се прилага към всеки.
г) Мисията на Църквата. Исус заповядва: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отец и Сина, и Светия Дух“ (Мат. 28:19). Новата толерантност определя това като фанатично усилие за налагане и доминиране над другите култури и мирогледи. Бразилия и Гватемала са обявили за незаконно споделянето на благовестието с местните индианци – това става с подкрепата и одобрението на Обединените нации! Още на 25 ноември 1981 г. на Генералната асамблея на ООН се приема „Декларация за елиминиране на всички форми на дискриминация въз основа на религия или възгледи“.
- Някои последствия от новата толерантност
а) Загуба на убежденията. Християнският писател Гилбърт Кийт Честъртън заявява: „Толерантността е добродетел на човека без убеждения“. Ако възприемам възгледите на всички като равностойни на моите (даже и да им противоречат), вече не мога да имам истинска убеденост в своите собствени възгледи. Ето защо всяко християнско верую, молитва и подобни символи на вярата се определят от новата толерантност като дискриминационни.
б) Приватизация на вярата. В западните общества има все по-голяма враждебност към публичното изявяване на вярата. Новата толерантност обаче не се отнася така към всяка вяра. Хората, които нямат убеждения за истината и нравствеността, както и хората с незападна вяра, са насърчавани да говорят. Целта е да се приватизират и осъдят на изолация само онези убеждения, които прогласяват вяра в абсолютната истина – най-вече християнството и ортодоксалният юдаизъм.
в) Тирания на индивида. На церемонията за връчване на дипломите от Уест хай скул в Солт лейк сити в две от традиционните за случая песни, любими на училището, се споменавали думите „Бог“ и „Господ“. Но една ученичка заявила, че те са „агресивни“ и „нарушават гражданските й права“. Така тя осъдила училището и тези песни били забранени за тържествената церемония. Това показва как един човек е способен да блокира правата на мнозинството – ученичката можела спокойно да не присъства на дипломирането и после да получи документите си.
г) Разпадане на човешките права. За да се определи човешкото право, основополагащо е обективното разбиране за добро и зло. Когато обаче новата толерантност се приложи към различни културни ценности, тя обикновено се въвежда с понятието „мултикултурализъм“ – т.е. всички културни ценности, начини на живот и т.н. са равностойни. Добър пример за това е клитородектомията (принудително осакатяване на гениталиите на млади момичета – отрязване на клитора, което се прилага в много ислямски страни, за да не получава жената сексуално удоволствие и да не изневерява). Една журналистка феминистка пише: „Как мога да споря с култура, която не съм се опитала да разбера?! Уместно ли е аз, един външен човек, да смятам тази практика за жестока? Колкото и да ми е трудно да го призная, отговорът е „не“.
д) Доминиране на чувствата. Все по-често чуваме хора да казват: „чувствам, че…“, когато имат предвид какво мислят. Това навлиза масово и сред вярващите – когато решиш да ги поправиш за някаква доктрина или практика в Църквата, ти отговарят: „Не съм съгласен/на, аз го чувствам по друг начин“. Често спорът приключва, защото те се обиждат и не възприемат различното от онова, което сами чувстват.
- Толерантността и Църквата
Според статистическо изследване в САЩ:
57% от младежите в църквите не вярват, че съществува обективен стандарт за истината;
53% от хората, които вярват в Библията – консервативни, зрели християни, не вярват в съществуването на абсолютна истина;
84% от християните първокурсници в колеж не могат интелигентно да защитят или обяснят в какво вярват;
2/3 от 70-те% американци, които твърдят, че е важно да следваш учението на Библията, отхвърлят нравствените абсолюти.
Говорим за САЩ, за да знаем какво се очаква да дойде и в нашите църкви. По думите на Сьорен Киркегор: „В момента, в който Христовото Царство сключи мир със света, настъпва краят на християнството“.
- Как да се противопоставим на новата толерантност?
Има множество начини, но основната насока е една – като различаваме добре християнската любов от новата толерантност и като прилагаме тази любов.
Много пастири и църкви вече смятат, че е проява на съчувствие и любов да се дават пълни църковни права на хомосексуалистите. Проблемът е точно в това, че бъркат новата толерантност с любовта.
Любовта и новата толерантност са противоположни:
Толерантността казва: „Трябва да си съгласен с мене“. Любовта отговаря: „Трябва да направя нещо по-трудно – ще ти кажа истината, за да те направи свободен“.
Толерантността казва: „Трябва да ми позволиш да постъпвам както искам“. Любовта отговаря: „Трябва да направя нещо по-трудно – ще те моля да ме последваш в правилния път“.
Толерантността се опитва да бъде ненападателна. Любовта поема рискове.
Толерантността е безразлична. Любовта е активна.
Толерантността не изисква нищо от човека. Любовта му струва всичко. Затова Иисус е върховният пример за любов. Неговата любов Го довежда до жестоката смърт на кръста. Вместо да бъде безразличен към „житейския избор“ на другите, Той плаща цената на този избор с живота Си, за да може да каже на всеки от нас: „Иди си и повече не съгрешавай“ (Йоан 8:11).
- Обобщение и заключение
Новата толерантност е напълно различна от традиционната. При новата толерантност личността на човека се приравнява с постъпките, действията и убежденията му. Понеже всички ценности са равностойни, има само един нравствен абсолют – толерантността – и само една злина – нетолерантността. Отношението към нетолерантните е нетолерантност, а такива сме всички църкви и християни с библейски възгледи. Причината е, че вярваме в абсолюти като библейската истина, Иисус и кръста, греха и мисията на Църквата. Сред последствията от новата толерантност са загубата на убежденията, приватизацията на вярата, тиранията на индивида, разпадането на човешките права и доминирането на чувствата. Покрай обществото, в което живеем, несъзнателно приемаме новата толерантност и в Църквата.
Основният начин да се противопоставим на новата толерантност е като различаваме добре християнската любов от новата толерантност и като прилагаме тази любов.
Веселин Кисьов
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2019 <<<
