Малко преди да завърши земния Си живот, Господ Иисус обявява на Своите ученици, че скоро ще ги напусне. Те се разтревожват силно. Какво ще правят без Него? Та Той е всичко за тях! Но Иисус ги уверява: „О, бъдете спокойни! Ще ви изпратя Един, Който ще ви води и утешава: Светия Дух! Той ще Ме замести! Чрез Него ще имате Мене – навсякъде и винаги!“.
Пречуден е планът на Бога за спасението на грешния човек – как да го изтръгне от лапите на греха и да го върне в обятията Си. Бог изпраща единородния Си Син, за да бъде разпънат вместо нас, а след това изпраща Своя Свети Дух, за да ни ръководи и да ни даде дарби и любов. Какъв удивителен факт! Светият Дух, третото Лице на Троицата, се излива в сърцата на вярващите! Това доказва, че над нас има висш духовен свят, от който идват всички благословения. Там е нашата истинска родина.
Учениците заедно с други верни последователи, общо 120 души, са събрани в една горна стая. Те се молят. Внезапно със силен шум над тях се спуска Светият Дух – във вид на езици, като огнени. Всички се изпълват с духовна сила и благодат. Започват радостно да славят Бога и да говорят на други езици, както свидетелстват хората наоколо. Учениците прогласяват разпънатия и възкръснал Иисус. Обхванати от чудно братолюбие, те не могат да се разделят. Така се основава първата християнска общност, където всеки получава това, което му е нужно. Изливането на Светия Дух е изливане на Божията любов в подготвеното човешко сърце. Чудна духовна сила се влива във вярващото сърце. Бог прави човека от пръст, но му вдъхва от Себе Си дихание на живот. Така човекът става живо същество. Господ Иисус изгражда Своята Църква от обикновени хора, като нас. Но им вдъхва Светия Си Дух – така се ражда Църквата. Чрез Светия Дух Бог навлиза дълбоко в сърцата ни, влага в тях духовни дарби и по този начин поражда духовен плод. Това е непознато за грешния човек.
Светият Дух участва при сътворението. Тогава Той се носи над пустата и неустроена земя. Мисълта в оригинала на Битие на еврейски е: както квачка лежи над яйцата, за да се излюпят пиленца, така Светият Дух се носи над неоформената земя, за да се породи живот. И скоро се появяват растенията, животните. Накрая идва и човекът. В Стария Завет често се говори за Светия Дух. Пророк Йезекиил във видение съзира как Той съживява мъртвите кости по бойното поле и ги превръща в боеспособна войска.
При кръщението на Иисус Христос Светият Дух се явява под формата на гълъб. На Петдесетница Той изпълнява делото Си, като ражда Църквата. Той е нашият учител. Обяснява ни важни истини от Словото и живота. По природа ние сме земни същества. Духовните истини за нас са чужди, трудноразбираеми. Над човешкия разум има було, което закрива някои духовни истини. Например в Словото четем, че „кръвта на Иисус Христос ни очиства от всеки грях“ (I Йоан 1:7). Тази истина е безумие за светския разум. Но Светият Дух ни учи, че тук става дума за велика, невидима духовна сила, която действа вътре в нас като пречистващо и защитно средство. Светият Дух ни открива, че раждането, животът, делото, смъртта и възкресението на Иисус Христос са не само исторически факти, а и славна победа над злото – победа, която е на наше разположение. Светият Дух е винаги с нас. Вярващият не знае какво е самота. До него неизменно е Бог, с Когото той разговаря и споделя всичко. Божият Дух е наш Утешител. При скърби и загуби Той ни укрепва и успокоява. Разбира се, в живота на християните Светият Дух не се проявява в еднаква степен. За едни Той е като чаша вода, която утолява жаждата и насърчава в трудности. За други е като река, по която плуват лодки. За трети е като море, което изпълва всемира с благодат. От пребогатото „сърце“ на Светия Дух бликат множество дарби за тези, които Му се покоряват.
Особен белег на Светия Дух е Неговият плод. По това се познава Божието чедо, че дава плод, и то изобилен. Всъщност това е плод на многообразната Божия благодат. Удивително е дръзновението, с което Светият Дух изпълва Своите, за да свидетелстват. Свидетелят е готов не само да благовества, но и да страда, да се жертва.
Светият Дух изпълва света. Влияе върху земните жители. Духът поражда глад за Бога, за спасение на човешката душа.
Невярващият се радва на мир, когато няма изпитания, а християнинът е радостен въпреки тях, поради силата на живеещия у него Свети Дух. Нашият свят не познава Бога и ние често се сблъскваме с противодействия. Как можем да бъдем спокойни и уверени при тези обстоятелства? Къде е тайната на нашата победа? Тя е в присъствието и силата на Светия Дух в живота ни.
Църквата винаги е имала знание за Светия Дух. Но с течение на вековете то става по-пълно, по-съвършено, разраства се като многовековен дъб. Особено важна е истината, която ни разкрива ап. Павел: „Вашето тяло е храм на Светия Дух“ (I Кор. 6:19). Колко чисто трябва да бъде нашето тяло, колко святи – нашите мисли, колко угодни на Бога – нашите дела, колко благородни – нашите думи! Нека никога не забравяме тази величествена цел.
