В безпределната Вселена
Ти един си навсъде́,
Творче! Всяка твар небесна
е под Стола Ти зрънце́!
Нашата душа отива,
Господи, към Тебе пак.
Слабий разум наш се слива
с Твоя разум, чист и благ!
Бъднината Ти обръщаш
в минало и старина.
Боже, Ти най-после свършваш
вси несвършени дела!
* Sursum corda! (лат.) – Горе сърцата!
Стоян Михайловски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2019 <<<
