Крепи ме да ходя в живота, всемоглий
Създателю мой,
и дай ми покой,
и знаньето дай ми на Твойте закони!
Предпазвай ме, Боже, от слепи съждения,
съблазни, лъжи.
Предпазвай ме, Отче, от лоши видения,
от луди мечти.
Когато навеждам лице под товара
на тежката скръб,
когато нещастие кат молния пада
върху ми и нося кръст тежък на гръб,
умът ми когато се спира на злото
и пита защо е създадено то,
съмнение кога ми стъмнява окото
и търся да гледам през Твойто око,
когато оплаквам чловешката слабост,
чловешките язви и горчивини
и питам що стана с свещената радост
на нашите праотци в първите дни,
когато в прошедшето ровя и виждам
безименна гибел, изгубений рай –
блаженството търся навред и разбирам,
че всичко минува, че нищо не трай,
предпазвай ме, Творче, от слепи съждения,
съблазни, лъжи.
Предпазвай ме, Спасе, от лоши видения,
от луди мечти!
* Sursum corda! (лат.) – Горе сърцата!
Стоян Михайловски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2019 <<<
