Компромисите често се прилагат в политиката и при разрешаването на конфликти. По време на стачки, когато работниците искат увеличаване на заплатата, двете страни обикновено постигат компромис, който приемат за добра сделка. Въпреки че нито една от тях не е напълно удовлетворена от такъв резултат, те разбират, че това е най-доброто, което са можели да направят при дадените обстоятелства. Възможно ли е ние да използваме този принцип в нашия християнски живот, в нашите отношения с Бога, в отношението ни към света и греховете?
По определение компромисът е съгласие между противоположни или различни мнения, постигнато по пътя на взаимни отстъпки. Компромисът включва отстъпки и жертване на своите принципи, това е частично загърбване на собствената позиция. В живота си християните често правят компромис със своите врагове – сатана и неговите зли ангели.
До компромис стигнал Иисус Навин, на когото Бог е заповядал да унищожи жителите на Ханаан (Иис. Нав. 9:24), но гаваонците го излъгали и го принудили да ги направи слуги на израилтяните. А после съседните народи развратили Божия народ.
Компромис допуснал и Саул, на когото Бог заповядал да унищожи напълно амаличаните и цялото им имущество (I Цар. 15:3). Но Саул скрил нещо, което искал да принесе в жертва на Бога (ст. 15). За тази нечестива постъпка той бил изобличен строго от Бога и по-късно – лишен от своето царство. Бог казва, че за Него послушанието е много по-важно от всички жертви (ст. 22).
В последно време вярващите правят компромис, като приемат убеждението, че само Библията не е достатъчна за спасение и удовлетворен християнски живот. Също така може да има компромиси между истините на Библията и последните съмнителни „открития“ на учените.
Немалко вярващи приемат компромис между християнския живот за Бога и живота, в който се допуска „малко“ грях. Често Църквата прави компромис със света, за да постигне различни цели.
Ще разгледаме четири компромиса, предложени от египетския фараон на Мойсей, с които той не се съгласява, а изпълнява своята мисия, като извежда Божия народ от Египет.
Първи компромис: „Никъде не ходете“
„Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: „Идете, принесете в тази земя жертва на Господ, вашия Бог“ (Изх. 8:25).
Божията заповед е категорична: „Пусни ни в пустинята за три дни път да принесем жертва на Господ, нашия Бог“ (Изх. 5:3), а в 7:16 се потвърждава: „Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята“. Божите повеления се отнасят дори за дребните неща. Бог изисква Неговите заповеди да се спазват до най-дребните детайли. В този случай Божията заповед била конкретна: Израил да се отдели на три дни път от Египет и да принесе жертва в пустинята. А компромисът на фараона предлагал частично изпълнение на Божията воля и принасяне на жертва в египетската земя.
Защо три дни път? Вероятно това било предобраз на факта, че Иисус е умрял и след три дни е възкръснал. Така и ние при кръщението умираме за стария живот и възкръсваме за нов (Римл. 6:1-12). Бог иска да се отдалечим толкова много от светския начин живот, че да нямаме шанс да се върнем към него. При покаянието си ние се обръщаме към Бога и е необходимо да продължим пътя си напред, без да се оглеждаме назад (Лука 17:32).
Едно малко момче паднало от креватчето си. Когато го попитали защо е паднало, то отговорило, че лежало на края на леглото. Така и ние можем да паднем духовно, ако стоим близо до границата с греха.
Когато ставаме християни, Иисус ни призовава да излезем от света и да оставим всичко заради Него (Лука 9:23-26). Апостол Павел пише да не се подчиняваме на чуждо иго и да не правим компромис с невярващите (II Кор. 6:14-18). Когато приемаме компромис със света, се отдалечаваме от Бога.
Втори компромис: „Не отивайте далече“
„Фараонът отговори: „Ще ви пусна да принесете в пустинята жертва на Господ, вашия Бог, само не отивайте далече; помолете се за мене на Господ“ (Изх. 8:28).
Вместо да ходите цели три дни из пустинята, излезте и идете на недалечно разстояние, за да ви виждаме. Фараонът се страхува, че напуснат ли Египет, израилтяните веднага ще се опитат да отидат в Ханаан. Ето защо иска да ги вижда, за да ги върне, ако се наложи.
Мойсей отказва да се съгласи с това условие заради прекомерната близост до Египет, която то предполага – до египетските ястия и съблазни, до египетското робство. В Евангелието от Лука (5:4) Иисус казва на Петър: „Отплувай към дълбокото“. Когато дойдем при Христос, веднага трябва да отплуваме към дълбокото, да не правим компромиси и да изгорим всички мостове, които водят към света.
В Троянската война, за да нямат шанс да се върнат назад, гърците запалвали своите кораби. Дмитрий Донски, когато през нощта на 8 септември 1380 г. прекосил с войската си река Дон, разрушил всичко, с което хората му можели да се върнат, за да знаят, че няма път назад.
Ако излизаме от света, трябва да бягаме, без да се оглеждаме, да взимаме решения, които ще ни помогнат да се отдалечим колкото е възможно повече от греховете си, за да остане между нас и миналото ни непреодолима пропаст. Иисус Христос учи Своите ученици да се борят с греховете си още на етапа на изкушенията: да изповядват злите мисли, похотите си, да контролират думите си. Колкото по-далече избягаме от греха, толкова по-трудно ще бъде на дявола да ни стигне. Но когато спрем да бягаме от греха, веднага се отдалечаваме от Бога.
Трети компромис: „Вървете без децата“
„И върнаха Мойсей и Аарон при фараона, и той им каза: „Идете, извършете служба на Господ, вашия Бог; но кои и кои ще отидат?“. Мойсей отговори: „Ще отидем млади и стари, със синовете и дъщерите си, с овцете и воловете си ще отидем, защото имаме празник на Господ, нашия Бог“. Фараонът им каза: „Нека бъде така; Господ да е с вас! Готов съм да ви пусна, но защо с децата? Виждате ли, лошо намерение имате! Не, идете само мъжете и извършете служба на Господ, защото това искахте“. И ги изпъдиха от фараона“ (Изх. 10:8-11)
Фараонът и сатана знаели, че ако мъжете отидат сами в пустинята на разстояние тридневен път, много скоро ще се върнат при жените си, при семействата и робството си. Дяволът може да ни позволи да ходим на църква, ако след това се връщаме при него и продължаваме да му служим, т.е. ако един час в седмицата посвещаваме на Бога, а 167 часа от времето си даваме на сатана. Това е незабележим, но много коварен компромис.
В Иисус Навин 24:15 се казва, че Бог иска да Му служим с цялото си семейство, а не да пращаме отделни „делегати“. За Бога не е угодно, когато мъжът отива на църква, а жената остава вкъщи с децата или мъжът и жената отиват да славят Бога, а поверяват децата на своите невярващи родители. Какво благословение е това, че в църквата има „детско царство“ и програми за деца от различни възрасти!
Неслучайно в Първото послание на ап. Петър (2:9) е написано, че всички ученици на Христос са свещеници в Неговата Църква. Бог иска всички християни да бъдат единни в своето поклонение. Когато не призоваваме цялото си семейство и другите братя и сестри да се покланяме заедно на Бога, ние правим няколко крачки в посока, противоположна на Бога.
Четвърти компромис: „Идете без животните“
„Фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: „Идете, извършете служба на Господ, вашия Бог; само дребният и едрият ви добитък да остане, а децата ви нека отидат с вас“ (Изх. 10:24).
Фараонът разрешил на израилтяните да отидат за поклонение в пустинята на разстояние тридневен път с целите си семейства, но им забранил да вземат своето имущество. Как обаче хората да принесат жертви без животни? Когато повярваме, Бог ни призовава да отдадем цялото си сърце, но в християнския живот понякога възникват различни зависимости от материални „ценности“.
В Битие 9:1 Бог заповядва на Ной и неговото семейство да се размножава и да изпълва земята. Но още в Битие 11:1-6 виждаме, че хората са решили да си спечелят име, да си построят град и кула, т.е. да си осигурят много удобства. В ст. 4 фразата: „преди да се пръснем по лицето на цялата земя“ се превежда по-точно от еврейски като: „да не би да бъдем разпръснати по лицето на цялата земя“ (сравнете съвременните преводи на Библията). Очевидно материалните ценности така са завладели сърцата на хората, че те вече не желаят да изпълняват Божията воля.
Иисус иска ние да Му дадем абсолютно всичко, което ни принадлежи. Нека Му дадем своя ум, силите си, сърцето си, своята душа, тялото и имуществото си! Когато оставяме нещо за себе си, обръщаме гръб на Бога.
Фараонът и сатана първо се опитали да удържат израилтяните в Египет. После се съгласили да ги пуснат, но не далече. След това се опитали да разделят народа на Израил и да го пуснат с празни ръце, без възможност да послужи на Бога. Но когато Мойсей не приел предложените компромиси, Бог сам, по невероятен и чуден начин извел Своя народ от робството и го въвел в Обещаната земя.
Алексей Смирнов
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2019 <<<
