Начало Статии Свидетелства Социалните мрежи

Социалните мрежи

Четиво за18 мин.

Преди двадесет и пет години Нийл Постман отбелязва, че телевизията в Америка се е превърнала в „потребност“ и очертава пагубното й влияние върху обществото. Той описва с право културата от 80-те години на миналия век като забавляваща самата себе си до смърт. Ако Постман беше жив днес, щеше да бъде изумен колко бързо Туитър, Фейсбук и други социални мрежи завладяха нашето общество. Неговата ранна критика повдига един интересен въпрос за съвременните тенденции: ако телевизията е ковчегът на нашата култура, няма ли социалните мрежи да се окажат гвоздеите по неговия капак?

Докато премигнем с око, многообещаващият свят на социалните медии предизвика революция в начина, по който общуваме. И тя стигна дори до нашия речник. Хората започнаха да се „тагват“ един друг, да „туитват“ за себе си и да „лайкват“ всичко, което видят. За първи път стана възможно да имаш „приятели“, които никога не си виждал. Потребителите на социалните мрежи рядко използват цели изречения и дори цели думи. А понятия като „скрийнейджър“, „влог“ и „уебсърфиране“ се появиха например в Oксфордския речник и в речника „Уебстър“. Съвсем наскоро „сърфирането“ беше само воден спорт, а „yahoo“ означаваше просто „странен тип“. Но всичко това вече е в миналото.

Социалните мрежи променят и начина, по който хората прекарват времето си. По статистика на компанията „Нилсън“ американците губят 906 милиона часа на месец в социалните мрежи. „Туитър“ има повече от 100 милиона потребители. „Ютюб“ излъчва повече от два милиарда видеозаписа на ден. А Фейсбук съобщава, че по целия свят неговите 500 милиона активни потребители прекарват в този сайт общо 700 милиарда минути на месец. Това са около 24 часа на човек – доста много време за проверка на статуса на приятелите и смяна на снимката в своя профил.

И така, какво трябва да мислят християните за всичко това? Как можем да проявим библейска проницателност при използването на тези нови медийни ресурси? От една страна, уебсайтовете на социалните мрежи ни предоставят множество предимства и възможности. Много видове служения, в които аз самият участвам (например мисията „Благодат за вас“, библейския колеж и университета „Мастърс“), използват социалните мрежи за разпространение на ресурси и информация за своята дейност. В такъв смисъл социалните медии могат да бъдат полезни, ако служат като инструмент за предаване на обоснована информация на хората – проповеди, които възвеличават Христос, издигат Неговото Слово и насочват към необходимите средства за духовен растеж.

От друга страна, социалните медии могат да бъдат и вредни. Ако не съдържат нищо друго освен произволно бърборене и собствени монолози, те могат да се превърнат в демонстрация на егоизъм, необузданост и самовлюбеност. Когато целият живот на човек се върти около тях, той изпада в зависимост и остава под техния контрол. Неразумната употреба на тези средства крие множество капани и изкушения. Като последователи на Христос, ние сме призовани да подчиним всяка област от живота си на Неговото господство, включително начина, по който използваме социалните мрежи.

***

А сега ще разгледаме пет предупреждения във връзка с тази гледна точка.

Виртуалното общуване

Първо, нека обсъдим външната страна на приятелството, което може да възникне в социалните мрежи. Такава среда допринася за изграждане на повърхностни взаимоотношения и отвлича вниманието от истинските. Вместо да се развиват дълбоки приятелства, виждаме тенденцията хората да се задоволяват с плоски и безлични отношения, които Умер Хак нарича „мършави отношения“. В своята статия за списание „Харвард бизнес ревю“ Хак отбелязва:

„Въпреки целия възторг от социалните мрежи интернет не ни обединява толкова много, колкото си мислим. Като цяло той поражда слаби, изкуствени връзки, които аз наричам мършави отношения… Мършавите отношения са илюзия за истински взаимоотношения“.

По-нататък Хак обяснява, че благодарение на взрива от т. нар. „приятелства“ в световните социални мрежи самата дума „взаимоотношения“ е загубила ценността си.

„Преди при приятелство се имаше предвид някой, на когото можеш да разчиташ. А днес това е някой, с когото можеш просто да си разменяш нещо“.

Хак не е сам в заключенията си. В думите на Хервейс Маркъм, програмист от „Мозила фаундейшън“ („Mozilla Foundation“), цитирани в сайта на „Сидни морнинг хералд“ („Sydney Morning Herald“), се откроява същото безпокойство:

„Социалните мрежи мотивират хората да имат повече повърхностни приятелства. Знам какво закусват петнадесет от моите приятели, но изобщо не знам с какви житейски проблеми се сблъскват. Ако тази тенденция продължи, през 2020 г. хората ще имат стотици такива познанства, но много малко истински приятели“.

Изследователят Марк Върнън в своята статия за „Юес тудей“ („US Today“) потвърждава това:

„Въпреки че социалните мрежи и други подобни сайтове се размножиха в геометрична прогресия, като осигуряват комуникация между хората, те не са способни да дадат нищо за качеството – този толкова важен елемент от човешката комуникация… Подобни връзки не струват нищо повече от просто щракване на мишката, а за развитието на истинско приятелство е необходимо време. Здравият разум подсказва, че такива онлайн „приятелства“ се свеждат до много повърхностни отношения“.

Съветът на Върнън да се придържаме към принципите на истинското приятелство е прост: „Оставете компютъра настрана, срещнете се с човека“.

Социалните медии създават илюзията, че познавате всички, но реалността в много случаи е, че не познавате никого истински. Това на свой ред създава атмосфера, в която процъфтяват егоистични, едностранни взаимоотношения и комуникацията е до голяма степен еднополюсна, състояща се от откъснати фрази, вместо дълбоко общуване.

От друга страна, това често отвлича вниманието на хората от съществуващите им взаимоотношения. Вместо да отделят време за реалните приятелства, които вече имат, сега хората прекарват часове в онлайн чатове с псевдоприятели. Това е особено явно в семейството, което постоянно е застрашено от социалните мрежи, внасящи в света на личния семеен живот чужди бариери под влияние на заобикалящата го култура. За развитието на духовно здрави взаимоотношения и библейски светоглед в семейството се изисква възпитание, фокусирано върху благочестието. Но от това ни разсейват „неотложните“ текстови съобщения.

Като вярващи ние сме призовани да обичаме, да ободряваме, да наставляваме, да увещаваме и да си служим един на друг. А за тази цел се изисква нещо повече от това, което социалните медии могат да предложат. Близките житейски отношения на наставничество, които характеризират християнското приятелство, са по-дълбоки от всяко съобщение, изпратено по Фейсбук или Туитър. А подобна „комуникация“ изобщо не е истинско общуване.

Всяка празна дума

В книгата Притчи се казва: „Който разгласява клевета, е глупав. При много говорене не се избягва грехът, а който въздържа устата си, е разумен“ (10:18-19). Като общо правило в живота, това изречение безусловно се отнася и за социалните мрежи.

Тези, които разпространяват клевети и клюки в интернет, днес може да се озоват в съда. И някой може да бъде осъден. Други просто ще бъдат уволнени от работа.

Но дори и да не сме заплашени от подобни последствия, християните винаги са отговорни пред най-висшата инстанция. И Бог е казал ясно какво мисли за клюките: „Който ходи да клюкарства, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него не се събирай“ (Пр. 20:19).

Изследване, публикувано от „Ню Йорк дейли нюз“ („New York Daily News“), установява, че 80% от нормалните разговори се състоят от клюки. Тази статистика явно се отнася и за онлайн комуникацията, където обсъждането на други хора е почти толкова популярно, колкото говоренето за себе си. В своята полезна статия „Соломон за социалните мрежи“ Тим Челис отправя важно предупреждение:

„Съществуват множество уебсайтове, блогове и лични страници в Tуитър, почти изцяло посветени на клюки и разпространение на позорни вместо благородни събития и новини. Избягвайте да общувате с такива хора и не слушайте техните клюки!“.

Но дори независимо от всички тези крещящи сплетни човек може да се изненада какво огромно количество празни думи се публикуват или изпращат в мрежите всеки миг от деня. Статистиката сочи, че всяка секунда се появяват около 700 нови публикации във Фейсбук и над 600 в Tуитър. Дори ако някои от тях все пак са полезни, всичко останало е огромен куп пустословие.

Нашият Господ е имал предвид именно този проблем, когато предупреждава: „Казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден“ (Мат. 12:36). Това е отрезвяващо, особено когато се допълни с Притчи 17:28: „И глупец, когато мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си – благоразумен“. Мнозина от младите блогъри биха имали полза от изучаването на тези стихове.

В I Коринтяни 10:23-24 ап. Павел обяснява важен принцип на християнската свобода: „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не всичко е за поука. Никой да не търси своята полза, а всеки – ползата на другия“. Ако приложим тези думи към света на социалните мрежи, можем бързо да отделим онова, което е с истинска стойност, от дървото, сеното и сламата. Бъбренето по празни светски теми може и да не е грях, но не назидава духовно другите, ето защо би било по-добре изобщо да се отхвърля.

Загуба на време

Според последните статистически данни средният американец прекарва почти шест часа седмично в социалните мрежи през своето работно време, като най-използваната платформа е Фейсбук.

Но тук не става дума просто за загуба на време, докато си на работа. Въпросът е в самата загуба на време. По същността си социалните мрежи са мощна машина за отвличане на нашето внимание. Това ни разсейва от дисциплинираното изучаване на Писанието, от дълбоките разсъждения и осмислените молитви.

В статия от списание „Тайм“, озаглавена „Време е да се борим с пристрастяването към Фейсбук“, Кайла Уебли предоставя поразителна статистика:

„Една трета от жените на възраст между 18 и 34 години сутрин първо проверяват новините по Фейсбук… От 1605 възрастни, анкетирани за пристрастяването към социалните мрежи, 39% се определят като „зависими от Фейсбук“. Още по-лошо е, когато 57% от жените на възраст между 18 и 34 години признават, че общуват с хора по интернет повече, отколкото в реалността. А други 21% споделят, че са проверявали страницата си във Фейсбук посред нощ“.

Някои от зависимите от Фейсбук, като Мария Гарсия от Филаделфия, прекарват поне 56 часа седмично в този сайт. Когато говори за нея, „Ей Би Си нюз“ („АВС News“) изразява загрижеността на медиците за такива хора: „Популярността на социалните мрежи и широкото им приемане в обществото според д-р Джоузеф Гарбли е една от причините зависимостта от Фейсбук да стане днес толкова опасен проблем… Гарбли твърди, че пристрастяването към социалните мрежи, както към алкохола или наркотиците, е психическа зависимост, а не физическа: „Проблемът започва, когато животът Ви се разпада, когато сроковете да подготвите домашните си отминават, когато отношенията Ви с хората изискват Вашето внимание, но вие избирате Фейсбук за сметка на всичко това“. Очевидно социалните сайтове вече се превърнаха в нещо като нови „сапунени опери“!“.

Разбира се, истинската причина за тези проблеми се крие в сърцето, а не в сферата на психологията. Но същността не се променя. За живота на много американци времето, което прекарват в социалните мрежи, вече е извън контрол. Независимо дали ще го наречете „пристрастяване“, или не, хората губят огромно количество време, за да посещават чужди блогове, да гледат видеоклипове в Ютюб, да четат публикации в Туитър и да обновяват своя профил. Вече споменахме, че средният потребител на Фейсбук прекарва около 24 часа на месец в този сайт. През септември 2010 г. Фейсбук за първи път изпревари Гугъл по отношение на времето, което хората отделят за сайта. Добавете към това времето, което те прекарват в свои блогове и микроблогове, коментари, писане на съобщения и просто сърфиране из различните сайтове. Така общият брой подобни часове става зашеметяващ.

Иронията е в това, че потребителите могат просто да прескачат от един линк към друг с часове, без дори да забележат колко време губят. Ето как писателят Айвън Майснър обяснява този процес в „Бизнес уик“ („Business Week“):

„Първо отивате в Линкедин или Фейсбук и четете нечии коментари, после кликвате върху някакъв линк и вече гледате нечие видео в Ютюб. Много скоро се случва нещо странно в тайнствения пространствено-времеви континуум, и ето че сте загубили два часа“.

Като вярващи ние трябва да се подчиняваме на заповедта, записана в Ефесяни 5:15-16, тъй като тя важи за нашия съвременен живот точно както се е отнасяла за онзи нетехнологичен свят от първи век: „И тъй, гледайте колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави“. Това увещание на ап. Павел има пряко отношение към начина, по който ние използваме социалните мрежи. Един ден ще застанем пред Христос, за да дадем отчет за това как сме оползотворили предоставените ни от Него средства (включително нашето време и силите ни). На този фон колко време смятате, че имаме право да отделяме на Туитър, Фейсбук, Ютюб и т.н.? Само няколко часа на ден от гледна точка на целия живот се оказват години пропилени възможности.

Изтъкване на своето „аз“

Ако има една дума, която най-добре описва случващото се в социалните мрежи, това е „самореклама“. Самолюбуването, подхранвано от обновяване на своя статус и публикуване на свои изказвания, е неоспорим факт. И културните критици са го забелязали.

Някои отговарят с хумор. Други го разглеждат като нещо добро. Трети са загрижени, че социалните мрежи предизвикват психически разстройства в обществото, например нарцистично разстройство на личността. (Разбира се, психолозите го наричат разстройство, а Библията го определя като греха на гордостта.)

Дори повечето потребители на социалните мрежи признават, че всичко при тях се върти около саморекламата:

„Последните изследвания, проведени неотдавна от Университета в Сан Диего, потвърждават, че поколението „Y“ всъщност е поколението „аз“. Зашеметяващо заключение, нали?“.

Ето какво казва за това един британски журналист:

„Хората „аз“ са навсякъде. И мъже, и жени. Това са милиони мъже и жени… от всяка класа, възраст и професия, които искат да говорят за себе си, да се покажат, да се рекламират, като публикуват приятни, а често и срамни подробности… Те блогват и туитват, хленчат и ви изпращат съобщения през цялото време. Средствата за комуникация са различни, но посланието винаги е едно и също: „Аз“, „Аз, аз, аз!“.

Д-р Лорен Ла Порта, която оглавява отдела по психиатрия в медицинския център „Сейнт Джоузеф“, вижда популярността на социалните мрежи като пряк резултат от възхода на нарцисизма в американската култура (до голяма степен това се дължи на движението за повишаване на самочувствието през 90-те години на миналия век). В своя статия, публикувана в „Дъ сайкайътрист таймс“ („The Psychiatrist Times“), тя отбелязва:

„Моето мнение е, че тези сайтове нямаше да придобият такава популярност, ако поколението нарцисисти не се нуждаеше от сцена. Поколението на новото хилядолетие имаше потребност да заяви по някакъв начин своята уникалност, своята особеност и да привлече вниманието и похвалите на тълпата. Фейсбук, Майспейс, Ютюб и Туитър бяха създадени точно с тази задача“.

Но егоцентричният свят на социалните мрежи влиза в пряко противоречие с библейския призив за смирение и отричане от себе си. Помислете например какво казват за това следните пасажи от Писанието:

Пр. 16:18: „Пред погибел гордост върви и пред падение – надутост“.

Пр. 27:2: „Нека те хвали друг, а не устата ти, чужд, а не езикът ти“.

Пр. 30:32: „Ако в самозабрава си направил глупост и си намислил зло, сложи ръка на устата си“.

Ис. 66:2: „А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово“.

Мат. 23:11-12: „Но по-големият между вас да ви бъде слуга; защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат“.

Фил. 2:3-5: „Нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, а от смиреномъдрие смятайте всеки другия за по-горен от себе си. Не се грижете всеки само за себе си, а и за другите. Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос“.

Към тези текстове могат да се добавят още много. И всички те казват едно и също: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“ (Як. 4:6).

След като социалните медии толкова много насърчават гордостта и безсрамното самохвалство, вярващите трябва да обмислят мотивите си, преди да се впуснат в това пагубно увлечение. Ако целта Ви е просто да популяризирате или рекламирате самите себе си, тогава е време добре да изпитате сърцето си. Нашата култура, ръководена от стремеж към известност, жадува за безсмислена слава. Но християните са призовани към нещо съвсем различно. Ние сме умрели за себе си. Затова не бива да ни безпокои мисълта: „Колко хора ще ме последват?“. По-скоро трябва да се питаме: „Как мога да свидетелствам колко прекрасно е да следваш Христос?“.

Опошляване на истината

Не друг, а Националното обществено радио напоследък говори със съжаление за нарастващото опошляване на ценностите в американското общество. На техния сайт в статията „Всенародно опошляване“ (февруари 2010 г.) Линтън Уикс пише: „Фактът, че живеем във време на широкомащабно опошляване на значими ценности, е неоспорим. Клишетата и глупостта са се възцарили навсякъде… Вероятно тенденцията към опошляване е мотивирана от стремеж да се следва някаква мода или от мързел… Опошляването на най-висшите идеали е по-лесно, отколкото да живееш в съгласие с тях. И то плаши хората по-малко“.

На друго място в статията се цитира интервю с президента на Харвардския университет Дрю Фауст, в което тя е помолена да даде оценка за опростяването на американската култура.

„Безпокои ме намаляването на способността за съсредоточаване на вниманието – казва Фауст. – Хората днес не искат да слушат или да четат повече от няколко изречения. Трябва ли всичко да се свежда до една – две кратки фрази? Трябва ли непременно да е съкратено до крайност? Няма ли сложни концепции, които изискват от нас търпеливо внимание?“.

Един писател, превърнал се в блогър, потвърждава това опошляване от собствения си опит. Той пише: „Ето каква е според мене истинската опасност от социалните медии и Туитър… Те променят начина, по който аз обработвам информацията. Или, по-точно, аз вече не обработвам информация – просто я поглъщам. Прочитам бегло откъси от стотици статии на ден, възприемам много информация, но рядко се замислям над нея… Трудните мисли, противоречивите мисли, неприятните мисли, мислите, твърде сложни, за да се поберат в един туит, се оценяват с нисък приоритет и се изпращат в задния двор на ума ми“.

Джеф Дайър в статия за „Гардиан“ („The Guardian“) също изтъква това опасение:

„Понякога имам чувството, че интернет малко по малко изяжда способността ми да се концентрирам. Друг път ми се струва, че я „отхапва“ и поглъща на огромни хапки“.

Статия в сайта на телевизията Си Ен Би Си (CNBC), озаглавена „Прави ли Ви Туитър по-тъпи?“, завършва с отрезвяващото заключение:

„Изглежда, по думите на драматурга Ричард Форман, сме успели… да се превърнем в „хора палачинки“ – широки и тънки, тъй като сме свързани с толкова огромно количество информация, достъпна чрез простото натискане на бутон“.

Докато учени и социални критици обсъждат влиянието на социалните мрежи върху нашето мислене, едно нещо остава ясно: християните трябва да внимават да не се превърнат в богословски палачинки. Поради маркетинговите методи на служение, ориентирани към потребителите, прекомерното опростяване на доктрините се превърна в характерна черта на американското евангелско движение през последните десетилетия. В много отношения сайтове като Фейсбук и Туитър само задълбочиха този проблем, защото предоставиха среда, в която желанието за опростяване и съкращаване се съчетава с информационно претоварване и безкрайно разсейване на вниманието.

Но далече не всяка богословска истина може да бъде предадена правилно с една или две фрази. И не всеки спор може да се разреши само с една публикация в блог. За разбирането на много доктрини се изисква дълго време и дълбок размисъл. Зрелите вярващи размишляват сериозно за Бога и истините в Неговото Слово.

Тези хора не са широки километър и дълбоки сантиметър. По-скоро животът им се отличава със задълбочена посветеност, съсредоточено изучаване, продължителна молитва и внимателен размисъл. За развитието на такава дисциплина се изискват време и усилия, а подобни черти на характера рядко се ценят в нашата информационна епоха.

В светлината на всичко това вярващите не трябва да позволяват блогове, туитове и актуализации на статуса да се превърнат за тях в основен източник на богословско образование или духовно изграждане. В противен случай те неизбежно ще се окажат доктринално повърхностни и духовно недохранени.

Божието слово многократно ни насърчава да използваме мъдро разума си. Ние трябва да мислим само за това, което е справедливо и истинно (Фил. 4:8), като изпитваме внимателно всичко (I Сол. 5:21) и „пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христос“ (II Кор. 10:5). Нашите умове трябва да се обновяват (Римл. 12:2), като позволяваме на „Христовото слово да се вселява в нас изобилно“ (Кол. 3:16). Трябва да имаме трезв ум (I Кор. 15:34), като го насочваме да мисли за небесното (Кол. 3:2) и да се препасва за действие (I Пет. 1:13).

Несъмнено за Бога е важно как и за какво мислим. И докато уебсайтовете на социалните мрежи втълпяват опошляване на дълбоките истини, докато възпитават хората в неспособност за продължителна концентрация на вниманието, за вярващите е добре да бъдат много предпазливи.

За това си струва да се замислим

Сега е важно да повторя онова, което казах в началото. Социалните мрежи могат да бъдат полезен инструмент, ако се използват умерено и с правилни цели. Но в същото време тук има много примки и изкушения и вярващите трябва да бъдат добре въоръжени, за да се справят с тях. Социалните мрежи очевидно няма да изчезнат скоро. Но това не означава, че можем да се отнасяме лекомислено към тяхното използване.

За мене като пастир този въпрос е особено важен от гледна точка на духовната грижа за поверените ми хора. Християнските служители са призовани да учат вярващите да мислят във всяка сфера от своя живот според библейската мъдрост. И въпросът за социалните медии не е изключение.

Освен това християните (и особено пастирите) трябва да внимават какво разказват на света за своя живот. След като нещо бъде публикувано онлайн, всеки може да го гледа. Попадне ли в кеш паметта, записът остава постоянен. Това означава, че всяка актуализация на статуса и всеки туит е принос към свидетелството на християнина пред света.

Помнете какво казва ап. Павел на галатяните: „Разпънах се с Христос и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А живота си сега в плът го живея с вярата в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Гал. 2:19-20). Както при Павел и при всеки друг вярващ, моят живот вече не ми принадлежи. Цялото внимание не трябва да е насочено към мене, а към Христос. Когато някой чуе мое публично изказване, искам то да го насочи към Христос.

________________________________________