Дали животът на неженения човек е нещастие, от което трябва да се страхуваме и което трябва непременно да избягваме? Открийте за себе си уникалния план и призванието от Бога!
В известната глава за брака от I Коринтяни ап. Павел ни предупреждава да не се стремим към дар или призвание, различни от онези, които Бог ни е дал. Апостолът учи да не се опитваш да бягаш от брака, ако си съединен с жена, и да не настояваш да получиш дар, който Бог не е определил за тебе. „Всеки да си остава в званието, в което е призован“ (7:20).
Ако това Ти е угодно…
Аз неслучайно не съм омъжена. Свободна съм не защото „подходящият мъж“ не ми е направил предложение. И не защото съм си втълпила да не се омъжвам. Не съм омъжена, защото Бог е избрал за мене дара на безбрачието. Такива са съвършената воля на Бога и Неговият план. Не знам за какъв период Той ми дава този подарък и дали ще реши някога да ми подари съпруг. Не знам дали ще бъде Неговата воля да съм свободна и след пет години. Но със сигурност знам – фактът, че сега не съм омъжена, е според Неговата воля.
Трябва да насоча сърцето си така, че в тази област, както и в другите сфери от живота ми, да отговарям с думите на Божията майка Мария, когато небесният пратеник обръща с главата надолу нейния свят: „Ето Господната слугиня. Нека ми бъде по думите ти“ (Лука 1:38).
Разбира се, в моя живот има моменти, когато плача, оплаквам се и тъгувам за това, което Бог не ми е дал. Но Той отново и отново ме учи да Му се доверявам и посвещавам, така че да съм готова пак да кажа: „Господи, ако Ти е угодно това, искам го и аз“. Ние сме склонни да мислим, че можем да бъдем истински щастливи само когато се изпълняват нашите желания. Истината обаче е, че най-висшето благо в тази Вселена е това, което Бог избира за нашия живот.
Въпросът не е какво искам за себе си лично, а какво Бог иска за мене. Какво Го радва и прославя по най-добрия начин? Кое е това, което изпълнява Неговите намерения на тази земя?
За доста неомъжени и неженени това означава определено време с радост да останат в безбрачие. За някои това означава да приемат с радост безбрачието за цял живот. За повечето хора това означава да приемат задълженията на съпружеския живот в момента, в който Бог реши това за тях.
Да, мнозина свободни мъже и жени желаят силно да встъпят в брак. Но не всички. Като се имат предвид ръстът в броя на разводите и широко разпространената неудовлетвореност в семействата, някои избират доброволно безбрачието, за да избегнат напрежението, отговорностите и ограниченията, които налага семейният живот.
Несъмнено бракът включва огромна отговорност и ограничения. Но като се отричаме от себе си и приемаме възложените ни от Бога задачи, ние изпълняваме това, което Той е предназначил за нас. Така отново и отново в съзнанието ни изплува принципният въпрос: „Каква е Божията воля за моя живот?“.
Ех, ако…
Убедих се, че ние, хората, можем да постигнем почти всичко, ако го поискаме силно. Ако копнеем да встъпим в брак, ще намерим някой, който ще бъде готов да свърже живота си с нас. А ако човек, който е нещастен в брака, поиска много да се разведе, той ще намери възможност да го направи. Важно е обаче да помним колко е опасно да настояваме Бог на всяка цена да изпълни нашата воля. И аз наистина много се притеснявам, че Бог може да ми даде всичко, което искам! Историята на израилтяните е назидателен пример в това отношение. Бог ни предпазва от онова, което може да стане, ако Той изпълни нашите изисквания – заедно с тях ще получим и „язва на душите си“ (Пс. 105:15).
През годините разбрах, че за да бъдеш удовлетворен, трябва да вземеш определени решения. Истинската радост се поражда като следствие не от това, че имам всичко, което искам, а от факта, че с благодарност приемам именно онова, което ми дава Бог. Врагът иска да лиши мнозина от нас от радостта, като ни съблазнява с безразсъдната мисъл: „Ех, ако…“. Струва ми се, че бих била щастлива, ако:
имах съпруг;
нямах съпруг;
имах друг съпруг;
имахме деца;
нямахме толкова много деца;
имах друга работа;
живеех на друго място;
имах собствен дом;
печелех повече.
Реалността обаче показва, че ако сме недоволни от това, което имаме, никога няма да бъдем доволни и от това, което искаме да имаме. Винаги се притеснявам за неомъжените и неженените, които не са се научили да бъдат удовлетворени от безбрачния си живот. В повечето случаи те си мислят, че бракът би ги направил щастливи. Но бракът не може да направи никого щастлив! По принцип всеки, който сключва брак с единствената цел да стане щастлив, рано или късно непременно ще стане нещастен.
Къде е онзи, който ще ме направи щастлива?
Смисълът на брака не е в това, да намерим някой, който би ни направил щастливи. Смисълът е в това, да се научим да правим щастлив някого другиго. Не да получим нещо, а да дадем нещо. Не да намерим удовлетворение, а да отхвърлим себе си, да се откажем от своите желания.
Ако не се научи да бъде удовлетворен в безбрачието, човек най-вероятно няма да бъде удовлетворен и в брака. Виждала съм немалко нещастни омъжени жени и знам, че по цялата земя няма да се намери мъж, способен да ги направи истински щастливи. Човек не е способен да задоволи потребностите и желанията, заложени в дълбочината на сърцето му. Това може да направи само Бог. Да очакваш твоите потребности да бъдат удовлетворени в брака, означава да се обречеш на разочарование.
Ключът към щастливия живот е в решението с готовност да се съгласяваш с волята на Бога и с благодарност да приемаш Неговия подарък, какъвто и да е той.
С цялото си същество
В седмата глава на Първото послание към коринтяните ап. Павел се обръща към безбрачните. Той ни кара да се замислим, като ясно и разбираемо излага Божията воля за неженените и неомъжените: „А аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господните работи – как да угоди на Господ. А жененият се грижи за светските работи – как да угоди на жена си. Има разлика между жена и девица. Неомъжената се грижи за Господните работи – как да угоди на Господ, за да стане свята телом и духом. А омъжената се грижи за светските работи – как да угоди на мъжа си. Говоря ви това за ваша полза – не за да ви сложа примка, а за да служите на Господ благоприлично, постоянно и безпрепятствено“ (ст. 32-35).
По полетата на своята Библия бях написала: „Искам да Ти служа, Иисусе, като неомъжена, с цялото си тяло и с цялата си душа!“. Както виждате, никой от изкупените от Христос хора няма право на свобода и независимост. Безбрачието, все едно дали е за няколко години или за цял живот, не е замислено като период, когато върху нас не се възлага никаква отговорност. То е време, когато можем да служим на Христос с цялото си сърце и непрекъснато, каквато и да е нашата професия.
Периодът на безбрачието не трябва да бъде време на неопределеност в очакване на срещата с подходящ партньор, когато най-накрая ще започне истинският живот. Годините на безбрачието дават невероятна и уникална възможност по особен начин да се посветиш на Христос и Неговото Царство, което не е толкова лесно за един семеен човек.
Да заложиш всичко на една карта
Безбрачните трябва да следят да не се поддадат на изкушението животът им да стане егоцентричен. Когато не си обременен със семейни отговорности, много бързо започваш да мислиш само за себе си, за своите потребности, посвещаваш цялото си време на любимата работа или на целта да печелиш все повече. Естествено, няма нищо лошо в това, да имаш приятели, да градиш кариера, да изкарваш добри пари. Бог обаче гледа сърцето на човека и преценява като най-важно нашето отношение към Него. Вместо да посветят живота си на служение в Божието царство, мнозина неженени християни попадат в капана на егоизма и самореализацията.
Въпреки че светът ни учи на друго, най-голяма радост намираме в удовлетворението не на нашите собствени потребности, а на потребностите на другите. Най-висшата позиция достигаме не на най-горното стъпало от някаква кариерна стълба, а в положението на слуга на Иисус Христос. Най-големият авторитет и уважение се придобиват за сметка не на признанието от хората, а на похвалата от нашия Господ: „Господарят му каза: „Хубаво, добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над многото ще те поставя! Влез в радостта на господаря си“ (Мат. 25:21,23). Предишният ни пастир призова членовете на църквата „да заложат всичко на една карта за Бога“. Това ми хареса. Неуморното, смело посвещение на волята на Бога и Неговите действия трябва да бъдат важна характеристика на неомъжената християнка и неженения християнин.
Преди много години един комунистически лидер беше казал: „Трябва да подготвяме хора, които да посвещават на революцията не само свободните си вечери, а и целия си живот!“.
Христовото дело е много по-голямо от която и да било социална и политическа революция. Идеята за осемчасов работен ден, когато „цялото останало време е само за мене“, трябва да бъде чужда на безбрачния християнин. Иисус заслужава не по-малко от целия ни живот.
Това не означава, че посветените на Христос неженени и неомъжени хора никога не си почиват, не вземат отпуска, нямат хоби. То означава, че целият им живот принадлежи на Христос и е насочен към това, да Му бъдат угодни. Колкото по-възрастна ставам, толкова по-често забелязвам, че оценявам своята дейност, своето хоби, своята почивка и изобщо всеки аспект от живота си според наградата, която ще получа за тях във вечността. От време на време забелязвам, че Господ ме съветва да отделям по-малко време за дадена дейност или изобщо да се откажа от нея. Сама по себе си, тази дейност не е лоша. Просто тя ми отнема време, което бих могла да посветя на Христос и да го вложа в живота на хората за вечността.
Най-голямата радост
Хенриета Мирс, неомъжена жена, със своя живот и служението си е подтикнала хиляди студенти да посветят изцяло живота си на Иисус Христос. Помня как в тийнейджърските си години прочетох едно писмо, написано от Хенриета. В този текст, докоснал дълбоко сърцето ми, тя канеше студентите от колежа да дойдат на една конференция. Хенриета пишеше: „Пътувах из Европа и Южна Америка и се върнах с угнетяващи впечатления от кризата, в която се намираме. Нуждите на света ни ужасяват. Вярвам, че ти, младежо, имаш определено предназначение. Кой знае, може би си придобил Божието царство благодарение именно на това време, в което живееш. Вярвам, че Бог не прави грешки, а напротив, точно сега има план по отношение на тебе. Като никога по-рано, Бог търси хора, готови да Му служат. Той чака мъже, способни да използват възможностите, които имат. Търси млади хора, които биха казали: „Приемам предизвикателството на настоящето и ще намеря своето място в него. И ако трябва да загина, така да бъде!“. Трябват ни мъже, които слагат Бога на първо място… Колко ми се иска да имаме млади хора, увлечени неудържимо от виждането за това, какво би могъл да направи Бог, ако те принадлежат изцяло на Него. Сигурна съм, че днешната младеж е способна да разтърси цяло едно поколение. Но всичко това няма значение. Трябват ни млади хора, които посвещават себе си не на тленните, а на вечните неща“.
Госпожа Мирс е разбрала основната мисъл на ап. Павел в Първото послание към коринтяните: „Всеки в каквото звание е призован, братя, в него и да остава пред Бога“ (7:24). Най-важното за нас трябва да бъде Божията воля. В какво положение ни е призовал Бог? С какъв дар ни е надарил? „Всеки си има своя дарба от Бога, един – така, друг – иначе (ст. 7).
Хенриета Мирс е разбрала, че сме дошли на този свят не за да се радваме, да се веселим и самореализираме, а за да обичаме Господ Иисус и да Му служим с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила и с целия си ум. Да отдадем себе си във властта на Христос, да живеем в светлината на вечността, да бъдем Негови верни, послушни слуги – това означава да изпълняваме своето предназначение, за което сме създадени, и да придобием най-голямата радост в този и в бъдещия живот.
Нанси Демос Волгемут
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2023 <<<
