
Господ те е направил участник в Своите блага, като не само не е получил от теб нищо, а и те предупреждава с тези неизразими благодеяния. И така, не е ли огромно безумие да получаваш такива дарове, като същевременно оставаш нечувствителен и не отвръщаш на благодеянието, при това с по-малко за повече? Той те е създал да бъдеш наследник на небето, а ти не искаш да пожертваш за Него дори земното. Той те е помирил със Себе Си, въпреки че не само не си направил нищо добро, но дори си бил Негов враг. Ти обаче не искаш да въздадеш на своя Приятел и Благодетел, независимо че си задължен да Му благодариш и за самото нещо, което можеш да Му дадеш.
Когато робите канят господаря си на пир, те го правят не за да му доставят удоволствие, а за да получат нещо от него. Тук, напротив, не слугата кани господаря, а Господ призовава слугата на Своята трапеза. Той пръв те е въвел в Своя дом, а ти не искаш да Го поканиш? Той е покрил твоята голота, а ти не искаш да Го подслониш като странник? Задоволявал е жаждата ти от Своя извор, а ти не искаш да Му дадеш и капка студена вода? Напоил те е с даровете на Светия Дух, а ти не искаш да утолиш и телесната Му жажда? Дарил те е с Духа, когато си бил достоен за наказанието, а ти Го презираш, когато Той е жаден, независимо че, за да Му дадеш, трябва да употребиш Неговите дарове?
Нима смяташ за маловажно да държиш чашата, която ще поднася към устата Си и от която ще пие Христос? Не знаеш ли, че само свещеникът има право да предлага чашата? „Но Аз не гледам строго на това – казва Христос, – ще приема и от теб. Макар да си мирянин, няма да те отхвърля и не изисквам от теб онова, което сам съм ти дал. Искам не кръв, а студена вода.“ Представи си на Кого предлагаш да пие, представи си и трепери. Помисли, че ти самият ставаш свещеник на Христос, когато с ръцете си подаваш не тяло, не хляб, не кръв, а чаша студена вода.
Той те е облякъл с одеждата на спасението, облякъл те е сам. И ти направи същото, макар и чрез своя слуга. Той те е прославил на небесата, а ти поне Го защити от голотата. Той те е удостоил да живееш с ангелите, а ти Го приеми под покрива си или поне Го приюти, както постъпваш със слугата си. „Аз не пренебрегвам този подслон – казва Христос, – въпреки че за теб отворих цялото небе. Освободих те от страшния плен, но не изисквам същото от теб и не казвам: „Освободи Ме!“ За Мен ще бъде достатъчна утеха, ако Ми обърнеш внимание, когато съм в затвора. Възкресих те от мъртвите и не изисквам от теб да правиш същото. Само казвам: посети Ме, когато съм болен.“
И така, за какви адски мъки сме достойни, ако при тези необозрими благодеяния, които се изливат върху нас, и при толкова лесни изисквания не изпълняваме нищо? Като останем по-безчувствени и от камък, справедливо ще отидем в огъня, приготвен за дявола и неговите ангели.
Кажи ми: колко безчувствено е от наша страна, когато, след като сме получили толкова големи дарове, оставаме роби на богатството, с което скоро, може би против волята си, ще трябва да се разделим? Докато други са пожертвали живота си и са пролели кръвта си, ти за небесното Царство и за толкова великата Божия слава не искаш да пожертваш дори от своя излишък.
Каква прошка ще заслужиш, какво оправдание ще получиш, ако, когато засяваш на полето, охотно даваш на земята всички семена и като даваш назаем на хората, нищо не жалиш, а към бедните оставаш толкова жесток и безчовечен – към бедните, в лицето на които храниш самия Господ?
И така, като знаем какво сме получили, какво се надяваме да получим и какво се изисква от наша страна, а също, като размишляваме за всичко това, нека покажем усърдие за духовни дела.
Нека бъдем снизходителни и милосърдни, за да не се окажем подложени на тежко наказание. Нищо не насърчава мъдрата душа към добри дела, както съзнанието, че с това се уподобява на Бога.
Даването на милостиня е изкуство, което може да се научи единствено на небесата, а учителят е самият Бог. Христос ни е заповядал да даваме на тези, които се нуждаят, за да направи нас – живите – мъдри, за да ни убеди да презираме парите, да ни научи да не се прилепваме към земното.
Подобно на децата на знатните хора, които носят на шията си украшение като знак за благородното си потекло, и ние трябва винаги да носим у себе си милостта, за да покажем, че сме деца на Милостивия.
Епископ Игнатий Брянчанинов
Милостта, която произтича от поквареното човешко естество, е противна на правдата. Милостта, която извира от заповедите на Евангелието… е в неразривен съюз с Божията правда и служи като неин израз.
Не може да има милост там, където няма съд и правосъдие.