Виктор ТАНЦЮРА
Четиво за6 мин

Възможно ли е да вярваме на всичко и да се надяваме на всичко? Ако ни кажат, че двe по две е пет, няма да повярваме, дори да го чуем от човек, когото много обичаме. И няма да се надяваме, че някой ден две по две все пак ще стигне пет.

Веднъж един от синовете ми за пореден път се беше провинил. Той беше на около три години. Реших да го накажа. Но както обикновено се случва, синът ми ме помоли да не го наказвам и обеща, че повече няма да прави така. Отвърнах, че не му вярвам. Тогава той каза толкова искрено думите, които запомних за цял живот:

  • Как така, тате? Обичам те толкова много, целувам те толкова много, а ти не ми вярваш и искаш да ме накажеш!

 Дори се просълзих. Взех го на ръце и го целунах. Синът ми ме прегърна и ме притисна силно. Разбрах, че недоверието ми може да развали нашите отношения. Затова реших да проявя доверие.

После си помислих колко пъти самият аз съм съгрешавал срещу Христос, молил съм Го за прошка, обещавал съм да не постъпвам повече така и пак съм правил същото. Господ не ми е казвал, че не ми вярва, а е бил снизходителен, прощавал ми е и ме е обграждал със Своята любов. Именно това ме плени най-много и повлия радикално на отношенията ми с Христос, на желанието ми да Му служа през целия си живот.

Думите: „Любовта вярва на всичко, на всичко се надява“ (I Кор. 13:7) се отнасят най-вече не за интелектуалната област, за знанието, а за сферата на отношенията. Тоест любовта изгражда отношения с друг човек върху разбирането за доверие и откритост, а не за изначално подозрение. Тя вярва на всеки човек, ако няма явни и достоверни доказателства за неговата нечестност. Любовта вижда най-доброто в човека. Тя предпочита да повярва и да остане измамена, отколкото да не повярва и да бъде несправедлива.

Точно такава любов е липсвала на приятелите на Йов. Непорочният и богобоязлив Йов ги призовава: „Но моля ви, погледнете ме: ще говоря ли лъжа пред вашето лице?“ (Йов 6:28). А те го обвиняват несправедливо: „Наистина, твоята злоба е голяма и беззаконията ти нямат край“ (22:5). Това разрушава отношенията между Йов и неговите приятели. Ето защо самият Бог ги осъжда.

И за нас понякога е по-лесно да не вярваме, отколкото да вярваме. По-лесно ни е да не се надяваме, отколкото да се надяваме. Понякога просто искаме да се предпазим от лъжата, от неосъществените надежди. Това се случва, защото сме склонни да мислим повече за себе си, отколкото за Бога и своите ближни, да обичаме себе си повече от Бога и ближните си, да се грижим повече за своя комфорт, отколкото за отношенията си с Бога и хората.

Някой ще каже: „Вече страдах достатъчно, защото вярвах на всичко и се надявах на всичко“. Но Библията ни насърчава: „Това е угодно на Бога, ако някой от съзнание за Бога понася скърби, като страда несправедливо. А и каква похвала, като търпите, когато ви бият за престъпления? Но ако търпите, когато правите добро и страдате, това е угодно на Бога. Защото вие за това сте призовани, понеже и Христос пострада за нас, като ни остави пример, за да вървим по стъпките Му“ (I Пет. 2:19-21).

Искаме ли да следваме стъпките на Христос? Ако копнеем да обичаме с истинска любов, която вярва на всичко и се надява на всичко, Бог ще ни даде сила, дълготърпение и радост да Го следваме. И чрез нас ще доведе още хора до истинската Божия любов – до спасението.

СЛОВО ЗА ИЗДРЪЖЛИВОСТТА

В стиха: „Любовта всичко претърпява“ (I Кор. 13:7) думата „претърпява“ на еврейски означава: „твърдо устоява, държи се, остава непоколебим, смел“. Тук очевидно се говори за човек, който е в трудни обстоятелства, но отказва да им се поддаде или да се предаде, защото е сигурен, че те са предназначени за него от Бога.

Нека използваме примера на ап. Павел, за да си представим реално изпитанията, които той е преживял, докато е проповядвал благовестието. „Юдеите ми удариха пет пъти по четиридесет удара без един; три пъти са ме били с тояги, веднъж – с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, нощ и ден съм прекарал в морските дълбини; много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя, в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота“ (II Кор. 11:24-27). Мнозина биха се отказали, ако преминат дори през малка част от подобни изпитания.

Какво обаче е подтиквало Павел не просто да стисне зъби и да понесе невероятните страдания, а и да се радва в немощи, обиди, нужди, гонения и притеснения за Христос? Апостолът дава отговор на този въпрос: „Любовта Христова ни обхваща, когато разсъждаваме върху това, че щом един е умрял за всички, всички са умрели. А Христос умря за всички, за да живеят живите вече не за себе си, а за Онзи, Който умря за тях и възкръсна“ (II Кор. 5:14-15). Истинската любов издържа всичко, никога не се отчайва, не се предава и не отстъпва в трудни обстоятелства. Тя е над инстинкта за самосъхранение.

Веднъж разговарях с един брат, който преминаваше през изпитания. Той ми каза:

  • Това не е по силите ми.

Отговорих кратко:

  • Не вярвам.

Той се оживи:

  • Как така не ми вярваш?

Отвърнах на въпроса с въпрос:

  • На кого да вярвам – на Бога или на тебе, ако си противоречите?

Човекът потвърди:

  • Разбира се, на Бога.

Тогава, като се опирах на Писанието, заговорих:

  • Изпитанията, които ще трябва да издържим, са обичайни човешки изпитания. Бог е верен! Той няма да допусне страдания, които биха били извън нашите сили, а освен това във всяко изпитание Той ще даде както изход, така и сила да го преодолеем.

 Много говорихме с брата за Божията любов, вярност, милост, за това, как трябва да реагираме, когато Бог изпитва нашата вяра. В Библията четем: „Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато паднете в разни изкушения, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък. Ако на някого от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, и ще му се даде“ (Як. 1:2-5).

В края на разговора стигнахме до някои изводи. Преди всичко трябва да помним, че Бог ни обича много. „Любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения ни Свети Дух“ (Римл. 5:5). Библията ни призовава да живеем в любовта на Бога, да пребъдваме в нея. Тази любов ни дава пълно доверие в Него, включително и увереността, че „на онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля, всичко съдейства към добро“ (Римл. 8:28). Всички обстоятелства в нашия живот, всички изпитания са изпратени или позволени от любещия Бог с добра цел. Той ни дава и силата да издържим. Затова истинската любов издържа всичко. Ако нямаме достатъчно мъдрост, за да разберем това, нека поискаме от Бога и Той ще ни даде.

Разделихме се с брата вече в страхотно настроение. В молитва той благодари искрено на Бога за изпитанията, разкая се, че не е разбирал любовта, която търпи всичко, не е пребъдвал в нея, търсел е своето, а не Христовото, възприемал е изпитанията от човешка, а не от Божия гледна точка.

Сега този брат служи ревностно на Бога. Слава на Него, че ни е дал истинска любов, която издържа всичко!

Нека пребъдем в тази любов!

 

Виктор ТАНЦЮРА


СПОДЕЛИ