Йордан Пеянски
Четиво за2 мин.

Не познавам човек, който по един или друг начин да не се е чувствал самотен.

Габриел Гарсия Маркес

 

E, аз също не познавам такъв човек. При всеки е имало време (продължава да има или ще го има до края), в което да чувства пустотата в душата си, наречена самота.

Ако е така, материалите от този брой засягат всеки – душите ни са толкова сложни органи, а проявите на самотност са така многообразни, че дори онези, които смятат темата за далечна, ще разпознаят образа си в редовете или между тях.

Но защо да говорим за това – нали решенията на проблема „самота“ ни се предлагат на всеки ъгъл (екран, билборд и т.н.)? Няма ли обаче да се съгласим, че всички те – по-евтини или по-скъпи (забавления, хобита, приятели, кариера, вещи…), по-бавно или по-бързо – потъват в зейналата в душата „празнота с размерите на Бога“.

Ще призная, че ми е трудно да пиша за чувството за самота, защото съм го забравил. Не, не защото сега имам в изобилие приятели, увлекателни занимания и още подобни заглушители на кънтящия екот в душата. Имам ги. Но и преди ги имах, а това помагаше само временно. Като алкохола – не решава проблемите, само ги кара да изглеждат по-розови и далечни. Поне до махмурлука на следващата сутрин.

Но „следващата сутрин“ на човешкия живот е срещата със Създателя и ако Той не заеме, докато човекът е жив, законното Си място и не запълни тази празнота, последвалият „махмурлук“ ще бъде много тежък. И вечен.

Забравил съм чувството за самота, защото има принципно друг живот. Живеят го онези, които чрез послушание на Бога и Словото Му най-после са успокоили сърцата си. Според обещанието Му те имат изобилен живот на земята и блажен – във вечността. Открили смисъла на живота, тези хора не търсят средства да запълват душевната си пустота. У тях е Иисус Христос.

Материалите в този брой ще ни провокират да излезем от шумотевицата и да не се страхуваме да останем насаме „в скришната си стаичка“. Защото уединението с Христос наистина е изход от самотата.

Благодатно време с новия брой!

 

Йордан Пеянски

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2019 <<<


СПОДЕЛИ