Темата на настоящия брой е от съдбовно значение за всеки човек. Ето думите на Иисус Христос, които ме карат да мисля така: „Ако не повярвате, че Аз съм, ще умрете в греховете си“ (Йоан 8:24).
Мой близък преживя мъчителен преход между мъртвата религиозност (беше ревностен защитник на бащината си вяра и традиции) и живата вяра в Господ Иисус Христос. След като дълго време, на група за библейско изучаване, се задълбочавахме заедно в Писанията, станах свидетел на един много радостен момент. Моят близък сподели пред всички, че неведнъж се е чудил, дори се е дразнил, когато библейските християни поставят толкова голям акцент върху Личността на Иисус Христос. „Да де, аз разбирам – Иисус е Син Божи, но Богът всъщност е Отец! Ние се молим на Него и Него почитаме“ – години наред настояваше той.
Всъщност и аз от печалния си личен опит познавах добре това разбиране, което хилядолетия изповядват религиозните, но невярващи в Евангелието християни.
Тук изобщо не става въпрос за „Дядо Боже“ и другите странни представи за Бог Отец, които често битуват сред такива хора. Нито подценяваме Лицето на Отец в Троицата. Основният проблем на милионите оставащи далече от живата спасителна вяра е, че им е непознат огромният акцент, който Свещеното Писание поставя върху Иисус Христос. И това има своята причина – самата Библия или не представлява стопроцентов авторитет за тях, или просто не я четат.
Но нека се върнем на моя близък. В онзи знаменателен ден той продължи озарено: „Сега обаче съм убеден – Господ Иисус Христос е всичко, което ми е необходимо да знам за Бога!“.
Прозрението, което той получи, насочи категорично вниманието му към Спасителя, в Когото той положи цялото си упование. И оттогава насам в действително преобразения му живот присъстват мирът и радостта като неизменен резултат от познаването на истината за Господ Иисус.
За да споделим тази радост и с нашите читатели, посветихме броя на Личността на Христос, от Когото, чрез Когото и за Когото съществува всичко.
Благодатно четене!
