Само чистото сърце вижда

1. Нека се вгледаме в думите на Господ Иисус Христос: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8).

Няма да влизам в сложни обяснения за това, какво е сърце, само ще отбележа, че не става въпрос за органa, който изпомпва кръвта в тялото ни. Една древна латинска поговорка гласи: “Никой не знае как се свързва тялото с духа и все пак, именно това е човекът.“ Съгласявам се до голяма степен с нея и искам да кажа, че всеки опит да се обясни съставността и подредбата на човешкото естество в големи детайли, ще претърпи неуспех. „Бездна бездна призовава“ (Пс. 41:8) – бездна е Бог, но бездна е и човешката душа, създадена по Божи образ и подобие. Бог обаче дава на човека да стигне до определени истини, макар той често да ги вижда в тенекиеното огледало, за което говори ап. Павел в Посланието към коринтяните (I Кор. 13:12).

Човешкото сърце като „извор на живота“

„От всичко, което е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота” (Пр. 4:23). Свещеното Писание ни казва, че от сърцето са изворите на живота. Затова темата за сърцето е важна, темата за чистото сърце – също, защото никой не иска да пие замърсена вода. В сърцето се намира изворът на живота на човека. От там той черпи желание, мотивация и сили за живот. Ако се върнем назад в ерата на патриарсите, ще видим по-ясно, отколкото в нашето съвремие, колко е важен един извор с жива вода. Има ли извор – има живот, радост, благоденствие. Но не всеки извор дава истинско утоляване на жаждата и впоследствие – живот. Евреите стигат до един извор в момент, в който почти примират от жажда, но са разочаровани, защото водата е горчива. Така Божието Слово казва, че сърцето на човека е замърсено още от зачатието му. Хуманизмът твърди, че човек е добър по рождение, според Корана ние се раждаме свободни, без първородния грях, а Библията казва: „В беззаконие сме заченати и в грях ни роди майка ни“ (Пс. 50:7). Ние имаме нужда от извор на живота, имаме нужда в нашето сърце да тече жива вода, която да ни оживява. Но подобно на евреите намираме един заразен извор и вместо да утолим жаждата си, тя става още по-силна.

             Господ Иисус Христос заявява, че изворът, наречен сърце, е сериозно заразен и вместо живот от там излиза смърт: „От сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули” (Мат. 15:19). Това е изворът на „живота“, който ни завещават нашите родители Адам и Ева. Той прилича много на извора, който евреите намират в пустинята.

„Дойдоха в Мера и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива; затова и нарекоха онова място Мера [т.е. „горчило]. И заропта народът против Моисей, и казваха: „Какво ще пием?” Мойсей викна към Господ и Господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка…” (Изх. 15:23-25).

Благодарим на Бога, че има избавление. Господ показва на Мойсей дърво и той го хвърля във водата. Тогава водата е изцелена мигновено. Ако вече си осъзнал, че изворът на живота идва отвътре, от сърцето, ако си разбрал, че за съжаление този извор е горчив и отровен и няма да ти даде живот, можеш и ти да извикаш към Господ. Тогава Той ще ти покаже дърво, способно да излекува извора на сърцето ти. Това е дървото на Голгота, т.е. кръстната смърт на Господ Иисус Христос. Пророк Исая призовава: „Към Мене се обърнете и ще бъдете спасени, всички земни краища“ (45:22), а ап. Йоан конкретизира къде по-точно трябва да се погледне: „Ще погледнат на Този, Когото прободоха“ (Йоан 19:37). Отново Исая пророкува: „Чрез Неговите рани ние се изцелихме“ (53:5). Ако Бог ти посочи дървото на Голгота, твоето сърце ще се изцели и ще се превърне в извор на истински живот – и за теб самия, и за хората около теб.
В Йоан 7:38 четем: „Който вярва в Мене, от неговата утроба, както е казано в Писанието, ще потекат реки от жива вода.” Чистите по сърце са блажени, защото имат един извор, който е чист, бистър, свят и им дава истински живот. Нека обаче отбележим, че това очистване може да се извърши само от Бога – чрез кръста на Христос и вяра в благовестието. Опитай да го изчистиш сам и просто ще размътиш тинята още повече. Затова Давид се моли: „Сърце чисто създай в мене, Боже“ (Пс. 50:12). Има само едно учение, само една вяра и един Господ, чиято сила е способна да направи сърцето ти чисто.

Сърцето като страшно болно

В думите на пророк Йеремия: „Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено” (17:9) се развива истината, за която вече говорихме. Но тук метафората е изоставена и се говори по-пряко. Сърцето е измамливо („лукаво”) и е болно („съвсем покварено“). Сега си представете, че отивате на кардиолог и той ви казва право в очите: „Вашето сърце е страшно болно.“ Как ще се почувствате? А пред Бога, Който изследва и познава сърцето по-добре от най-добрите кардиолози на света, и ни казва, че нашето сърце е страшно болно, ние не потрепваме. Възприемаме тази диагноза по-скоро като шега.

Ще ви оставя да спорите с Бога, Сърцеведеца, като се опитвате да му доказвате, че може би диагнозата ви е грешна. Когато се наспорите, прочетете следващите редове, които посочват лечението. То е много сериозно, защото сърцето е страшно болно! Разбира се, когато Библията говори за сърце, тя няма предвид мускула, който бие в сърцето ни, но поради сходството на думите, ще продължа тази аналогия. За страшно болното ти сърце няма да помогне хапче, няма да помогне дори стент или байпас. Има само едно лечение и то е мащабно – трансплантация. За тази трансплантация четем в Книгата на пророк Йезекиил.

„Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема от вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът” (36:26) .

Тук се говори за отнемане на старото, каменно сърце и за даване на ново сърце. Християнството не е живот на хапчета, а – живот на новия човек, с ново сърце и нов дух. Познавам много хора, които се самолекуват, сами си слагат диагноза и си предписват хапчета – от един чуят едно, от друг друго, прочетат нещо в интернет и действат. Така и в духовно отношение има много самолечители. Но трябва да ви разочаровам – само една Личност може да излекува страшно болното ви сърце. Отново пророк Йеремия, няколко реда след поставената диагноза, вика към Лечителя: „Изцели ме, Господи, и изцелен ще бъда; спаси ме и спасен ще бъда; защото Ти си моя хвала” (17:14).

Сърцето като орган, чрез който виждаме Бога

След като се убедихме, че изворът е замърсен и отровен, но има изцеление на водата, след като поставихме диагнозата, но посочихме и лечението, ще завършим с последната тема от нашите размишления, а именно – сърцето като орган на зрението.

Думите на Христос: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”, могат да се разбират по два начина. Смятам, че и двата са верни. Първият е есхатологичен, т.е. само чистите по сърце един ден ще видят Бога в Неговото Царство и ще влязат в небето. Но мисля, че това „виждане“ има и по-непосредствен смисъл, който е свързан с настоящия момент. Вътрешният човек-сърцето – е този, който трябва да види Бога. Библията набляга върху невидимостта на Бога за нашите материални, плътски сетива. Но има друго сетиво – сърцето и онова, което е в него. С Божията помощ, с очистването и трансплантирането човек оживява за едно друго измерение – духовното. Там той започва да усеща и изпитва неща, за които е бил мъртъв преди. В I Кор. 2:15 ап. Павел казва: „Духовният човек изследва всичко, а него никой не изследва.” Тук се има предвид именно духовното, Богът, Който сам е Дух. Човекът с ново, очистено сърце, изследва (изпитва, усеща, възприема) всичко, което принадлежи на това духовно царство. А естественият човек със замърсения извор, със страшно болното си и замъртвяло сърце не разбира и не усеща нищо от това: „Душевният човек не възприема онова, което е от Божия Дух: за него то е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно” (I Кор. 2:14).

Блажени са чистите по сърце, защото изворът на живота им е изцелен от кръстното дърво, от кръстната смърт на Христос, защото от тях е отнето старото, каменно сърце и им е подарено ново сърце.

Чистото сърце трябва да се пази

Веднъж изцелени от дървото на Голгота и получили ново сърце, ние трябва да го пазим чисто. Днес има страшно много неща, които могат да замърсят сърцето ни. Ще цитирам думите на пророк Исая, които говорят достатъчно красноречиво: „Който ходи в правда и говори истина, който презира печалба чрез потисничество, удържа ръцете си от подаръци, запушва уши да не слуша за кръвнина и затваря очи да не вижда злото, той ще живее във висините: прибежище ще му са непристъпните скали; хляб ще му се даде, водата му не ще пресекне” (33:15-16).

            Във втората част на ст. 15 пророкът има предвид вратите към нашия вътрешен човек. За съжаление днес всичко, което светът предлага на очите и ушите ни, е насилие и зло. Толкова сме свикнали с насилието във филмите, с мръсните изрази, със сексуалните сцени. Нима смятаме, че това е нещо безобидно? Не мисли така Исая, нито Духът, Който говори чрез него! Насилието, злото, похотта, които допускаме да влизат през очите и ушите ни, попадат в нашия вътрешен човек и нищо чудно да намерят място там, а след време и да си проправят път навън. Затова Соломон казва повече от всичко, което пазим, да пазим сърцето си (Пр. 4:23).

А чистите по сърце са блажени, защото те ще видят Бога.