Ние ще постигнем мир, дори ако за това се наложи да воюваме.
Думите са на Дуайт Айзенхауър, 34-я президент на САЩ и главнокомандващ съюзническите войски по време на Втората световна война. Звучи абсурдно, нали? Може и да успееш да постигнеш мир чрез военни действия, но със сигурност ще е за много кратко време.
Самата дума „мир“ вдъхва вяра и надежда, създава предпоставка за вътрешен покой. Да имаш мир, да носиш мир и най-накрая да твориш мир, т.е. да създаваш мир около себе си, е много важно за един християнин. Ето защо в Проповедта на планината Иисус Христос посвещава на мира едно от блаженствата: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5:9). Миротворството е силно свидетелство за присъствието и делата на Бога в нашия живот. Когато прощаваме на тези, които по някакъв начин са ни засегнали, хората ще разберат, че сам Бог действа в нас.
Израснала съм в християнско семейство. Всяка неделя заедно с родителите ми ходех на църква. От малка бях възпитавана да живея в мир, най-вече със своите братя и сестра си (имам петима братя и една сестра). Когато тръгнах на училище, би трябвало най-вече от мен да се очаква да живея в мир и да се разбирам със съучениците си, щом идвам от такова многодетно семейство. Но уви! Самата аз като че ли привличах към себе си неприятните ситуации и конфликти, особено когато станах тийнейджърка. По онова време седях на един чин с възможно най-кроткото момче в класа. Може би точно това ме дразнеше у него, че притежаваше качества, които на мен като християнка ми куцаха: кротък дух, уравновесеност. Или пък защото бях израснала с момчета (сестра ми е с 12 години по-голяма) и за мен беше напълно естествено да се бия с представителите на другия пол. Не знам, но това момче всеки ден ядеше бой. Не помня защо го правех, просто продължавах… Един хубав неделен ден крачех с гордо вдигната глава – отивахме с родителите ми на църква. Вървях и се държах като послушно, примерно християнче. И изведнъж насреща ни се появи бабата на моя съученик.
- А вие знаете ли какво прави вашето момиче на моя внук? Той всеки ден яде бой от нея. По цялото му тяло има синини. Как може такова нещо? Та вие сте вярващи!
Разбира се, родителите ми не знаеха нищо за това. В този момент щях да потъна в земята от срам! Това беше повратна точка в моя живот. Оттогава момчетата спряха да се страхуват от мен, защото вече не ги закачах.
Опитвам се да бъда миротворец в пълния смисъл на думата. Защото разбрах ценността на този дар. Наричам го дар, защото не всеки го притежава. Но можем да го получим от Този, Който го дарява. Ап. Павел пише в I Кор. 14:33: „Защото Бог не е Бог на безредието, а на мира.“ И тъй като самият Бог е Бог на мира, ако ние също сме миротворци, ще се наречем Божии синове. Не казвам, че е лесно, но не е невъзможно.
Някъде из интернет прочетох нещо, което ми хареса: „Не е лесно да сме миротворци. За начало не е лошо да се научим поне да не наливаме масло в огъня. Може би с времето ще можем да потушаваме и по-големи пожари.“
Днес повече от всякога е трудно да носиш този мир в сърцето си, какво остава да го разпространяваш. Как да се научим да живеем в мир със своите родители, братя, сестри или съученици? Предлагам ви няколко основни правила.
Правило 1: Да не отвръщаме на злото със зло
На думи е лесно, нали? Особено когато в нас бушуват емоции и се иска сила, за да ги задържим в себе си, да не изригнат като вулкан и горещата лава да залее всичко наоколо. Забравете за поговорката: „Каквото повикало – такова се обадило.“ Бог ни е заповядал друго: „Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата“ (Мат. 5:39). Така ще избегнете конфликта и ще постигнете мира, за който Иисус говори.
Ще ви разкажа една история от началото на ХІХ в. Срещнали се на полето земеделец и учител. Земеделецът се обърнал към учителя:
- Господин учителю, с цялото ми уважение ще ви попитам какви са тези неща, на които вчера сте учили нашите деца: „Ударят ли те по едната буза, дай си и другата“? Как е възможно това?
Учителят отговорил:
- Нищо не мога да направя, така е написано в Библията.
Изведнъж земеделецът зашлевил шамар на учителя както по едната, така и по другата буза. По това време по пътя минавал един благородник със слугата си. Господарят казал на слугата:
- Иди да видиш какво правят там онези двамата.
И тъкмо когато слугата ги наближил, учителят, който също бил силен мъж, върнал двата шамара на фермера с думите:
- И така е писано: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ – и към това изречение прибавил още няколко шамара.
Върнал се слугата при господаря си и казал:
- Ваша милост, нищо не се е случило. Просто взаимно си тълкуват Библията.
Никога не отвръщайте на злото със зло. Ако се страхувате, че ще кажете нещо излишно, може просто да преброите до 10.
Правило 2: Да обичаме тези, които са ни наранили
Това може да са нашите родители, братя, сестри или съученици. Ап. Йоан пише: „И тази заповед имаме от Него: Който обича Бога, да обича и брат си“ (І Йоан 4:21). Иисус Христос ни заповядва да обичаме дори враговете си. Ако приемем, че ни липсва мир само с враговете, когато започнем да обичаме и тях, ще бъдем обградени от мир и покой. Защото да не забравяме, че да обичаш, значи да прощаваш.
Правило 3: Да се научим да прощаваме и да молим за прошка
В Библията се казва, че ако ние не прощаваме на нашите братя, и на нас няма да ни бъде простено. Всички знаем колко е трудно да простиш истински и напълно. Ние прощаваме, но не забравяме. Обаче помислете върху думите от Господната молитва: „И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си“ (Мат. 6:12). Също толкова важно е и да се научим да молим за прошка. Ап. Павел пише в Посланието към ефесяните да не оставяме слънцето да залязва, докато сме още гневни (4:26).
Искам да завърша с думи от книгата на Кенет Сенди „Миротворец“: „Въпреки че помирението понякога може да стане с малки или почти никакви усилия, в повечето случаи ще трябва да помните поговорката: „Ако напредвате без усилие, значи се спускате надолу по хълма.“
Нека напредваме в това, да носим мира в себе си и най-вече да създаваме мир около себе си!
