Скъпи братя и сестри, скъпи сънародници,
Честито Рождество Христово!
Честито сбъднато за всички ни, най-важно историческо пророчество, което беше предречено преди векове:
„…Защото у Бога няма да остане безсилна нито една дума“ (Лука 1:37).
„Яви се пред тях Ангел Господен… И каза им Ангелът: „Не се бойте: ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец, повит, лежащ в ясли“. И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: „Слава във висините на Бога и на земята мир, между хората благоволение!“ (Лука 2:9-14).
Сбъдна се! Това, което имаше да стане. Бог казва:
„Аз възвестявам отначало онова, което ще бъде в края, и от старо време онова, което още не е станало; казвам: „Моят съвет ще се сбъдне и всичко, което Ми е угодно, ще сторя“ (Исая 46:10).
Има исторически събития, отнасящи се до първите хора, които се сбъднаха в древния свят за цял народ и те са неопровержими. За тях говори не само Писанието, а и науката. Има събития, които се сбъдват днес. Има и други, които предстои да се сбъднат. Смятам, че най-важните събития, които трябва да търсим и върху които да се фокусираме, са свързаните не просто с историческите промени в политиката и икономиката, с природните катаклизми, а онези, които засягат мене и тебе лично.
Винаги съм се интересувал от това, което се отнася лично до мене, вероятно и ти – и то не поради егоизъм или собствен интерес, а защото знам, че всеки човек на тази земя не е случайно явление, нито е оста на земята, нито е пренебрегнат, нито е част от сивата маса, която казва: „Където всички, там и аз“.
Затова въпросът днес звучи така: какво събитие е Христовото Рождество за тебе, има ли то конкретно въздействие върху моя и твоя живот, върху моето и твоето настояще и бъдеще? Дали то е историческо явление, общ религиозен празник, който се чества веднъж годишно, или е нещо лично и актуално за мене тук и сега?
В момента, когато Божият Син се въплъщава, има различни реакции – както от духовния свят, така и от земните жители. Ангелите пеят: „Слава на Бога във висините“, стресираните демони казват: „Не ни пращай в бездната“ или „Защо дойде да ни измъчваш“, а хората реагират различно.
Сбъдна се.
Йосиф и Мария нямат дори покрив над главата си – нещо, за което днес работим цял живот, нямат елементарни санитарни условия в обора, при животните. Всичко това създава напрежение, стрес, може би ужас, редом с въпроси като: какво ще правим сега, как ще продължим и какво следва. Противно на хората от XXI век, Йосиф и Мария обаче са радостни и блажени поради гледката, която виждат – небесния подарък, новородения Младенец. Те казват: „Сбъдна се!“. Неговото присъствие е причината за техния празник и уют, а на останалото не обръщат внимание. Нищо и никой не може да ограби радостта и блаженството им, защото пред очите им се сбъдва обещаното от Бога Слово.
Идва Спасителят на света – за това двамата получават потвърждение от овчарите, които ги посещават – скъпоценни гости вестители. Йосиф и Мария не успяват дори да ги почерпят, но и това не ги смущава. Единственото, което могат да предложат на тези мъже, е да им покажат Младенеца. И така ликуват всички, не само Мария, на която е известено: „Блажена е тази, която е повярвала, защото ще се сбъдне казаното“ (Лука 1:45). Сбъдна се! Ликуват небето и част от земята, „защото днес ви се роди… Спасител, Който е Христос, Господ!“ (Лука 2:11).
Допускам, че след раждането Йосиф и Мария се настаняват в дома на сродниците си Захария и Елисавета, които с радост ги приемат, както девет месеца по-рано Елисавета посреща Мария. На осмия ден обрязват Детето и Му дават името Иисус, а на четиридесетия ден Го донасят в храма, където е благословено от Симеон. След това Йосиф и Мария живеят в Юдея, докато не идват мъдреците от Изток да търсят родения юдейски цар. Те също са смутени, тъй като не намират търсения Цар нито в царския дворец, нито в храма, нито в някое знатно семейство, а „в една къща“. Мъдреците проследяват и сверяват траекторията на звездата, която стои на едно място, както съвременните GPS-и напътстват шофьорите, и изненадани, дръзват да почукат. Ето, млад мъж с вид на ангел и сияещо, блажено лице отговаря положително на въпроса им: „Има ли още някой освен тебе в тази къща?“. И на свой ред ги пита: „А вас какво ви води насам?“. Мъдреците обясняват за звездата, която следват месеци наред според своите книги и пророчествата, които са им известни. Те пожелават да видят мястото, където се е родил юдейският Цар.
Отново имаме потвърждение – да, сбъдна се! За всички, които очаквахме, вярвахме и се надявахме, желаехме и се молихме! Мъдреците се покланят, дават даровете си на Царя на царете, Младенеца Иисус Христос, и си тръгват с голяма радост. Другите също чуват новината, но я приемат като поредната новина, смущават се и дори се възмущават от нея. Религиозните водачи – свещениците и книжниците – цитират точно Писанието пред Ирод, но си остават в комфорта на написаното, не вярват и дори не пожелават да потърсят къде се е родил Спасителят. Както и днес се впечатляваме от различни събития: война, вируси и… дотам.
След посещението на мъдреците на младите родители предстои бягство в Египет, с което също се сбъдва Писанието: „От Египет повиках Сина Си…“ (Мат. 2:15). Ирод се страхува за своя престол и извършва страшно престъпление, като убива всички момчета до две години във Витлеем – отново, за да се сбъдне Писанието. „Плач в Рама… Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши“ (Мат. 2:18).
Сбъдналите се събития, свързани с Боговъплъщението, са стотици. И те имат пряко отношение към мене, надявам се и към тебе, който живееш в XXI век.
„Ето Моя Отрок, Когото държа за ръка, Моя Избраник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него и Той ще възвести съд на народите; …пречупена тръст няма да строши и тлеещ лен няма да угаси; ще произвежда съд по истина; няма да отслабне, нито ще изнемогне, докато на земята не утвърди съд, и островите (т.е. народите) ще се уповават на Неговия Закон – така говори Господ Бог, Който е сътворил небесата и тяхното пространство, Който е разпрострял земята с нейните произведения, Който дава дихание на народа, живеещ на нея, и дух на ходещите по нея. – Аз, Господ, Те призовах в правда, ще Те държа за ръка и ще Те пазя, ще Те поставя като Завет за народа, светлина за езичниците, за да отвориш очите на слепи, да изведеш вързаните от затвор и седящите в тъмнина – от тъмница“ (Ис. 42:1-7).
Божият Син идва заради мене, тебе и нас. Факт е, че Той възвестява съд над народите, но също е факт, че не ме е пречупил като тръстика, не ме е угасил като тлеещ фитил, не се е уморил да ме търси, не е отслабнал да ме държи с ръката Си и да ме води към спасение. Факт е, че още ми дава дихание и е станал за мене светлина, която ми отвори очите да прогледна. Факт е, че Той е посял Словото Си в сърцето ми, факт е, че то се е съединило с вяра, израснало е и ми е подарило покаяние и желание да се родя свише. Факт е, че Божият Син не се погнусява от мене, а ме поръсва със Своята свята кръв, очиства осквернената ми съвест, премахва вината ми и ми подарява прошка. Факт е, че Той се е вселил в мене, а аз съм се съединил с Него. Факт е, че сега съм спасен и това се сбъдна, алилуя! Слава на Бога във висините, защото всичко това ми е сторил Той, както се моли и Мария. Чрез Словото на Архангела Мария става непразна, както и чрез проповядваното Слово, прието с вяра, ние ставаме „непразни“ в духа и точно това променя човешката ни природа – раждаме се свише, по благодат. Това е моето Рождество Христово! Надявам се, че е и твоето, а ако още не е, може би днес ще се сбъдне Словото и за тебе, стига да го пожелаеш и да го приемеш.
Когато отхвърляме с неверие Словото, ставаме неми като Захария, слепи за вечното, духовното, истинското. Ставаме като свещениците, книжниците и фарисеите, които са извън Божието царство, а можем да се окажем и богопротивници, подобно на Ирод. И най-страшното е, че така сме глухи и слепи за най-радостното и блаженото, от което се нуждаем много повече, отколкото Захария се нуждае от син: вечния живот и освобождението от греховете и пороците. По същата причина ап. Павел пише в своето Послание към коринтяните: „Ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“ (I Кор. 15:14). И наистина – ако Христос не се е родил и не е възкръснал в нас, вярата ни е празна, остава само мъртва религия. Крайно време е да разберем, че християнството не е религия, а резултат от едно свръхестествено явление в историята на човешкия род – Боговъплъщението.
Блажен е, който повярва в това свръхестествено, невидимо дело на Бога в хората, решени да приемат благата вест лично за себе си.
„Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички хора, като ни учи да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век и да очакваме да се сбъдне блажената надежда и да се яви славата на нашия велик Бог и Спасител Иисус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и да ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен за добри дела. Това говори, увещавай и изобличавай с пълна власт; никой да не те презира“ (Тит. 2:11-15).
„Отсега ви казвам, преди да се е сбъднало, така че, когато се сбъдне, да повярвате, че съм Аз“ (Йоан 13:19).
Блажени са онези, които са повярвали на това Слово.
Честито Рождество Христово!
Ваш слуга Иван Вълков
епископ на БХБЦ
Можете да прочетете и другите статии от предишни години, във връзка с празника „Рождество“от: https://bhbc.bg/rozhdestvo-2020/ https://bhbc.bg/rozhdestvo-2019/https://bhbc.bg/rozhdestvo-2015/ https://bhbc.bg/rozhdestvo-2013/
