Здравейте, скъпи братя и сестри, скъпи сънародници,
Честито Рождество Христово!
Както почти всяка година преди Рождество всеки проповедник и служител вътрешно се готви, като търси мисли и думи, с които да поздрави църквата, близките и роднините си. Така и аз претърпявах дълго време родилни мъки. Причината може би не на всички е известна. Всеки от нас осъзнава колко трудно се възприемат изтърканите и износени неща, като стари дрехи например – не всеки би ги наметнал върху себе си, още по-малко би ги приел като ценен подарък.
По тази причина ви каня накратко да се спрем в своят суетен живот и да посветим поне малко време за по-задълбочен размисъл за смисъла и значението на Рождество Христово, което може би при някой ще породи спасителна вяра, а при други тя ще се утвърди. А това за него ще е истински духовен подарък, произлизащ от едно историческо минало, което обаче не е изтъркано и овехтяло, понеже носи в себе си живот и сила за една нова промяна, която ще бъде и един вид премяна – т.е. нова дрешка, ново облекло върху духовно мъртвият човек или измореният или отпаднал християнин.
И така, какво притежаваме в Рождество Христово и какъв е смисълът и значението му за нас, живеещите в 21 век. Нека прочетем кратък текст за станалото в тези дни.
Раждането на Иисус Христос беше така…
„А когато бяха те там, дойде й време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.“ (Лука 2:6-20). На това някой ще каже „И какво от това?!“
Свръхестествено явление на ангелите пред пастирите…
„И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ…“ (Лука 2:9-11).
Пастирите отидоха и разказаха на Мария и Иосиф…
„А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.“ (Лука 2:19-20). Ще разгледаме предисторията на това събитие, за да проследим значението на този празник за нас и най важното – какво е мястото на човешката вяра или съмнение и неверие като начин за реагиране на свръхестественото видимо или невидимо Божие действие.
Случаят със Захария
„Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,… тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. А Ангелът му рече: „Не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му“… И рече Захария на Ангела: „По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.“ Ангелът му отговори и рече: „Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си“ А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.“ (Лука 1:5-22).
Случаят с Мария
„А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния… А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий… Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.“ (Лука 1:26-38).
Срещата с Елисавета
„Елисавета извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа. И рече Мариам: душата ми величае Господа.“ (Лука 1:5-46).
Анализ на текстовете с кратки изводи
Първо. Един и същи ангел, Гавриил, е изпратен с блага и радостна вест при двама души и то роднини помежду си. Едно и също Свято Писание четем и слушаме всички християни.
Второ. Реакциите на двамата са различни. Захарий не повярва, а Мария приема Словото с вяра. Захария се усъмнява в думите на Ангела, колкото и те да са добри за него, като търси знамение, което да потвърди казаното от Ангела. И знамението идва много бързо: „Ще онемееш!“ Така и днес много хора харесват посланието за вечен живот и за прошката, която дава Бог, но си казват: „Дай ми първо знамение и след това ще повярвам!“
Мария също в началото се смути, обаче не поиска знамение или белег, а просто и по човешки зададе въпрос как това ще стане. Получи отговор и го прие, като се съгласи да се изпълнят казаните за нея думи: „Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38). Това е причината да я облажава и Елисавета, жената на Захария: И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.“ (Лука 1:45).
През цялата християнска ера винаги е имало християни, които с вяра получават прошка и спасение от греховете си. И това благодатно време все още продължава – хиляди човеци все още се новораждат духовно и спасяват душите си.
Четвърто. Ангелът завършва с думите: „Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума!“ (Лука 1:37). Тези думи, които Той изрече, тези думи, които възприе Мария в сърцето си, притежават живот в себе си. Тези думи са казани в силата на Светия Дух, Който чрез тях докосна Мария, така че от този момент тя стана непразна. Той постави акцентът: „Ето ще заченеш!“. Тук можем да си спомним и началото на сътворението. „Рече Бог: „Да бъде светлина. И биде светлина“. (Бит.1:3).
Днес думите на Христос действат със същата сила и власт за повярвалите: „Прощават ти се греховете, иди и повече не греши!“. Така става с всеки, който слуша Словото за въплъщението и възкресението на Иисус Христос. Това се случи със скопеца от Етиопия, така стана с Лидия от град Филипи (Македония), която слушаше Павел, а Господ й отвори сърцето и тя след като изповяда вярата си, стана, та се кръсти. Така става и до ден днешен. Смисълът и значението на Рождеството е Христос да се всели и в нашите сърца, както се всели в сърцата и на тези хора чрез Светия Дух. Има обаче основно условие – вяра. По тази причина ап. Павел пише към църквата в Ефес: „и чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви“ (Еф.3:17). Забележете, вярата има действие – тя не просто дава убеждение, и не само променя мирогледа. Тя задейства едно свръхестествено явление, а то е, че Христос се вселява в сърцата на тези, които с вяра възприемат Божието Слово за Него.
Чрез Словото на Архангела Мария стана непразна. Чрез проповядваното Слово, прието с вяра, ние ставаме „непразни“ в духа, а именно това променя нашата природа и ние ставаме по благодат родени свише. Неверието също има влияние и значение както за човека така и за Бога. Като отхвърляме с неверие Словото ставаме неми като Захария, ставаме глухи и слепи за вечното, духовното, за истинското. И най-страшното е, че ставаме глухи и слепи за най радостното и приятното, от което се нуждаем много повече, отколкото Захария се нуждаеше от син. Това е вечният живот и освобождението от греховете и пороците ни. По същата причина ап. Павел пише в своето послание към Коринтяните: „Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.“ (1 Кор.15:14). И наистина – ако Христос не се е родил и ако не е възкръснал, то празна е нашата вяра.
Изводът, е че е крайно време да разберем, че християнството не е религия според схващанията на някой хуманитарни науки. То е резултат от едно свръхестествено явление в историята на човешкия род. Свръхестествено, както и самото въплъщение и възкресение на Иисус Христос.
Вярваш ли в това? Някой все още ще каже: „Как това може да стене, когато Бога никой никога не Го е видял и не Го е пипнал?“ Точно както и Тома каза: „Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.“ (Йоан 20:25). Обаче след като Христос му се яви, Той му каза: „Блажени са тези които не виждат, но вярват!“. Нека пак си спомним думите на Елисавета – блажена е повярвалата в думите…
Ето го и отговорът за свръхестественото въздействие на Словото Божие върху нас, които сме повярвали в Него. Ап. Павел пише: „Чрез Него и вие, като чухте словото на истината – благовестието за вашето спасение, и като повярвахте в Него, бидохте запечатани с обещания Светий Дух“ (Еф.1:13).
Резултатът на това запечатване е: „Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му.“ (Яков 1:18). Чрез писаното и проповядвано Слово, което се приема от осъзнали се и признали себе си за грешни, нуждаещи се от новораждане човеци, Святия Дух докосва падналия им мъртъв дух и го възражда за вечен живот.Както от замъртвялата утроба на Сара се ражда синът й Исаак, както от мъртвата утроба на Елисавета се ражда Йоан Кръстител, така и от нашият мъртъв дух се ражда нов човек за вечен живот.
Ап. Павел допълва в посланието към Ефесяните: „И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове… оживотвори с Христа“ (Еф. 2:1-4).
А Петър потвърждава: „Като възродени не от тленно семе, а от нетленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва довеки.“ (1 Пет.1:23). И блажен е, който повярва в това свръхестествено невидимо дело на Бога спрямо тези, които ще приемат тази блага вест лично за себе си.
Блажени са онези, които са повярвали на това Слово.
Честито Рождество Христово!
Ваш слуга Иван Вълков,
епископ на БХБЦ
