Въпросът, който учениците задават на Иисус Христос в Мат. 24:3, ни се струва необичайно актуален и близък. Както те, така и ние усещаме тревога, защото се руши обичайният свят, настъпва хаос. Както в онези далечни времена, и ние питаме: как да разбираме това, което става, как да разпознаем настъпващия край, как да го предвидим и да се подготвим за него? Искаме да знаем признаците и сроковете. Но в отговор чуваме: „Пазете се да не ви прелъсти някой“ (ст. 4).
Основният признак
Струва ни се, че Христос се отклонява от отговора, но точно това е Неговият отговор. Той иска ние да наблюдаваме себе си, да бодърстваме. За Него това е по-важно от другото – от любопитните факти, пресмятания, разследвания и спорове.
В същото време в Иисусовия съвет да се пазим от съблазните се съдържа прекият отговор на въпроса за основния признак на последното време. Съблазните са основният белег за края. Те изкушават с коварна усмивка и при това не искат нищо друго освен съгласие да излъжеш, да изневериш и да отстъпиш.
Разбира се, изкушенията винаги са били заплаха, но сега са достигнали немислими мащаби. И това свързва нашето време с пророчеството на Христос, че мнозинството ще служи на лъжата и ще преследва онези малцина, които ще останат верни на истината. „Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи заради Моето име. Тогава мнозина ще се съблазнят; и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят; много лъжепророци ще се надигнат и ще прелъстят мнозина; и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен“ (Мат. 24:9-13).
Малцината
Обърнете внимание колко често в тези стихове звучи думата „мнозина, много“: мнозина ще се съблазнят, мнозина ще намразят, мнозина ще предадат, у мнозина ще изстине любовта. А този, който „претърпи“, е в единствено число. Верният винаги е почти сам, верните винаги са малцинство.
Тази диспропорция – поразителният контраст между мнозината и малцината, тълпата и единиците – е признак на последното време. Ако виждате как мнозинството около вас се съгласява лесно с неправдата и греха, можете да бъдете сигурни: краят е близо.
Малко социология. Както казват изследователите, за да стане дадена социална група влиятелна и да може да промени обществото като цяло, тя трябва да достигне 5% от общото население. Днес броят на евангелските християни в бившите социалистически страни се колебае около 1%. Евангелските вярващи явно са малцинство.
Отговорността на всеки от нас
Масовите съблазни трябва да ни плашат много повече, отколкото войните. Защо? Защото войната по принцип не е в наша власт, а да се поддадем или да не се поддадем на изкушенията, е наша отговорност.
Ето защо Христос предупреждава за съблазните и едва тогава продължава разговора за войните и другите бедствия: „Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; но то още не е краят. Защото ще въстане народ против народ и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; а всичко това е начало на болки“ (Мат. 24:6-8).
Цената на истината
Христос ни предупреждава да следим не за външните събития, а за себе си, защото основната заплаха идва не от духа на войната, а от духа на съблазънта. Жертвите на пропагандата са много повече, отколкото жертвите на войната.
На фона на всеобщия сън онези малцина, които бодърстват, трябва да свидетелстват за истината. „Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправяни заради Мене, за свидетелство пред тях“ (Марк 13:9).
Свидетелството далеч не е лек и весел разказ за битова случка, не е шоу и аплодисменти, не е захарен памук и развлечение. Християнското свидетелство е свързано с мъченичество – когато свидетелствам, че само Христос е Господ, че истината не е мнението на мнозинството, а е Неговата воля. Както виждате, това не се е харесвало на много хора преди, не може да се хареса на повечето и сега. Именно поради тази причина първите християни са разпъвани и хвърляни да бъдат разкъсани от дивите зверовете. Именно за това можем да платим с живота си и днес.
Когато мнозинството нарича черното бяло, когато мълчат за истината, когато страхът парализира, свидетелството на верните и бодърстващите придобива особена ценност. Уверен съм, че Бог ни готви не за тихи и мирни времена, а за дръзновено и смело свидетелство по време на масовите отстъпления.
Свидетелството пред всички народи не е само разпространението на благовестието в мирно и спокойно време. Свидетелството е пряко свързано с войните, катастрофите и преследванията. Свидетелство ще бъде мъдрото и търпеливо поведение на християните сред бедствията. На фона на мнозинството измамени те ще запазят здравия смисъл и верността си към Христос. Християните няма да позволят да бъдат манипулирани и няма да търгуват с убежденията си. Те ще разграничават истината от лъжата и ще провъзгласяват смело и силно истината.
Поръчението
Това, че живеем в дни на масови съблазни, не е трагедия, а привилегия, Божие доверие и поръчение, възможност да послужим на много хора с отрезвяващото слово на истината. Ние сме нужни на Бога и Той ни подготвя: „Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която няма да могат да противоречат, нито да противостоят всички ваши противници“ (Лука 21:15).
Знаем, че „това Евангелие ще бъде проповядвано на царството по цялата Вселена за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Мат. 24:14). Но какво ще представлява тази проповед? Не толкова и не само телевизионни предавания, луксозни списания, издания на Библията, предназначени за подарък, концерти и екскурзии. На първо място ще има нужда от смелото слово на мъченика, което разпръсва тъмнината и открива правдата, изобличава сговорчивото мнозинство и прославя единствения Господ. Най-доброто свидетелство за древния Рим, който търсел само хляб и зрелища, бил викът на умиращия, но несломен християнин: „Иисус е Господ!“. Най-доброто свидетелство за съвременния свят, омаян от пропагандата и потреблението, ще бъдат все същите думи: „Иисус е Господ!“. Тази смела изповед предизвиква омразата на света, но именно тя въздейства със сила върху откритите сърца.
Пътят на измамата
Господството на Христос се оспорва не само с меч, а и с полуистина, не само със заплаха, а и със съблазън. Основната опасност при измамата не е в това, че хората правят грешки, не разбират. Всеки от нас може да се обърка, да се излъже в своя избор, но ако не изпитваш себе си, лъжата се разраства и те погубва. Най-страшното е, че съблазняването води към измяна на Христос и Неговото Царство. Всички, които тръгват по пътя на лъжата, рано или късно приемат лъжата за истина, антихриста – за Христос, княза на този свят – за Господ.
Започва да ни се струва, че „Царството и силата, и славата“ принадлежат не на Бога, защото Той е далече, а на дявола, който е по-близо и ни изглежда по-полезен. Понякога ни се струва, че това, за което толкова дълго сме молили Бога, може лесно и бързо да ни бъде дадено от дявола или неговите слуги. Тогава вместо на Христос започваме да се покланяме на антихриста.
Съблазняват ни изкуството на пропагандата, очарованието на разврата, властта на злото, високите рейтинги, самоуверените речи, популизмът, манипулациите, красивите картинки, мненията на експертите, обещанията и победите. Струва си обаче да помним предупреждението на Христос, че от Негово име ще дойдат лъжехристи, които няма да наричат злото зло, а ще се облекат в светли одежди: „Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните“ (Марк 13:22-23).
Вътрешният враг
Гонения ще дойдат не само отвън. Разделението и враждата ще проникнат сред вярващите хора. „Брат брата ще предаде на смърт и баща – детето си; и ще въстанат деца против родители, и ще ги умъртвят. И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен“ (Марк 13:12-13). Изумителното тук е не силата на злото, а фактът, че то може да съблазни дори добрите хора. Тревога буди не толкова броят и жестокостта на враговете, колкото предателството на приятелите.
По същия начин, както вместо Царя ще дойдат лъжецаре и вместо Христос – лъжехристи, така и вместо Църквата ще се появят църкви фалшификати. Разбира се, хората ще усещат разликата и лъжата, но далече не всеки ще иска да рискува благополучието си или дори главата си, като задава „излишни въпроси“.
„Да изпитваш себе си“ означава да се утвърждаваш в здравото евангелско учение, да пазиш единството и общуването с верните на Бога, да разпознаваш духовете, да не участваш в делата на тъмнината и да ги изобличаваш. Всичко това укрепва в нас имунитета към пропагандата.
Силата на верността и радостта от победата
Християнинът, който бодърства, си задава въпроса: „Кой е моят Цар?“. Той не се поддава на чужди мнения и сензации, не гледа телевизия, докато му се завие свят или умът му се помрачи. Искреният християнин изпитва себе си, като се сравнява с Христос и никога не Го губи от погледа си. Този човек се страхува от едно – да остане без Христос, да измени на Него и на себе си.
Който се бои от Бога и повече от всичко цени верността към Него, не се страхува от войни и военни слухове, гонения и бедствия. „Началото на болките“ той възприема с радост, защото тези „болки“ не водят до смърт. Това са родилните болки, чрез които идва Божието царство.
На много хора им се струва, че в болките умира всичко добро, което е останало на света, но не е така. Светът боледува от родилни мъки! Ражда се нова епоха – на Божието царство, което израства отвътре, като семе и заквасва света като квас. Християнинът не се бои от „началото на болките“, тъй като знае, че в тях се ражда Царството. И в това Царство могат да влязат само онези, които не са се поддали на съблазните, не са изневерили на Царя.
Участник в настъпващото Божие царство ще бъде само този, който е изповядвал господството на Иисус, който е вярвал единствено в благовестието, който не се е срамувал от истината и не се е „съобразявал с този век“, а е свидетелствал за Христос с живота си.
Михаил Черенков
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2020 <<<
