И така, вярата идва от слушане, а слушането – от Божието слово.
Римл. 10:17
По какъв начин действа Светият Дух? Идва ли вярата от слушане на проповеди за Христос? Разбира се, че да. Господ ни говори чрез проповеди. Но благата вест невинаги се приема от тези, които я чуват. И не всяка проповед в църквата или по канала Ютюб е вдъхновена от Светия Дух.
Действа ли Духът чрез четене на Божието слово? Несъмнено. Господ ни говори чрез Словото Си. Но понякога хората, търсейки Божието напътствие, четат текстове от Писанието, които не съответстват на конкретната ситуация, и въз основа на тях вземат погрешно решение. Други, след като прочетат нужния текст, го тълкуват невярно и по този начин постъпват неправилно. Бог не иска да бъдем „младенци, люлени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на хората, по хитрото изкуство на измамата“ (Еф. 4:14). За нас е важно да слушаме наставленията на Светия Дух, Който е нашият Учител и Утешител, както е писано: „А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упъти към всяка истина“ (Йоан 16:13).
Да слушаш Божието слово, означава не просто да го слушаш, а да постъпваш в съответствие с него. В Библията всеки може да намери отговори на вълнуващите го въпроси, независимо от времето, в което живее.
Светият Дух е способен да действа както чрез текстовете в Библията, така и чрез думите или мислите на хората. Когато Той говори, ние със сигурност ще Го чуем! В Библията се казва: „Търсете и ще намерите“ (Мат. 7:7). Отговорът може да дойде веднага, а може и след известно време, но най-важното е, че отговорът от Господ ще дойде навреме.
Например имаме проблем. Каква трябва да бъде нашата реакция? Да отидем при Бога и да потърсим Неговото присъствие! Да се молим за водителството на Светия Дух! Да му позволим Той да ни даде мъдрост! Не е нужно да подражаваме на други хора, да постъпваме като тях, а – да търсим напътствията на Светия Дух за нашата ситуация. Бог със сигурност може да използва обстоятелствата, за да промени нещо в нас. Това е Негово решение. Но Той го прави за наше добро. И има силата да направи невъзможното възможно.
Защо хората не търсят лицето на Господ? Апостол Павел пише на филипяните: „Защото всички търсят своето, а не Иисус-Христовото“ (Фил. 2:21). Това е проблемът. Трябва да търсим Божията воля, а не своята.
Когато Светият Дух ни говори, можем да бъдем сигурни, че дяволът ще ни изкуши. Той е лъжец. Ще се опита да посее съмнение и да ни отклони от верния път.
Ето например как Давид търси Божието водителство: „Филистимците дойдоха и се разположиха в Рефаимската долина. Давид попита Бога: „Да отида ли против филистимците и ще ги предадеш ли в ръцете ми?“. Господ му отговори: „Иди и Аз ще ги предам в ръцете ти“. Те отидоха във Ваал-Перацим и там ги порази Давид. И каза Давид: „Бог пресече моите врагове чрез ръката ми като воден пролом“. Затова и нарекоха онова място Ваал-Перацим. И филистимците оставиха боговете си там, а Давид заповяда да ги изгорят с огън. И дойдоха пак филистимците, и се разположиха в долината. Давид пак попита Бога и Бог му отговори: „Не отивай право насреща им, а се отклони от тях и върви към тях откъм черниците. И когато чуеш шум като от вървеж по черничевите върхове, тогава захвани битката, защото Бог ще е излязъл пред тебе, за да порази филистимския стан“. Давид направи както му заповяда Бог и порази филистимския стан, от Гаваон до Газер” (I Лет. 14:9-16).
Забележителното в тази история е, че в две почти идентични ситуации Бог дава различни инструкции на Давид. В първия случай трябва да атакува незабавно, а във втория – да заобиколи враговете и да изчака на определено място, докато чуе шум, т.е. сигнал за атака. И едва тогава да действа. Давид слуша внимателно Божите указания и ги следва. Затова печели и първата, и втората битка. Ако не беше попитал Бога, не бе потърсил волята Му и бе постъпил втория път както първия, щеше да бъде победен.
Не бива да повтаряме опита на други християни в живота си, а дори и своя собствен опит. Бог иска във всяка ситуация да търсим Неговото лице, Неговата воля, да общуваме с Него, за да разберем какво очаква Той от нас.
Веднъж един човек бил изцелен от диабет по време на събрание на вярващи. На следващата сутрин той отишъл до хладилника да вземе инсулин, но Светият Дух му напомнил, че вече е изцелен. Този факт бил потвърден от неговия лекар. Човекът разказал за Божието чудо на хора от църквата. Като чул за това, друг вярващ, който имал същото заболяване, след като се помолил, спрял да взима инсулин. Той решил така не защото Господ му казал, а защото се надявал, че в живота му ще се случи чудото, станало при другия болен. Но това решение за него не било от Бога и човекът се озовал в болницата.
Изводът от това е, че нещо, което действа в живота на един вярващ, невинаги се проявява успешно при друг. Божият Дух, а не вие, трябва да бъде Водачът. „Понеже всички, водени от Божия Дух, са Божи синове“ (Римл. 8:14). Светият Дух води децата на Бога, които търсят Неговата воля. Това е необходимост за вярващите. Те, като Давид, не трябва да започват „битка“, без да са получили напътствия от Бога.
Миналата година по време на командировка в Москва имах възможност да прекарам събота и неделя в Обнинск. До последния момент не знаех какво ще правя в този град, кого точно от многобройните си познати ще мога да видя. Всичко, което исках, беше да се окажа там, където ще съм най-полезен.
Дойде ми идеята да посетя професор Тулупов, който прие Христос преди около 20 години и беше кръстен при нас в Германия. За съжаление не успях да се свържа с него по телефона. Почувствах се неспокоен и отидох в дома му. Жена му се зарадва на посещението ми. Тя ми разказа за скорошната смърт на 44-годишния им син, както и за инсулта на съпруга ѝ преди няколко дни. Професорът беше в болницата и ние отидохме да го посетим. Той веднага ме позна. Цялата дясна страна на тялото му беше парализирана. Докато се молех за него, плачеше. Скъпият ми приятел ме гледаше с детска доверчивост и промърмори нещо. Той почина след два дни. Умря с мир в сърцето.
В неговия дом забелязах едно от моите стихотворения за молитвата. Изглежда то е отразявало състоянието на душата му преди инсулта.
Много съм благодарен на Бога за Неговото чудно водителство. Той винаги избира точния момент и нужното място. Ако бях отишъл в Обнинск два дни по-рано, нямаше да ми позволят да посетя професора в болницата веднага след инсулта. А ако бях дошъл няколко дни по-късно, той вече нямаше да е между живите.
„Христос, упованието на славата, е във вас“ (Кол. 1:27) – се казва в Писанието. Важно е да чуваме Неговия глас в сърцето си. Иисус няма нужда да бъде търсен нито на небето, нито в Израел. Той живее в сърцата на тези, които са Го приели.
Валдемар ИЛГ
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2021 <<<
