Проблемът не е в това, че в църквите има много празни места, а в това, че празни хора седят на вече заетите места.
Звучи отрезвяващо, нали? Дори провокативно. Почти като при Иисус Христос. Така безпристрастно изразява мисълта си д-р Чарлс Шед, авторът на известните книги за младежи („Писма до Карън и до Филип“).
Когато попитали К. С. Луис: „Господин Луис, какво означава „истински християнин“?“, той отговорил: „Ако имате предвид някой, който никога не се е отклонявал от християнството по никакъв начин, мога да назова единствено самия Христос. В този смисъл няма истински християни – има само хора, които се опитват да бъдат християни в различна степен, не успяват и опитват отново“.
Ние ставаме християни през цялото време. Свещеник Александър Мен описва процеса на духовно израстване по следния начин: „Развитието на собствената ни духовност е работа на всеки човек. Това е най-великото творчество! За да твориш, не е необходимо да създаваш картини, симфонии или скулптури. Всеки човек създава своята душа! Всеки изгражда своята личност…“.
Ти си творец! Защото си създаден от Твореца. Ти си творец на собствената си душа!
С други думи, твоят растеж е твоя отговорност!
Виждали ли сте родители, които искат детето им да остане бебе завинаги? Бог няма желание да общува с 10-, 20-, 30-годишни бебета. Ето какво мисли Той по въпроса: „Макар и да бяхте длъжни според времето да бъдете учители, вие пак имате нужда да ви учат кои са първите начала на Божието слово и дойдохте до такова състояние, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна. Всеки, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец“ (Евр. 5:12-13).
Малките деца са очарователни. Но децата, които не порастват, са трагедия. Бог иска да растеш и да ставаш все по-зрял. Възрастен още не значи зрял!
Как изглежда зрелостта? Погледнете Иисус Христос. По страниците на Евангелието често Го срещаме в молитва. Той или си тръгва преди зазоряване, за да започне новия ден с молитва, или учи на това учениците Си, или цитира Писанието на образовани мъже, или го проповядва на Своята малка група. Христос дарява в храма. Той е пример за зрял, богоугоден Човек.
Божието дълбоко желание е ти да станеш като Христос.
Бог се интересува повече от това, какъв ставам, отколкото от това, с какво се занимавам.
Бог се интересува много повече от твоя характер, отколкото от кариерата ти. Защо? Защото няма да можеш да вземеш кариерата си в отвъдния живот, а характерът ти си остава с тебе. Изобщо не можеш да се отървеш от своя характер: където си ти, там е и той. Ето защо понякога се чувстваш толкова зле!
Няма да вземеш любимата си кола, нито своя Mac Air, нито скъпоценния си порцеланов сервиз, нито марковите си дрехи или любимите си ястия… Защото погребалният саван няма джобове!
Можеш да вземеш само своя характер – или това, което си станал през живота си. Следователно е много по-важно какъв ставаш, отколкото с какво се занимаваш.
Процесът на постигане на духовна зрялост може да се опише с една дума – „ученичество“. Ученичеството означава да си ученик. Искам да уча. Искам да се развивам. Не искам да остана там, където съм. След една година искам да бъда различен, искам да съм по-добър, отколкото съм сега. Ето какво означава „ученичество“ – да бъдеш най-добрата версия на себе си.
Нека го обобщим с мотото: „Расти, за да не обраснеш/залинееш!“.
Сергей Панков
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2023 <<<
