Иван Вълков
Четиво за20 мин.

Проблемите, свързани с психичните разстройства, повече от всякога тревожат съвременния човек. Най-малко всеки втори има близък, познат или роднина, който поне веднъж е бил на лечение в психиатрична клиника поради депресии и психосоматични проблеми[1]. За генезиса на тези проблеми невинаги се намира и се дава точен отговор, а следователно методите на диагностицирането и терапията не са в пълно съответствие с реалното състояние на пациента.

Кеберге пише: «Нашето време е в значителна степен време, лишено от безопасност.»[2] Той добавя, че някои специалисти говорят за психическа епидемия, епидемия от неврози. Според него тя е предизвикана не само от мрачните аспекти на световната политика, от икономически бедствия, от липсата на сигурност за утрешния ден, кризата в брака и т.н., но и от нарастващата вълна на окултните практики.

Окултизъм е латинска дума, която означава «тайно, съкровено». Това е система от действия, които се основават на особени представи за съществуването и проявленията на тайнствените сили[3].

Д. Гувер дава три важни характеристики на окултното: то се занимава с тайните или скритите неща; предполага манипулация и събития; свързано е със свръхестественото, с присъствието на демонични сили.

К. Кох предлага следната класификация на окултните явления според начина на човешкото участие в тях: извънсетивни възприятия: спиритизъм, мантика; извънсетивни влияния: хипноза, екстрасензорика, магия; извънсетивни явления: полтъргайст, НЛО и др[4].

Окултно обременените са хора, които изпитват по-малко или по-голямо влияние и действие от страна на тъмното, неизвестното – духовния демоничен свят, – проявено чрез различни симптоми, както духовни, така също психични и соматични.

Не само нездравият интерес привлича съвременния човек към окултното. Нерядко към окултизма прибягват хора, които искат да се освободят от мъчителните си терзания по неясни въпроси, например съдбата на изчезналите им близки, бъдещето, здравословни проблеми, конфликтни ситуации. По тази тема се говори и пише малко, но това не означава, че е маловажна. Другият проблем е, че нашето общество не е ориентирано духовно, не може да предвиди края и цената на подобен интерес и практика за всеки човек, независимо от възраст, пол, социален произход и образование. Безспорно духовните същности (демоните) предлагат енергия, знания, способности на любопитния и жадуващия за свръхестествени сензации. Те първоначално са любезни – ласкаят, за да спечелят доверието на човека, – а след това изискват от него да върши неща, които противоречат на здравия разум и морала. При оказване на съпротива започват заплахи от най-различен характер и човек става все по-подвластен, като минава през три стадия на окултна зависимост.

Основни причини, които водят до окултна зависимост

Окултната зависимост ста­ва въз­мож­на, ко­га­то чо­век е пред­раз­по­ло­жен към то­ва или сам се стре­ми да об­щу­ва­ с под­не­бес­ни­те ду­хо­ве. Сред най-чес­ти­те при­чи­ни са: раз­лич­ни фор­ми на идо­ло­пок­лон­с­т­во, ези­чес­т­во­, ин­те­рес към окул­т­ни действия ка­то га­да­тел­с­т­во, ма­гии, спи­ри­ти­зъм (ви­ка­не на ду­хо­ве), за­ни­ма­ния с ме­ди­та­ция и древ­ни окул­т­ни прак­ти­ки, из­пол­з­ва­не на нар­ко­тич­ни ве­щес­т­ва, ком­пю­тър­ни иг­ри, фил­ми и му­зи­ка с окултен произход, под­х­ран­ва­щи аг­ре­си­я­та, както и учас­тие в са­та­нист­ки сек­ти и ритуали, хо­де­не при врач­ки, магьос­ни­ци, ек­с­т­ра­сен­си и нет­ра­ди­ци­он­ни ле­чи­те­ли, под­ла­га­не на хип­но­за и раз­лич­ни спо­со­би за из­па­да­не в транс. По тази причина Бог предупреждава своя народ: „Не се учи да правиш според мерзостите на местните племена. Да няма сред тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, нито един прорицател, окултист, гадател или магьосник, никакъв чародей, запитвач на зли духове, врач или човек, който изпитва духове на мъртви; защото всеки, който прави това, е омразен на Господ… Съвършен да бъдеш пред Господ, твоя Бог” (Вт. 18:9-14).

Православният богослов Д. Митев дава много точно определение за юридическите взаимоотношения между човека, който се занимава с окултни практики, и демоните, другата страна на договора: “ако проблемът за злото се схожда с проблема на лукавия, ясно е, че в света на лукавите духове (сатанизма) ще има твърде много привлекателни неща и за лукавите човеци. В желанието си да осъществят без Бога един хипотетичен рай, те неминуемо ще трябва да повторят онзи фаустовски експеримент, наречен накратко “душа срещу земни блага”. В този мистичен договор всяка от страните получава своите ценности, ако успее да удържи докрай съответните клаузи. Със сигурност демоните ще изпълнят обещанията си, доколкото възможностите на тяхната тварна природа им позволяват. Тези възможности са несравнимо по-големи от човешките и нищожни спрямо Божиите. Все пак те са достатъчни, за да се създаде илюзията за един нов и “по-добър” свят без Бога. От дълбока древност окултизмът е бил и си остава най-важното средство за осъществяване на тази илюзия.”[5] Ето защо Писанието говори: „… с мерзости Го раздразниха до гняв. Принасяха жертви на бесове, а не на Бога” (Вт. 32:16, 17).

Аморален живот

Един от най-успешните методи за разпространение на демоничната зависимост e чрез духа на блудството и разврата като мощно оръжие за масово поразяване на човешката воля. Л. Краб пише: «Всички знаем какво означава да бъдеш разтърсен от увличащи, загадъчно непреодолими сили, които изникват някъде дълбоко в теб. Това са страстите… Всички страсти, които ни измъчват, произтичат от тази основна страст – да направим живота си по-добър: прекомерният глад за храна или секс, странните пориви, които ни обземат в най-неподходящите моменти.»[6] В Писанието се казва: „И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум – да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, алчност, омраза; пълни със завист, убийство, свада и злоба; клюкари, клеветници, богомразци, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви» (Римл. 1:28-31).

П. Дако, който изследва въпроса за брака, твърди, че връзката между мъж и проститутка не създава двойка, тъй като те имат чисто физически, полови контакти. Всяко човешко действие съпътствано е от чувства, усещания и възприятия (съзнавани или несъзнавани, груби или изтънчени, положителни или отрицателни). Следователно връзката между мъжа и проститутката, съзнавано или несъзнавано, е афективна. В нея мъжът търси илюзия на любов, а жената изпитва смътно майчинско състрадание. Чувствата им могат да гравитират около садизма или мазохизма, около „любовта” или „омразата”, но чувства винаги има. Тези хора са двойка, белязана от мимолетността. Обикновено тя се разпада така бързо, както и се е създала.”[7] Причината е липсата на разумна воля, насочена към дълготрайна връзка, която е основана на отговорността и осъзнаването, че „двамата са една плът”. Отношенията между мъжа и проститутката имат негативни последствия. Познавам хора с такава връзка, която води до бесообсебеност. След като единият е демонично обременен, по време на половия акт духът се прехвърля на другия и той или тя става жертва с всички последствия: „Делата им не ги оставят да се върнат при своя Бог; защото блуден дух има дълбоко в тях, и те не познават Господ” (Ос. 5:4).

П. Дако пише, че психологията изпълнява предназначението си, като парцелира полето на афективностите на усещания, възприятия, чувства, интуиция. Тези сектори имат посетители паразити: комплекси, тревожност, задръжки и други големи хищници, които унищожават вътрешната енергия[8]. Ако изброените психични безпокойства за автора са паразити и хищници, към коя категория да отнесем духовете на блудството и разврата? Разрушителната енергия, която те носят за личността и обществото, се разкрива и в Писанието: „Жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена. Така и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстите си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе заслуженото въздаяние за своето нечестие» (Римл. 1:26-27).

Неслучайно П. Дако стига до извода: „Ето защо сполучливата двойка е Светая светих на вътрешния диалог. Всяка сполучлива двойка едва ли не е чудо.”[9] Именно срещу това чудо демоничните сили водят широкомащабна война, като тласкат обществото ни към разпътство, т.е. внушават на хората, че са родени такива, с ориентация към същия пол. Лесбийството, хомосексуализмът, бракът по договор и т.н. водят до духовна обремененост. „Блуден дух ги е заблудил и те блудстват и въстанаха против властта на своя Бог» (Ос. 4:12).

Патологични симптоми при окултно обременени хора

Окултната обремененост чес­то се бър­ка с някои пси­хи­чни за­бо­ля­ва­ния, като леките форми на невроза, истерия, депресия и др., а също и с дълбока депресия, ши­зоф­ре­ния, епи­леп­сия. Но то­ва, ко­е­то ка­те­го­рич­но от­ли­ча­ва окултнозависимите от страдащите от пси­хи­чни­ за­бо­ля­ва­ния, е на­ли­чи­е­то на ду­хов­ни сим­п­то­ми. Пси­хо­со­ма­тич­ни­те и со­ма­тич­ни­те сим­п­то­ми са вто­рос­те­пен­ни. Шизофренията например може да бъде както на физиологична или психична, така и на духовно-демонична основа. Характерната за тази болест съвкупност от халюцинации, неадекватност на психичните реакции и непредсказуемост на поведението в някои случаи е следствие от физиологични нарушения или психологични разстройства с естествен произход, а в други – на демонично въздействие. Шизофрениците от тези групи реагират различно на присъствието на хора, изпълнени със Светия Дух, и само благодарение на това могат да бъдат класифицирани. Болният от органична и психична шизофрения не реагира отрицателно за разлика от окултно обремененият шизофреник. Но това не ни дава основание да бързаме с извода дали човекът е обладан, или не. Частичното или пълно отсъствие на контрол върху собственото поведение, губенето на съзнание, гърченията и други признаци, общи за тези групи усложняват поставянето на диагноза. К. Кох акцентира, че има нужда ясно да се разграничават окултно обременените хора от страдащите от психопатии и психози. Психичноболните според медицината е почти невъзможно да бъдат излекувани, докато другите при оказване на добра терапия се освобождават и придобиват пълно изцеление[10].

Последствия

Д-р Кох посочва много примери за трагичния край на тези, които активно се занимават с окултна практика – самоубийства, психози или страшни преживявания на смъртното легло. Той изброява и последствията за потомството на такива хора. Ето симптомите на психическо разстройство при децата им:

а) те са с мрачна натура, жестоки и самолюбиви;

б) алчни, клептомани, склонни към маниакалност, към спорове, гневливи, с извънредна сексуалност;

в) с душевни заболявания: униние, неестествен страх, натрапващи мисли за самоубийство;

г) обладани: с жажда за разрушаване, пристъпи на ярост, склонност към насилие и престъпление, подчинение на демоните;

д) с духовни заболявания: антихристиянски изкривявания в разбирането на Библията, съзнателен атеизъм, мнимо благочестие, отвращение от Свещеното Писание и молитвата, хулни мисли, религиозно безумие;

е) съпровождани от мистериозни явления в обстановката и средата около тях[11].

Основни групи окултно обременени хора

Е. Бърн забелязва, че хората, общувайки помежду си, изпадат в няколко основни състояния на своето Аз или его-състояния, които най-общо могат да се отнесат към три типа: родител, възрастен, дете. Тази класификация позволява да се разбере какво става във вътрешния свят на човека на интрапсихично ниво. Аз-състоянието е специфичен начин на мислене, чувстване и поведение. А оттук можем да направим извода, че когато търси общуване с демоничния свят, човекът може да изпадне в други три Аз-състояния: измамен – това е състоянието на девиантна личност с интрапсихични отклонения чрез измамливите духове; демонизиран или посесивен, т.е. атакуван от натрапника отвън; бесообсебен, или обсесивен, т.е. натрапникът действа отвън и отвътре в личността.

Това не са роли, в които хората влизат, а състояния, в които изпадат в зависимост от външните и вътрешните психически стимули. К. Кох пише за д-р Лехлер – един от психиатрите, които освен психични заболявания признават и психични нарушения, предизвикани от демонично влияние. Когато разглежда това въздействие, той прави разлика между бесообладаност, бесовско влияние и измама[12]. Приемаме неговия извод и ще се опитаме да очертаем трите групи чрез патосимптомите при тях.

Измамени или девиантни личности

Девиантност (deviance) в психологията е необикновеното, но устойчиво отклонение от установените обществени норми на поведение. Девиантен е устойчивият начин на действие, поведение или мислене, който е нетипичен за хората като цяло[13]. Според нас класическото определение за девиантност може да се допълни с психично разстройство, предизвикано от външно влияние на демонични сили, които отклоняват човека от „нормата” на когнитивно, емоционално-чувствено и психомоторно ниво.

Последствия

По-леката форма води до фанатизъм, екзалтация, религиозна измама и заблуда, лъжефилософия, езичество. По-тежката предизвиква слухови и зрителни халюцинации.

а) На когнитивно ниво. Получава се разстройство на когнитивно-операционния блок, който включва мислене, свойства на паметта и възприятието, интелектуални операциии и свойства на вниманието.

б) На емоционално-чувствено ниво. Наблюдава се лека форма на афекти, фрустрации, силно проявена амбивалентност, силна еуфория или депресия, екзалтация и т.н.

в) На сензорно ниво. Проявява се усещане за свръхестествено присъствие на духовни личности, също по-леки усещания за получаване на импулси от духа във вид на сила, топлина и ток.

г) На психомоторно ниво. Тук се реализират по-слабите дарби и умения: глосолалии, прорицания, предсказания, гадаене, хиромантия, астрология, диагностициране с методите на нетрадиционната медицина.

Феноменът „глосолалия” като необичаен речеви продукт се изучава от гледна точка на антропологията, социологията, лингвистиката и психоакустиката. Към практикуващите глосолалия повече се отнасят девиантните личности, измамени от нечисти духове. Ойстерайх дава пример за обладани в състояние на пароксизъм, които започват да говорят на чужди езици, да пророчестват или да проявяват телепатични способности. От рационална гледна точка не е възможно да се даде обяснение на това явление, но от библейска «това са демоните – те знаят много езици и могат да ги изговарят»[14].

За пророчествата в езическа среда четем в диалога «Кратил» на Платон: Хермоген: „Всъщност, Сократе, изглежда ми, че ти просто изричаш оракули (пророчества) също като боговдъхновените.”

Сократ: „И причината да ми дойдат те мога да отдам, Хермогене, най-вече на Евтифрон от дема Проспалта[15] – от сутринта дълго бях с него и давах ухо какво говореше. Изглежда че в своето боговдъхновение той не само е напълнил ушите ми с тази демонична мъдрост[16], но е обхванал и душата ми. Затова мисля, че трябва да постъпим така: да си послужим днес с нея и да изследваме каквото остава за имената, а пък утре, ако се съгласите с мен, да я прогоним и да бъдем очистени от някого, когото намерим способен да прави очистване именно от такива неща, – било жрец, било софист.”[17] (396d–397a). В Писанието имаме потвърждение на това явление в случая с пророчицата, от която ап. Павел изгонва духа (ДА 16:16-18).

Девиантният човек обикновено се плаши от възможността да преосмисли теориите си, защото ги приема за свои постижения. Измамените поставят себе си като ориентир за другите. А Бог им дава Своята характеристика: „Наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат” (Откр. 3:8-9).

Демонизирани личности

Психологическа интерпретация

А. Величков пише за съвременните културни матрици. Той ги определя като: ”Системно налагане върху индивида на представи и модели на поведение.”[18] По аналогия можем да въведем понятието „окултна матрица”, която формира и влияе върху мирогледа, ценностната система и поведението на демонизираните хора.

Теологическа интерпретация

Демонизираният е човек, чрез когото се проявяват нечисти духове. Той се ръководи от техните съвети и чрез него те вършат чудеса и знамения. Волята на демонизираните не е напълно поробена от бесовете – хората избират дали да изпълняват волята им.

Изброените във Второзаконие прорицатели, гадатели, чародеи и т.н. са най-малко демонизирани. При Платон даймон означава «божествена мощ, бог», т.е. демонизираният „е във връзка с божеството, обладан от божеството и неговата сила»[19], следователно не е на себе си, в ненормално състояние е .

Библейски примери за демонизирани хора са Симон магьосника (ДА 8:9) и Елима магьосника (ДА 13:8). Те двамата използват услугите на демоните.

Кратка характеристика

Демонизираният човек може да приеме истината или да й противостои, дори да пречи на нейното разпространение. За Лехлер белезите за демонично влияние, което не е проникнало в личността, са: невъзприемане на всичко, което е от Бога, религиозни съмнения, неспособност човек да осъзнае истинската си греховност, да се съсредоточи, за да чете Библията и да се моли, дълго отсъствие на радост, вътрешно безпокойство, страх, пристъпи на гняв, ругателство, униние, стремеж към самоубийство. Към тях Лехлер прибавя и различни пороци: пиянство, блудство, лъжи, кражби, наркотици, сексуални извращения и т.н.[20]. Демонизирането може да се прояви чрез автоматично писане, рисуване, чуване на гласове, видения, трето око. Ако човекът няма достатъчно силна воля (а тя обикновено е блокирана до определена степен от натрапника), не може да се пребори и тогава започва следващият етап – раздвояване на личността, състояние на пълно бесообсебване. Демонизираните са опасни за обществото – тъй като сами са жертви, те постоянно търсят нови жертви, върху които да въздействат.

И така, демонизираният човек има съзнателно сключен съюз или мистичен договор с окултния свят с цел свръхестествено самоусъвършенстване и реализация на умения и дарби с користни мотиви и амбиции (добра репутация, гнусна печалба, отмъщение, привидна сигурност, задоволяване на примитивни нужди). Демоните се проявяват на всичките нива.

а. Когнитивно: демоните предават на човека свръхзнания, когнитивни способности да извършва мисловни операции, които не са естествени (телепатия, прорицания, трето око, диагностициране без естественонаучни методи, общуване с мъртви и т.н.).

б. Емоционално-чувствено: подбудително-мотивационният блок е задействан с цел проявяване на хиперактивност и ревност в реализацията на своите лечителски и други дарби и умения.

в. Сензорно: човекът е способен да получава и предава биополе, биоенергия, магнетизъм и т.н.

г. Психомоторно: проявява се способност за автоматично писане, рисуване, извършване на чудеса чрез собственото тяло – ходене по жарава, по счупени стъкла, пробождане на тялото с различни предмети, без да тече кръв, левитация и т.н.

Бесообсебени личности

Психологическа интерпретация

Бесообсебеният е дал достъп на демоничните сили до хранилището на примитивните инстинкти, емоции и спомени у него и чрез тях му влияят и го контролират. Слу­ча­и­те на об­себ­ва­не чес­то са съп­ро­во­де­ни с емо­ци­о­нал­ни на­ру­ше­ния, свръх­въз­бу­да, апа­тия, аг­ре­сия и ав­то­аг­ре­сия, също с ал­ко­хо­ли­зъм, нар­ко­ма­ния, сек­су­ал­ни из­в­ра­ще­ния, свръх­сек­су­ал­ност. Към до­пъл­ни­тел­ни­те сим­п­то­ми за об­себ­ва­не от зли де­мо­ни се от­на­сят и те­лес­ни­те приз­на­ци, ко­и­то мо­гат да го съ­път­с­т­ват – глу­хо­та, не­мо­та, раз­лич­ни по­ду­ти­ни по тя­ло­то или свръ­хес­тес­т­ве­на си­ла и из­д­ръж­ли­вост.

Две форми на бесообсебване

Ойстерайх различава две форми на обладаване: сомнамбулична и луцидна. При първата има губене на първичното съзнание. В момента на пароксизъм говори някакво второ Аз. Преходът от едното към другото съзнание се извършва изведнъж и непосредствено. В този случай съзнанието на човека се изключва, както и неговата способност да си спомня. При луцидната форма на обладаност обладаният не губи своето нормално състояние и съзнание. Дори в момента на пароксизма той наблюдава собственото си съзнание и се опитва да го владее. Дори по време на жестоки моторни принудителни явления съзнанието остава съвършено ясно и непомрачено[21]. Католическата теология обаче запазва думата possession (обладаване) за сомнамбулната форма, а нарича ясното обладаване obsession (натрапливост) – понятие, прието от психиатрията, макар и с друго значение[22].

Теологическа интерпретация

Бесообсебеността е състоянието, при което в един и същ човек присъстват две личности – самият той и един (или повече) нечист дух. Христос казва: „Тогава отива и взема със себе си други седем духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото” (Мат. 12:45). От теологична гледна точка обладаният е човек, чиято воля, разум и чувства дотолкова са поробени от волята на нечистите духове, че той не е способен да им противостои: „Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух. И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява” (Марк 9:17-18).

Човекът е сътворен със свободна воля и въпреки че е съгрешил и продължава да греши чрез послушанието на нечисти духове, неговата воля може да им се противопостави. Само волята на обладаните напълно е поробена от дявола и то според степента на посветеността и силата на бесообсебването: „И много пъти (духът) го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби” (Марк 9: 22). Бесовете живеят постоянно у обладаните. Иисус Христос при среща с такива хора не дава на самите тях заповеди какво да правят. Той говори пряко на бесовете и ги изгонва: „А Иисус, като видя, че се стича народ, смъмри нечистия дух, като му каза: „Дух ням и глух, Аз ти заповядвам: излез от него, и да не влезеш повече в него! И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че повечето хора мислеха, че е умряло. Но Иисус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана” (Марк 9:25-27).

Психоенергетичният блок на бесообладаните – чувствата и волята, които са в основата на психическата дееспособност на личността за всяка активна операция, – е под пълен контрол на демона или демоните.

Защита

Проблемът за психодуховните болести на окултно обрменените хора е многослоен, свързан не само с актуалното състояние на личността – вътрешноличностният конфликт, – но и с трудностите при интеграцията й на социално-битово ниво, при отношенията й с другите.

Въпреки съществуващите разногласия проблемът за психичните разстройства с демоничен произход става все по-актуален. Както споменахме в началото, високият брой на жертвите днес и кризата в двете институции – семейство и общество – трябва да накарат учените, психолози и теолози, да изследват проблемите на психодуховните разстройства и тяхното по-ефективно лечение, но най-вече да се насочат към защита на цялото население. Нарастващата агресия в обществото е сериозен показател за присъствието и активизацията на нейния основен източник – демоничния свят, който се реализира чрез окултизъм.

Трябва да се предприемат всички необходими стъпки за предпазване на децата, чиято формираща се нежна психика не е способна да се защити от окултната интервенция, когато тя се налага в детски градини, училища и други обществени институции.

Нека отправим и едно предупреждение към тези, които навлизат в сферата на тъмното, окултното: всеки, престъпил божествената забрана за окултни грехове, които са мерзост пред Бога, губят гаранция за защита от Неговата страна срещу демоничните сили. Бог оттегля Своята закрила и човекът остава сам, беззащитен. Като теолог и психолог, участвал в сериозни битки за освобождаване на жертви от демоничните сили, категорично заявявам, че тези духове много мразят човека дори и когато привидно му служат и го ласкаят. Те са най-големите врагове на човешките души. Нито едно начинание за усъвършенстване на човешката личност с техните услуги не се е оправдало. Жадуваното от човека усъвършенстване е възможно само чрез познание на Този, Който казва: „Аз съм пътят и истината, и животът” (Йоан 14:6). Авторът на тези думи е Иисус Христос, Божият Син. Всички природни данни се развиват и усъвършенстват само чрез Неговата благодат, а желаното свръхестествено развитие е благоторно само когато получаваме Неговите духовни дарби, а Той ги дава на всеки, който Му се покланя в дух и истина.

Напълно осъзнавам, че тази статия няма да даде отговор на всички въпроси около психодуховните проблеми. Но се надявам, че ще помогне да преосмислим отношението си към окултното, демоничното и да придобием една нова представа за разликата между психичното разстройство с природен и с демоничен произход. Но най-важното е обществото ни да заеме правилната позиция спрямо войнстващия окултизъм, за да опазим себе си, семейството и народа си.

 


[1] Пфайфер, С. Кой носи слабите. С. БХСС, 2004, с. 15.
[2] Кеберге, цит по Кох, К. Душепопечение и оккультизм. Червень, 1992, с. 7.
[3] Павлюк, П. Практическое душепопечительство. Одесса, ХГЭУ, 2003, с. 164.
[4] Кох, К. Цит. съч., с. 14.
[5] Митев, Д. Христос и духовете на земята. С., Омофор, 2000.
[6] Краб, Л. Открихте ли смисъла? С., Нов Човек, 2001, с. 43, 45.
[7] Дако, П. Жената и нейната дълбинна психология. С., Колибри, 1999, с. 256.
[8] Пак там, с. 259.
[9] Пак там.
[10] Кох, К. Цит. съч., с. 155.
[11] Пак там, с. 129.
[12] Пак там, с.151.
[13] Психология. Енциклопедия. Корсини, Р., ред. С., Наука и изкуство, 1998, с. 207.
[14] Кох, К. Душепопечение и оккультизм. Червень, 1992, с. 150.
[15] Гадател, на когото е посветен едноименният диалог «Евтифрон».
[16] Даймония софия (демонична мъдрост) – състоянието на обладание от божествена сила, което не е нормално и следователно неговото продължаване и неподлагане на лечение са вредни. Виж по този въпрос Jeanmaire, H. Dionysos. Paris, 1951.
[17] Платон. Диалози. Кратил. Т.2, С., Наука и изкуство, с. 274-275.
[18] Величков, А. Психология на индивидуалното социално поведение. С., Албатрос, 2006, с. 25.
[19] Платон. Диалози. Критон. Т. 1, с. 427, бел N 4.
[20] Кох, К. Душепопечение и оккультизм. Червень, 1992, с.151.
[21] Кох, К. Цит. съч., с. 143.
[22] Пак там, с. 160.

Иван Вълков


СПОДЕЛИ