Най-важното предназначение на Църквата, както и на Светия Дух на земята е да прославят Господ (Йоан 16:14). Като християни често употребяваме този израз: еди-кой си брат иска да прослави Господ с песен. Еди-коя си сестра иска за Божия слава да прочете стихотворение. А винаги ли това съдейства реално за славата на Господ (обаче само се опитайте да не включите в програмата на служението това стихотворение!)?
Възниква въпросът: в нашия живот, в нашето семейство, в нашите богослужения наистина ли се прославя Бог? И ако е така, прославяме ли Го по подобаващ начин?
Прославата на Господ е израз на особената ни признателност към Него за значимостта Му в нашия живот. В книгата Откровение четем за едно удивително поклонение и прослава на Господ: „И пееха нова песен: „Достоен си да вземеш книгата и да снемеш печатите й, защото Ти беше заклан и със Своята кръв ни изкупи за Бога от всяко коляно и език, народ и племе, и ни направи пред нашия Бог царе и свещеници; и ще царуваме на земята“. След това видях и чух гласа на много ангели около престола и около животните и старците (и броят им беше много милиони), които говореха с висок глас: „Достоен е закланият Агнец да приеме силата и богатството, премъдростта и могъществото, честта, славата и благословението“ (5:9-12).
Това ще се случи, когато Го видим и разберем докрай какво е направил за нас.
Но ние можем да прославяме Господ и да Му се покланяме и на земята чрез осъзнато разбиране за Неговото величие в молитви, песни, стихотворения, чрез освещението в живота ни, чрез разпространение на вестта за спасението сред погиващите и прогласяване на Христос пред света.
Човек може да прославя Бога само когато неговата душа е устремена към Господ, за да Му каже колко е благ, велик, добър, милостив, удивителен. И това става единствено когато спасеният човек в пълна степен усеща кой е Господ за него. „Нека чрез Него непрестанно принасяме на Бога хвалебна жертва, т.е. плода на устните, които прославят името Му“ (Евр. 13:15).
Някой беше казал: „Святият живот е глас, който се чува дори когато езикът не произнася нито един звук“. Ние прославяме Бога най-вече, когато живеем свят живот. Светостта се проявява в нашия живот, когато се изпълваме със Светия Дух. „Святият нека още се освещава“ (Откр. 22:11). Иисус казва: „С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете Мои ученици“ (Йоан15:8).
В Евангелието от Матей е записано, че учениците „се поклониха на Христос“ (28:17). Срещата с Божия Син и вярата в Неговото възкресение водят към поклонение. Той е Бог! И следва поръчението: „Идете и научете всички народи…“ (Мат. 28:19). Волята на небесния Отец е да спаси света чрез благата вест за Своя Син. Бог се прославя чрез нас, когато прогласяваме Христос пред света. Нека Го хвалим с цялото си сърце, нека Му се покланяме и прославяме Неговото свято име.
Хвалете Господ! Славете Господ! Преклонете се пред Господ!
Той е достоен!
Франц Тисен
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2018 <<<
