
При покаянието у човека настъпват много сериозни промени. Нека се вгледаме по-детайлно в тях.
Първо, Бог ни „запечатва“ със Своя Дух (Еф. 1:13; 4:30). Светият Дух като че ли поставя върху сърцето на човека невидим печат за това, че той принадлежи на Бога. От този момент Божият Дух може да живее в това сърце. Но дали ще обитава там, или не зависи само от желанието на човека да живее „по плът” или „по дух” (Римл. 8:1-13).
Второ, след покаянието Христос може да живее и да действа у нас могъщо (Еф. 1:19).
Бог вижда такъв човек „в Христос”. А в Христос вече сме не само оправдани (I Кор. 1:30), осветени (Евр. 10:10) и „направени съвършени“ (Евр. 10:14), но дори „поставени на небесата” (Еф. 2:6). Тоест ние се съединяваме с Христос. От една страна, „ние сме в Христос”, а, от друга, „Христос е в нас”.
Трето, при покаянието настъпва „оживотворяване” (Еф. 2:1, 5; Лука 15:24), при което човешкият дух, мъртъв от времето на грехопадението на Адам (Бит. 2:17), се съживява. По този начин у човека се възстановява изгубеният Божи образ (II Кор. 3:18). Това явление се нарича „раждане от горе” (Йоан 3:1-6). Ние ще го разгледаме по-подробно.
Прочетете внимателно стиховете за разговора на Христос с Никодим (Йоан 3:1-6). Там Божият син насочва вниманието на Никодим към раждането от горе като задължително условие за получаване на спасение и вечен живот. Никодим, за разлика от другите фарисеи, въз основа на съвършените чудеса, извършени от Иисус, Го признава за Учител, дошъл от Бога.
Като че ли Христос би трябвало да похвали Никодим за това, че разбира така Неговата роля, но Той с думите Си все едно зачертава всички добри намерения на Никодим. Изразът: „Истина, истина ти казвам” звучи особено тържествено. На съвременния ни език бихме го предали приблизително така: „Обърни особено внимание на думите Ми. Казвам ти най-важното, същността на всичко.” По-нататък Христос повтаря тези думи с малки изменения – в третия и петия стих. По своята категоричност („ако”… „то”) те напомнят много на математически теореми.
Затова можем да направим извода, че единствено роденият от горе човек, роденият от вода и Дух може не само да види Божието Царство, а да влезе в него, т.е. да получи спасение и вечен живот. Разбира се, за Никодим всичко това изглежда непонятно. Вероятно той си е помислил: „Ако можех да започна живота си отначало, щях да избегна много грешки и грехове.“ Но Христос зачерква неговите мисли, като казва: „Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух” (Йоан 3:6), т.е. ако Никодим можеше да започне живота си отначало, пак щеше да греши, защото плътта му е греховна.
Тук се говори за ново, духовно раждане от Светия Дух, а не с човешки усилия. Как става това, е описано в първата глава от Евангелието на Йоан: „Дойде у Своите и Своите не Го приеха. А на всички онези, които Го приеха – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха” (Йоан 1:11-13). Оттук се вижда, че раждането от горе не е плод на човешки труд, а Бог извършва това, когато някой Го приеме искрено в сърцето си при покаянието и обръщението. Само по този начин човек може да стане Божие дете. Така той вече е и „участник в божественото естество» (II Пет. 1:4), т.е. получава божествена природа.
Някой, като чете думите на Иисус, че новораждането е „от вода”, може да си помисли, че става въпрос за водно кръщение. Но когато Иисус изрича тези думи, Църквата още не съществува и подобно кръщение, както ние днес си го представяме, също още не се прави. Наистина тогава има Йоаново кръщение, но Йоан призовава хората към покаяние, а онези, които искрено се покайват, кръщава в името на Идващия след него. За съжаление някои смятат, че човек може да се новороди, като се кръсти. Христовите апостоли обаче не ни дават основание да правим такива изводи. Яков пише: „Той ни роди по Своя воля чрез Словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му” (Як. 1:18), а Петър добавя: „като възродени не от тленно семе, а от нетленно, чрез Словото на живия Бог, Който пребъдва довеки” (I Пет. 1:23). Явно все пак става въпрос не за обикновена, а за „жива вода”, за Божието Слово, което води човека към покаяние, последвано от новораждане.
Раждането от горе променя кардинално човека. Ето някои признаци, които ще ни помогнат да проверим дали сме родени от горе:
-
Отношение към Иисус Христос
„Всеки, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден” (I Йоан 5:1). „Христос“ не е фамилията на Господ Иисус. Христос означава Месия, Помазаник, т.е. Цар и Бог. „Вярващият” (както четем в Евр. 11:1) не е просто човек, който знае за или е „уверен в невидимото”, а и който „осъществява очакваното”. С други думи, като перефразираме този стих, може да кажем: всеки, в чието сърце Иисус има позицията на Цар и Господ, е роден от горе. Затова и въпросът на Иисус: „А вие за кого Ме мислите?” (Мат. 16:15) не цели да покаже рейтинга на Неговото одобрение. Той определя отношението към Иисус Христос и свидетелства за раждането от горе. И онези, които Го признават за не повече от нравствен учител, не са новородени.
-
Отношение към света
„Защото всеки, който е роден от Бога, побеждава света” (I Йоан 5:4). Светът, това е „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска“ (2:16) или – всяко зло. Ако за вярващия Иисус наистина е Цар и Господ, вече му е все едно какво ще кажат или ще си помислят за него, той побеждава всевъзможни обичаи или традиции на този свят. Вярващият побеждава и своите греховни навици, сред които са употреба на никотин, алкохол, наркотици.
-
Отношение към греха
„Който е роден от Бога, грях не прави” (I Йоан 3:9) или „всеки, роден от Бога, не греши“ (5:18). Тук не става дума за дребни прегрешения, които се вършат от непредпазливост, необмисленост, неопитност, а за съзнателно противопоставяне на Бога! Причината, поради която роденият от Бога не греши, е двояка: от една страна, „семето Му пребъдва в него” (3:9), а, от друга, той „пази себе си и лукавият не го докосва” (5:18). По този начин и Светият Дух, като влияе преди всичко чрез съвестта на човека, и самият човек, като полага усилия, съдействат той да не греши.
-
Увереност в спасението
Роденият от Бога „има свидетелство в себе си” за това, че Бог му е дал вечен живот: „Който вярва в Сина Божи, има вечен живот” (I Йоан 5:10-13).
-
Отношение към Божието Слово
Роденият от Бога се нуждае от духовна храна, както новороденото – от мляко (I Пет. 2:2), и това е Божието Слово. Библията, която е непонятна за невярващия човек, става близка и достъпна за новородения, защото Бог му открива Своите тайни (Лука 24:45).
-
Отношение към молитвата
Роденият от Бога се нуждае от молитва, за да общува със своя небесен Отец. Той получава отговори на молитвите си и това свидетелства, че неговите грехове са простени, защото „Бог не слуша грешници” (Йоан 9:31).
-
Промяна на живота
Животът на Закхей се променя напълно. Той казва: „Ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно” (Лука 19:8).
Как се е променил вашият живот след покаянието ви за извършените грехове?
Ако откривате всички тези признаци, слава на Бога, вие наистина сте родени от горе. Но ако не ги виждате, значи нещо при вас не е наред. Или не сте се покаяли искрено пред Бога, или не сте оставили и не искате да оставите някакъв любим за вас грях, или има някакви други причини. Тогава ще трябва да отидете при служителите на църквата за душегрижителски разговор и молитва с тях.
Нека Господ ви благослови изобилно!