Тази трогателна история чух от устата на един евангелски проповедник преди няколко години, когато бях в Германия, и сега я предавам в свободна обработка от немски език.
С група вярващи бяхме заети с въпроса за проповядването на Евангелието в католическата Австрия. Това стана преди войната. Обсъждахме със специалния комитет различни планове на организацията за духовното пробуждане, но нищо не излизаше, докато, накрая, на колене, в гореща молитва не предадохме себе си и цялото дело на Бог. След това заминах за едно неголямо градче в Австрия. Там преди Рождество беше организирано евангелско събрание. Залата беше пълна. Хората с интерес очакваха проповедта. Неочаквано на вратата се показа полицейски чиновник. Той предяви документ, в който се забраняваше да се проповядва. Лесно е да си представиш, колко голямо беше разочарованието на присъстващите. Тогава попитах полицейския: „Мога ли да задавам гатанки на слушателите?.. При нас, в Германия на бъдни вечер има такъв обичай”. Полицейския хвърли поглед върху документа, който държеше в ръцете си и каза: „Гатанки?”.. За гатанките нищо не е казано тук. Разбира се, може да задавате…” И аз започнах своята необичайна проповед: „Ето я първата гатанка: назовете най-приятната дума в нашия език”. Слушателите си чупеха главите, но никой не можеше да даде верният отговор.
– Мога да ви помогна – казах – какво ни е по-приятно да чуем: къща или моята къща?
– Разбира се, моята къща, – отговориха слушателите.
– Е, сега виждате ли, че най-приятната дума в нашия език е думата „мой”.
Сега нека помислим: каква е разликата между двата израза: „Спасител” и „мой Спасител”. Започнах да обяснявам тази разлика. Всички внимателно слушаха думите ми, които не приличаха на обичайна проповед.
С интерес слушаше и полицейския, та нали и той е човек с безсмъртна душа, която по природа е „християнка”.
– Приятели, – казах по-нататък – нека тази вечер, когато се празнува идването на Спасителя в този свят, всеки да попита себе си: „Кой за мен е Христос: Спасител като цяло, в смисъл на догмата, Когото признавам само с ума си, или е мой личен Спасител, спасяващата ръка на Който не веднъж съм чувствал в живота си?
– Можем ли сега да изпеем химн в чест на Господ Иисус Христос, както това обикновено правят всички християни на Рождество Христово? Надявам се, че това не е забранено? – попитах полицейския.
– Не, за пението в документа нищо не е казано – отговори той.
С рядко въодушевление присъстващите изпълниха песента за слава на Христос, който се роди във Витлеем, и след това се разотидохме.
На другия ден, рано сутринта чух тихо почукване на прозореца. Когато погледнах навън, видях, че пред прозореца стои вчерашния полицейски. „Какво е това? Пак с документа ли? Ще ме арестува за вчерашното събрание ли?” – мина през главата ми, докато отварях вратата на неочаквания гост.
– Добро утро, господин проповедник… Дойдох да ви разкажа какво е станало с мен тази нощ. Все си мислих за вчерашния въпрос: мой ли е Спасителя Христос? Мислих, мислих, докато не застанах на колене и не призовах Неговото име, и Го помолих да бъде мой Спасител от греха… И ето, Той ме чу… Сърцето ми се изпълни с радост… За първи път в живота ми Рождеството е моят празник, защото Христос се роди и за мен… Дойдох да ви благодаря за вчерашното събрание.
С какъв възторг се напълни душата ми в онова утро! Това беше отзвук на радостта на Божиите ангели, които тържествуваха на небесата при обръщането на грешния човек към Бога…
А ти, читателю?.. Преживя ли този свещен трепет на личното приемане на Христос? Или само с ума си признаваш, че Христос е Спасител на света, „всички сме грешни” и т.н., а със сърцето си далеч от Него?
Отвори сърцето си за Благата Вест: Спасителят се роди и за теб! И тогава ще паднеш при нозете му с възглас: „Господ мой и Бог мой”.
