Тези думи като правило предизвикат у хората или интерес, или недоволство и дори скрита тревога. Мнозина усещат, че пропускат нещо твърде важно, но не намират сили и време да изяснят смисъла на това понятие и така живеят дълги години. Те не са преобладаваща част в България, защото интересът към духовното през последните години тук е голям. Обикновено когато търсенето се засили, има и предлагане. Но предлаганите начини за познаване на Бога често таят в себе си опасност, защото често всъщност водят към духовния свят с противоположен знак – на силите на злото. Преди да пристъпим към каквито и да било действия с цел да се доближим до Бога, не е зле да изясним кого точно искаме да познаем – живия Бог, Твореца на вселената, или някакви други божества, например бога на движението Ню ейдж, за което се говори в статията със същото заглавие. Ако търсим живия Бог, първо трябва да разберем условията и правилата за познаването Му, които са дадени в Библията. Една от най-важните предпоставки е смирението пред Него – за това пише Рихард Ноймайер в статията Бог е познаваем.
Бог е познаваем поради факта, че се открива на хората. Божието откровение богословите делят на общо и специално. Общото откровение ни е дадено чрез творението. Неговите чудеса са достъпни за хората и чрез наблюденията си те са в състояние да стигнат до извода, че толкова разумно подредената вселена не може да няма Творец. Специалното откровение води до личното познаване на Бога, което ни дава сигурност в този живот – сигурност, че имаме Баща, Който се грижи за нас, насочва ни и ни утешава. Но за да стане Той наш Баща, е нужно да приемем Неговия Син Иисус Христос като личен Спасител. В статиите Майкъл Фарадей и Когато животът няма смисъл ще прочетете за опита на вярващите, които са направили тази стъпка. За пътя на нашите поети и писатели в тази насока става дума в статията Българските писатели и християнството.
Въпросът за познаването на Бога е ключов в живота на човека, независимо дали го осъзнава, или не. От решението на този въпрос зависи как ще живее тук и къде ще бъде след като премине в отвъдното. Дали ще приеме източника на истинската духовност и ще живее пълноценно, или ще пълзи в прахта на материализма, като задоволява само физиологичните или най-много душевно-егоистичните си потребности, и никога няма да разбере какъв би могъл да стане.
Ако смятате, че това засяга вашия живот, прочетете този брой на “Прозорец”. Ако за вас въпросът не е актуален – пишете ни, особено в случай че имате сериозни доводи.
Светлана Вълкова
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2004 <<<
