Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свят, хора придобити, за да възвестите съвършенствата на Онзи, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина.
I Петър 2:9
Същността на старозаветното свещеничество така изцяло се припокрива със същността на Божията църква, че ап. Петър изразява свободно твърдението, което цитирахме: „Вие сте род избран, царствено свещенство“. Каквато и страна на този въпрос да разглежда апостолът: ръкополагането на свещеник, неговото служение, правата или наследството му – всичко сочи към Божията църква.
Ако разглеждаме Църквата по този начин, непременно бихме искали да се поклоним пред престола на Бога и Агнеца в искрено благоговение! Колкото повече знаем за святото положение, към което сме призовани чрез новорождението, толкова по-усърдно ще се стремим да живеем според нашето небесно призвание.
Служението на старозаветния свещеник започва с издигането му в сан. Това е била вратата, отвъд която за Божия избраник се е откривал нов живот, изпълнен с голяма отговорност и благословения. Никой не е можел да изпълнява свещеническа служба, без да бъде посветен за това. Ето защо Аарон и синовете му според Божията заповед са преминавали през съответния обред, който ги е утвърждавал за служение. В 8 глава от книгата на Левит намираме подробно описание на този обред.
Дори при бегъл поглед към това събитие става ясно, че посвещението има две страни: Божия и човешка. В процеса на посвещаването основното действие се извършва от Господ и избраните Му продължават започнатото от Него дело. Бог благославя Аарон и синовете му – без това те не биха могли да свещенодействат в пълния смисъл на думата. Бъдещите свещеници е трябвало да бъдат умити, облечени в специални дрехи и помазани с елей. Всички тези действия, както Бог е заповядал, е извършвал над тях Неговият слуга Мойсей.
Аарон и синовете му преди всичко били умити. „И Моисей доведе Аарон и синовете му и ги уми с вода“ (Лев. 8:6). Ние знаем, че всеки обред на умиване в Свещеното Писание насочва към вътрешно очистване. Затова Бог благоволява да покаже ясно на хората, наблюдавали посвещаването на бъдещите свещеници, че когато започват да служат, Аарон и синовете му първо трябва да бъдат очистени от своите грехове. С нечистота и прегрешения, извършени в живота им дотогава, те не можели да застанат пред Бога и да Му служат. Ако искали да имат достъп до Господ и да живеят в Неговото свято присъствие, те трябвало да осъдят и премахнат от себе си онова, което е неприемливо за Него, а именно греха.
След като умил Аарон и синовете му, Мойсей ги облякъл. Това също имало дълбок смисъл. Свещениците трябвало да идват в светилището и да служат на Бога не само очистени, а и облечени в специални дрехи. По тази причина дрехите на свещениците са описани до най-малките подробности. Всичко, което свещениците обличали, за да служат в светилището, трябвало да бъде от бял лен. Това бил цветът на израилското свещенство. Той посочвал, че Бог живее в светлина и се облича с нея като с дреха (Пс. 103:2), така че дрехите на Неговите свещеници представяли тази светлина. Ленът в Свещеното Писание е символ на чистота и праведност. Пророк Исая нарича дрехите на праведните „одежди на спасението“ и „дрехи на правдата“ (Ис. 61:10), а в Откровението на Йоан Богослов (ленено платно) е наречен „праведност на светиите“ (19:8).
Помазването следвало обличането. „Тогава Мойсей взе помазен елей и помаза скинията и всички неща, които бяха в нея, и ги освети… И изля от помазния елей върху главата на Аарон и го помаза, за да го освети“ (Лев. 8:10,12). Аарон и синовете му стоели пред Бога и Неговия народ умити и облечени в бели дрехи. Това обаче не било достатъчно, за да бъдат ръкоположени за служението. Господ заповядал на Мойсей да помаже Аарон и синовете му със свещен елей. Въпреки че в Левит се описва само помазването на Аарон, в Изход 30:30 се казва, че синовете на свещеника също трябва да бъдат помазани със свещен елей. Според еврейската традиция обредите за помазване на първосвещеника и свещениците се различавали по това, че при него елеят се изливал на главата му, а при тях се помазвало само челото.
Това помазване със свещен елей също било важно. Елеят в Свещеното Писание е предобраз на Светия Дух. Господ свидетелства, че свещеническото служение може да се извършва само с помощта на свещена сила, която се придобива чрез помазване от Бога.
И така, бъдещите свещеници били умити и облечени в свещенически дрехи. Умиването в духовен смисъл ги отделяло от нечистотата, а обличането на специални дрехи им позволявало да влязат в присъствието на Бога. Но едва след като били помазани с елей, те можели да служат пред Господ.
Духовната сила за практическото служене се дава само от Бога. И само тази сила ще ни помогне да живеем и да служим както Той иска.
Посвещаването на служението ни насочва към същността на новораждането. Господ Иисус Христос казва: „Ако някой не се роди от горе, не може да види Божието царство“ (Йоан 3:3). Този, който днес си задава въпроса на Никодим („Как може да стане това?“), има възможност да намери чудесен отговор за себе си в обреда за издигане в сан на свещеника.
Ние, като Божи деца, трябва да изминем подобен път – пътя, по който са минавали свещениците от времето на Мойсей и Аарон, за да имат правото да стоят пред Бога и да общуват с Него.
Новораждането винаги е било тясна врата, през която хората са влизали в общение с Господ. Никой не може да претендира за правото да бъде Негово дете, член на Христовата Църква, ако не е роден от Бога. Нито формалното присъединяване към дадена църква, нито общуването с Божия народ правят хората граждани на небето. Ако искаме да сме част от царското свещенство, трябва да се родим от горе, което в това отношение изпълнява същата роля като посвещаването в древността.
Както посвещаването на свещеника за служение, новораждането има и Божия, и човешка страна. Това, което ние сами не можем да направим за своето спасение, го извършва Бог. Апостол Павел, когато размишлява върху човешките опити да се изпълни Законът, възкликва в отчаяние: „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?“. Бог обаче му открива Своята благодат и по-нататък той свидетелства: „Благодаря на моя Бог чрез Иисус Христос, нашия Господ“ (Римл. 7:24-25). Бог ни очиства с кръвта на Своя Син, облича ни в праведността на Сина Си и ни помазва с Христовия Дух. Никога не бихме могли да направим това сами.
Същността на спасителната блага вест е в това, че в Иисус Христос придобиваме мир. Това прекрасно послание казва на всички, които са обременени и се задъхват, че има товар, който не потиска – блаженото иго на Този, Който призовава: „Елате при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28). Само в Христос за всички бирници и грешници е отворен извор, който дава сила за нов живот. Само оттам извира потокът, който очиства от всяка нечистота!
Бог иска да направи за нас нещо повече, от това, просто да ни очисти. Когато блудният син се върнал у дома, бащата наредил на слугите си да донесат дрехи, за да скрият голотата на сина му. Бог ни облича в дрехата на спасението – праведността на Иисус Христос. Той не само прощава нашите грехове, а и ни дава вечен живот в Своя Син. Прошката не може да замени живота, загубен поради грехопадението. Затова Бог не само ни очиства, а и ни дава живот, за да можем, вече оправдани, да се приближим до Него. Нито тези, които са били под властта на Закона, нито онези, които са живели без закон, според собствените си обичаи, могат да имат праведност, съответстваща на Божията святост и даваща правото да се намират в Божието присъствие. Затова Бог, според Своята благодат, дарява праведност и живот чрез Сина Си на хората, които се уповават на Него.
Така ние сме очистени и помирени с Господ чрез смъртта на Неговия Син. Също така сме оправдани и спасени чрез живота но Сина Му. В Новия Завет ап. Павел изразява това велико послание за спасителното действие на Бога с прекрасни думи, като казва, че Христос е „предаденият за нашите грехове и възкръсналият за наше оправдаване“ (Римл. 4:25).
Тази истина има голямо практическо значение. Много хора, дори след като са новородени, търсят праведност в самите себе си. Те вярват, че старата им природа е преобразена по някакъв необясним начин и сега с помощта на специални упражнения може да стане подобна на Божията святост. Това обаче не е възможно. Избавлението, което Бог извършва в живота ни, се изразява не в това да подобрим стария Адам, а да го осъдим. Нашата стара природа, дори някоя повече или по-малко прилична част от нея, не може да живее в присъствието на Бога. Ето защо Той ни дава нов живот и този живот е в Неговия възлюбен Син, възкръснал от мъртвите. Новият живот не се придобива чрез самоусъвършенстване. Необходимо е Бог да ни го даде и самият Христос да го приведе в действие вътре в нас. Като резултат от получаването на този дар – Божията благодат – ние ставаме съвършени в Божия Син.
Ако сме родени от горе, Христос живее в нас. И следователно Неговият живот трябва да се вижда в нашия живот. Както някога сме служили на стария Адам с цялото си същество, така и сега, след като сме се новородили свише, трябва да служим посветено на втория Адам и да разкрием характера на Христос. Не бива да очакваме старата ни природа да се поправи, тя не може да бъде обновена и затова трябва да заеме мястото, което Бог й е определил. Господ не очаква от нас да дойдем при Него в славата на своята плът. Той я е приковал на кръста, като по този начин я е осъдил, за да можем да живеем живота на Неговия Син. Христос е за нас дрехата на праведността, в която сме придобили правото да служим на великия Бог.
След като ни очиства и ни облича в дрехите на праведността, Бог ни помазва с Духа на Своя Син. Това е третата и последна част от нашето новораждане. Чрез Светия Дух Бог ни запечатва и свидетелства на нашия дух, че отсега нататък сме Негови деца.
Трябва да се отбележи, че помазването в Писанието винаги е свързано със служение. Така в Стария Завет свещеният елей се изливал само върху онези хора, които Бог е призовавал да служат като пророци, свещеници или царе.
Какво означава за нас помазването със Светия Дух? Ние сме новородени, за да служим! Сами по себе си сме неспособни да служим на Бога. Не можем да разберем Бога, Неговите планове и намерения. Светият Дух обаче разбира Отеца и Сина. Ние сме помазани със Светия Дух, за да ни предаде Той откровенията на Бог Отец и живота на Сина.
Народът на Израил, който излязъл от Египет, Бог „кръстил“ в облачен стълб. Стълбът е бил водач на хората в пустинята. Те не познавали нито пътищата там, нито местата за почивка. Но Бог знаел и двете, затова направил народа зависим от облачния и огнения стълб.
По същия начин и ние като новородени сме били кръстени със Светия Дух и следователно сме станали зависими от Него. Той е за нас висшият Авторитет, чрез Когото получаваме светлина и разум, разбираме Божието слово, чрез Което Бог ни ръководи, учи ни да се борим и да служим. Какво е направило Божия Син способен да живее в този свят, без да се оскверни от неговата нечистота, да изпълни най-голямата мисия, която Му възлага неговият Отец? Има само един отговор: помазанието, което Той е получил от Отец. В Духа на Своя Отец Иисус Христос е живял на земята, в Духа на Отец е служил, в Неговия Дух е страдал и е умрял. Силата на Божия Син се състои в неговото единство с небесния Отец. По същия начин нашата сила се състои в Божия Син. Ето защо при нашето новораждане ние получаваме от Бога помазване с Духа на Неговия Син.
Колко ясно изразява тази истина ап. Павел! На вярващите в Галатия, които искали да се върнат към Закона и упованието на собствените сили, той пише: „Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя единороден Син, Който се роди от жена и се подчини на Закона, за да изкупи онези, които са под Закона, така че да получим осиновението. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който вика: „Авва, Отче!“ (Гал. 4:4-6). Ако Павел, бивш фарисей и еврейски фанатик, не беше получил Духа на осиновението (вж. Римл. 8:15), той нямаше да опише толкова добре същността на синовството при новородените хора. Апостолът научава от личен опит, че синовството на вярващия човек е неизменно свързано с присъствието на Светия Дух у него.
Според апостол Павел признаците за присъствието на този нов човек са: опрощаването на греховете чрез жертвата на Христос, новият живот в Христос и запечатването със Светия Дух. Това христоцентрично благовестие на ап. Павел се вижда в общи линии още в старозаветния обред за посвещаване в служение на бъдещите свещеници.
Яков Крекер
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2021 <<<
