Скъпи читатели, искам да се обърна към вас с послание, което се надявам да приемете и то да помогне за разрешаване на нашите проблеми – лични и обществени, – особено когато няма към кого да се обърнем за помощ и няма институция, която да реагира правилно, а ако има – не иска или не може. Влязохме в една непозната фаза на свободата, превърнала се в свободия, в една демокрация, граничеща с анархия, най-вече в областта на духовността и нравствеността. След като вече са опитани различни методи на противостоене срещу разлагането на нашето постмодерно общество – митинги, призиви, протести, – нека като един християнски народ да се обърнем към библейския метод, прилаган и от самия Христос: пост и молитва.
Постът е съществена част от духовния живот на християнина. Правилното разбиране за поста ще научи вярващия да плаче с плачещите, да застава до тези, които носят непосилно бреме, да осъзнае как да помогне на себе си и на другите да се избавят от оковите и връзките на миналото, които им пречат да живеят пълноценен духовен и нравствен живот. Постът е практическо, реално свидетелство и доказателство за предаността към Бога, семейството, приятелите и народа ни, за които се молим. Ще се опитаме да отговорим на въпроса защо постът е наистина велико дело, водещо до реални промени в живота на тези, за които постим.
В Евангелието четем обяснението на Иисус Христос към Неговите ученици как правилно да пребъдват в пост: „А когато постите, не бъдете унили като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят. Истина ви казвам: те са получили вече своята награда. А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си, за да не си личи пред човеците, че постиш, а само пред твоя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве” (Мат. 6:16-18).
Израилският народ обикновено прибягва към поста в критични моменти от своя живот: „Назначете пост, обявете тържествено събрание, свикайте старците и всички жители на тази страна в дома на Господ, вашия Бог, и викайте към Господ… нека плачат свещениците, служители Господни, и да казват: „Смили се, Господи, над народа Си, не предавай наследието Си на поругание, та да не се подиграват с него народите! Защо да казват между народите: „Къде е техният Бог?” Тогава Господ ще възревнува за земята Си и ще се смили над народа Си…” (Йоил 1:14; 2:17-18, СИ).
Постът не е просто гладуване. Да постиш, не значи да не ядеш целия ден, а вечерта да благодариш на Бога, че ти е дал сили да издържиш. Постът е състояние, при което човекът се стреми да отстрани препятствията между себе си и Бога и като пребъдва в молитва, измолва отговор за издигнатите пред Бога нужди.
Съществуват няколко разновидности на поста:
- Човек се отстранява от земните суети и грижи, уединява се и се моли за разрешаването на определен проблем. Той не се лишава напълно от храна, но приема само продукти, необходими за поддържането на физическите му сили. Този пост като правило е доста продължителен. Даниил е в такъв пост три седмици, като се отказва от храната, която му се полага. Той е министър и обичайната му всекидневна храна е много различна от храната му в дните на поста: “В онова време аз, Даниил, жалеех цели три седмици; вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми и нито веднъж не се помазах, докато не се навършиха цели три седмици“ (Дан. 10:2-3).
Даниил си поставя цел – да получи от Бога тълкуване на видението за бъдещето на народа си. Бог чува молитвата му и отговаря.
- Човек се отказва от всякаква храна и питие, както и от суета, работа, празни разговори, за да се уедини и да застане пред Бога (Мат. 6:17-18).
- Човек има голяма нужда от пост, но е задължен да ходи на работа и няма възможност да се уедини. Отказвайки се напълно от храна и питие, той изпълнява своите служебни задължения, но молитвено пребъдва пред Бога. При такъв пост християнинът изпълнява само това, което е задължен да изпълни, без да се увлича в някакви свои користни интереси. Неговият дух е в молитвено състояние, душата му също е обърната към Бога, за да придобие благоволение в очите Му и да получи разрешение на проблемите си. Проблемите, за които постим, могат да бъдат: лични – здравословни, материални, взаимоотношения с хората – и обществени – когато в църквата се реши да се пости за определено дело и християнинът се включва в този пост като част от нея.
По време на поста в човешкия дух протича процес на освещение, тогава човек получава откровения от Бога. Те обикновено са по-обширни и дълбоки, тъй като и самият пост е дълбоко молитвено състояние. В душата също протича процес на освещение: Светият Дух изобличава християнина, показва му грешките и недостатъците. Човек се разкайва, изповядва се и се очиства. Той ограничава тялото си от удоволствия – така постът оказва благотворно влияние и върху него. Обуздава го и му поставя рамки. Ап. Павел казва, че той усмирява и поробва своето тяло (І Кор. 9:25-27), за да не остане недостоен. Това е необходимо, за да се освободи духът максимално от влиянието на плътта.
Ефрем Сирин пише: «Възлюби нищетата Христова, за да се обогатиш чрез нея духовно. Постът е колесница, която води към небето. Постът ражда пророцитe и умъртвява законодателите. Постът е добра защита на душата и надежден съжител на тялото. Той е оръжие за доблестните и училище за подвижниците. Постът отстранява изкушенията и поощрява за подвиг в благочестието. Той е съжител на трезвостта и виновник за целомъдрието. Постът е доблест в борбата. Той е угасявал сила огнена, затварял е устата на лъвове. Постът възвежда молитвата към небето. Той е майка на здравето, наставник на младостта, украса на старостта и добър спътник на пътешествениците. Тези, които постят, имат тяло честно и душа скъпоценна. Постът е успокоил Лазар в недрата на Авраам и затова нека и ние го възлюбим, за да бъдем приети в Авраамовото лоно!”[1]
Бих искал специално да се обърна към тези, които имат проблем с някаква зависимост: алкохолна, наркотична, хранителна или от блуден дух, особено ако сте попаднали в категорията на хората с т. нар. различна сексуална ориентация или постоянно ви привличат интернет и телевизионни канали, бълващи разврат и всякаква мерзост, които оскверняват духа ви и отравят душата ви. Христос се обръща към такива хора: «Ако те съблазни ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хвърли. По-добре е за теб да влезеш в живота сакат или куц, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън. И ако те съблазни окото, извади го и го хвърли. По-добре е за теб да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл» (Мат. 18:8-9).
Начинът на «отсичане», който предлага Христос, не трябва да се възприема буквално. Духовното отсичане се постига чрез пост и молитва. Въпреки че днес има всевъзможни рехабилитационни центрове с различни методики, включително психологически, няма по-ефективно средство от онова, което Бог отдавна е предвидил за всеки искрено търсещ избавление , – поста. Постът притъпява жаждата и глада на тялото, очиства всяка клетка на организма, умъртвява, т.е. отсича порочните желания на ръката, крака или окото да посяга към греха. Постът закалява волята и просветлява съзнанието на човека, като го извежда от всяка зависимост и го прави победител. На пребъдващия в пост и молитва самият Бог съдейства чрез Своята благодат и му дава възможност бързо и безболезнено да премине всякакво пренастройване на организма, например абстиненцията. Ако човек вика към Бога със сълзи и разкаяние, той винаги получава изцеление на духа, душата и тялото, както четем в Псалм 34:18: «Господ е близо до онези, които са със съкрушено сърце, и спасява онези, които са с разкаян дух.»
Пророк Исая пише: «Така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, чието име е Светият: «Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се» (57:15).
Постът е голямо насърчение за тези, които имат близки хора с определена зависимост. Чрез нашия пост Бог оказва влияние върху тяхното съзнание и променя живота им. Човек пости тайно, а Бог въздейства на тези, за които той вика към Него. Ако християнинът разбере това, няма да се замисля колко често и колко време трябва да пости, а ще го прави колкото е необходимо – до момента на пълната победа. Като пример имаме поста на Иисус Христос в пустинята. Христос не се нуждае да бъде очистен от грехове и беззакония, защото е безгрешен. Неговият пост е застъпничество за хората. Виждайки нещастните, паднали грешници, притиснати от демоничния свят, неспособни да освободят волята си от сатанинското влияние, Христос се отъждествява с тях, взема върху Себе Си товара им и като пости в продължение на 40 дни, противостои на волята на дявола, който не им дава да излязат от неговия плен. После, когато Христос проповядва, тези, у които се поражда дори малко вяра, получават изцеление и освобождение.
Веднъж Той казва на Петър: ”Симоне, Симоне, ето Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра” (Лука 22:31-32). Христос знае, че Петър още няма достатъчно силна воля, така че във всичко да противостои на Сатана, и може да попадне под влиянието му, затова се моли за него. Образа на постещия за другите виждаме и при ап. Павел. От малкото новозаветни пасажи, в които той говори за себе си, разбираме, че постоянно е „в труд и мъка… често в пост, на студ и в голота… Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз не се разпалвам?“ (ІІ Кор. 11:27-29, СИ). Той е загрижен не само за отделни братя и сестри, а за всички църкви. Ап. Павел скърби задето галатяните, започнали пътя си в духа, с времето „се усъвършенстват“ по плът. Ако върху нас се стоварва бреме, когато някой се отклонява от истинския път, това е нормално. Така Бог ни показа, че е необходима нашата помощ, нужни са нашите молитви и пост. И когато вземем върху себе си товара на брата или сестрата, тяхното бреме става и наше. Ние носим тази тежест пред Бога в пост и молитва до момента, когато видим, че човекът се изправя и у него бликва живот. Ето още един образ: „Анна… не се отделяше от храма, където нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва“ (Лука 2:36-39). Това е кратка, но много силна характеристика на жена, която се труди пред Бога. Постът в нейното служение не е краткосрочен, а – постоянен процес. Подобно на Йоан Кръстител, който подготвя пътя на Христос чрез проповеди, Анна подготвя пътя на Господ към Неговия народ, като принася в пост и молитва греховете и беззаконията на хората.
Така прави в своето време и Неемия – застъпвайки се за израилтяните, които са в плен. Той осъзнава, че е част от своите сънародници, отъждествява се с тях, взема върху себе си тяхното общо бреме и моли Бога: “Дано ухото Ти сега бъде внимателно и очите Ти – отворени, за да слушаш молитвата на Твоя слуга, която принасям сега пред Теб ден и нощ за Твоите слуги, израилтяните, и като изповядвам греховете на израилтяните, с които сме съгрешили пред Теб. И аз, и бащиният ми дом сме съгрешили” (Неем. 1:6). Така се молят Ездра и Мойсей. Така се молят всички мъже на вярата, издигнали се до Божия път, който е по-високо от човешкия. Застъпническата молитва на Мойсей предотвратява унищожаването на народа.
И ние можем да носим своите близки и роднини, своята църква, своя народ – по вертикала, към Бога. Като постим за тях, изразяваме пред Бога своето желание да разпредeлим тежестта, натоварвайки себе си. Когато се молим: „Господи, искам част от товара, обременил брата или сестрата, да бъде възложен върху мен, за да им стане по-леко”, това е пост, угоден на Бога. Когато се съгласяваме да носим онова, което Бог е възложил, ние присъединяваме своята воля към волята на Бога и поставяме стена против волята на княза, господстващ над този свят. Написано е: „Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон“ (Гал. 6:2). Когато християнинът се включва в борбата за спасението на друга душа, той получава удари, може да изпадне в състояние на агония, в тежко страдание на душата и духа. Невъзможно е да изтръгнеш от царството на тъмнината страдащия грешник и да не получиш удари от демоничния свят по време на тази битка. Не всеки се решава на такава жертва – да посвети на някой друг част от живота си, която би могъл да има за собствено удоволствие. Неслучайно Христос казва: “Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си“ (Йоан 15:13).
За да обясним влиянието на поста върху демоничния свят, ще се обърнем към самото начало – сътворението на човека в Едем. Бог има план чрез човека да прояви Себе Си, да разкрие Своя образ. Сатана, поискал веднъж да бъде равен на Бога, отново поема инициативата, като желае и той да изяви своята същност, своя образ в човека. Като го подчинява чрез лъжа, Сатана вече му влияе и осъществява чрез него своя план, материализира своето зло – от най-„безобидното” до най-жестокото. Дяволът и неговите духове намират в това огромно удоволствие, както потвърждава и Христос: “Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, за да търси покой, и не намира. Тогава казва: „Ще се върна в къщата си, отдето съм излязъл.” И като дойде, намира я празна, пометена и подредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там“ (Мат. 12:43-45).
Именно в тялото на човека нечистият дух намира покой, там му е добре, чрез личността на човека той реализира себе си, своите способности. Както истинският музикант не може да не свири на любимия си инструмент, така и представителите на демоничния свят не могат да не разпространяват царството на злото чрез хората. Те изключително преуспяват в това през последното време: “А нечестиви човеци и измамници ще затъват все повече в злото“ (ІІ Тим. 3:13-14). Ако у човека е заложено желанието да влияе на другите, а за влияние в отделни региони и страни се организират партии и съюзи, сключват се договори, чрез които по-силните поставят в зависимост по-слабите, водят се даже войни, то и от страна на демоничния свят се върши сериозна работа за въздействие над хората и завоюване на все повече човешки души. Тук е разработена особена стратегия. В началото Сатана се опитва да навлезе в живота на човека съвсем „безобидно“, като му внушава вяра в суеверията, предизвиква интерес към гаданията. След това той увлича човека чрез желанието за свръхестествени способности и ако човекът продължи, постепенно го довежда до състояние на обладаване. Тактиката за завоюване на човешките души е различна на различните етапи – в началото е фина, но в процеса на поробването става напориста и груба. По същия сценарий се развива всяка зависимост – алкохолна, наркотична, сексуална извратеност, загуба на половата ориентация.
Съществува ли някакво средство за защита, някаква възможност за противодействие на това зло? Да, – постът.
Подробно описание на значението, смисъла и условията на правилния пост виждаме в 58 глава от книгата на пророк Исая. Израилският народ пости, като избира за това свои начини и условия. Хората остават дълго в такъв пост, но виждат, че той не влияе нито на Бога, нито на самите тях, а всичко си остава както преди. Те разбират, че небето над тях е затворено и идват пред Господ с претенциите си: “Защо ние постим, а Ти не виждаш, смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“ Бог казва на Исая: “Извикай силно, не се щади; издигни гласа си като тръба и изяви на народа Ми беззаконието им” (ст. 1). За Бога са важни първо недостатъците на постещите, техните беззакония и грехове, необходимостта от поправлението им и едва след това започва да отговаря на поставените в поста въпроси. Всеки пост трябва да започва с очистване и освещаване на самия постещ. Бог иска народът Му да се издигне до Неговия път, но греховете и беззаконията на хората им пречат. ”Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища – като Моите пътища” – казва Господ (Ис. 55:8).
Ако във всеки народ, град или село имаше такива мъже на вярата и застъпници пред Бога като Неемия, Даниил, Мойсей и Авраам, нашето общество щеше да се промени значително към по-добро, независимо къде живеем – на изток или на запад. Нека си спомним какво казва Бог на Авраам, който се застъпва за Содом: «Ако намеря в Содом петдесет праведници, вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях… Заради десетте няма да го погубя» (Бит. 18:26, 32). И още един пример – когато Бог се явява на Исаак, му казва: «Аз съм Бог на баща ти Авраам; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство заради слугата Ми Авраам» (Бит. 26:24).
Скъпи приятели, можем да бъдем напълно сигурни, че някога ще чуем на небето как сме били благославяни от Бога заради някой, който е стоял в пост и молитва за нас. Това е голяма Божия милост, както четем в Исая 37:35: «Ще защитя този град, за да го избавя, заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.»
Един човек се изказа дръзко, че оцеляхме по време на последното земетресение поради доброто строителство в България. А може би заради поста и молитвите на определени християни не ни разтресе един бал по-силно, когато последиците щяха да са съвсем не само страхове, паника и тревожност.
Несъмнено, днес Бог ни спасява заради възлюбения Си Син. И разбира се, Всевишният с радост приема онези, които застават в пролом за други. Бог казва чрез пророк Йезекиил: «Като потърсих между тях мъж, който би издигнал оградата и би застанал в пролома пред Мене заради страната, за да не я разоря, не намерих» (Йез. 22:26). Дано не се случи това с нас, с нашите семейства, църкви и народ, така че когато Бог отново изпита земята и народа ни, когато за пореден път ни претегли, да не ни намери прекалено леки.
Обръщам се особено към младите хора. Помнете колко важно и необходимо е да се упражнявате в поста. Неслучайно при ап. Йоан четем: „Пиша на вас, младежи, защото победихте лукавия” (I Йоан 2:13). И по-нататък: „Писах на вас, младежи, защото сте силни и Божието Слово пребъдва във вас, и победихте лукавия. Не обичайте света, нито каквото е на света. Ако някой обича света, в него няма любов към Отец. Защото всичко, което е в света – похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, – не е от Отец, а от света; и светът преминава, и неговите похоти; но който върши Божията воля, пребъдва до века. Дечица, последно време е” (ст. 14-18).
Когато цар Саул обявява пост преди военните действия (I Цар. 14:24-31), на пръв поглед това изглежда безразсъдно решение, защото на войниците предстои тежка битка и повече от всеки друг път се нуждаят от изобилна храна. Но да не бързаме да осъждаме царя: нали тогава Саул още е богобоязлив и осъзнава, че победата се дава от Бога. Защото Бог е Онзи, Който укрепва силата на духа, прави войниците храбри и смели, освен това ги надарява и с физическа сила. Потвърждение намираме в книгата на мъдрия Соломон: «Конят се приготвя за деня на боя, но избавлението е от Господ» (Пр. 21:31). Дори тези от вас, скъпи приятели, които се съмняват, че ще могат да издържат някой друг ден без храна, напитки или обичайните развлечения, получават надежда в този стих. Вие можете още днес да вземете пост, като се уповавате на Бога! Бъдете уверени – Той ще ви поддържа и укрепи. Ще почувствате несравнимо с нищо удовлетворение, че сте успели да победите света и всичко в него – похотта на очите, похотта на плътта и житейската гордост.
Нека да застанем в пролом за семействата ни, за децата ни. Нека Бог посрами нашите врагове в лицето на всякакви извращенци, посягащи на най-святото, запазено все още на тази земя, – семейството, децата, църквата и остатъците от нравствените отношения между хората.
Господи, посрами враговете Си, които отхвърлят Твоя порядък, посрами содомитите, посрами всички, които стоят зад тази нечиста кампания, посрами ги заради Твоето свято име, защото Те хулят. А народа ни защити от нечистата лавина на всяка окултна и извратена мерзост.
Господи, въздай на всеки според неговите дела – явни и подмолни, – и изяви тези дела, за да се убои народът и да познае, че Ти си Господ Бог. Господи, чуй и помилвай, чуй молитвата и приеми поста на всеки, който се решава да застане в пролом за народа ни, за България. Нека праведниците „да се развеселят, да се зарадват пред Бога и да възтържествуват в радост” (Пс. 67:4, СИ). Амин.
