О, Господи, животът ни какво е?
Стремеж към власт, борба за трон нетвърд!
Лъжи, измами, грохот неспокоен,
летеж към суети!… Накрая – смърт!
Пази ме Ти от устрем към успехи,
догонвани по пътя на греха!
Не ща отличия, не ща утехи,
които са петно за съвестта!
Ако на други даваш власт и сила,
на мен по-скромен жребий отреди –
да бъда като птичка лекокрила
щастлив и прост, със обич във гърди!
Не ща известност, нито чест, която
събужда завист, мъст и злъчен смях.
Дай твърд да съм в решението свято –
да не купувам щастие със грях!
Аз предпочитам тук да съм последен,
ала по Тебе да усещам глад
и слънцето над моя покрив беден
да грее с мир, да сипе благодат!
Та щом завърша попрището кратко,
излязъл от измамната мъгла,
с мир да помоля: „Приеми ме, Татко!
и Ти с любов да ми речеш: „Ела!“.
Архимандрит Серафим
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2021 <<<
