Когато на идиш (еврейски немски език, на който говорят евреите ашкенази) се споменава за: „обаятелността на Йосиф“, се има предвид качество, което е заложено у даден човек по рождение. Много хора притежават привлекателност, която предразполага другите към тях. Тогава се казва, че притежават „обаятелността на Йосиф“.
Този еврейски израз е основан, от една страна, на Свещеното Писание, според което Йосиф „имаше хубава снага и красиво лице“ (Бит. 39:6), а от друга, на еврейския текст от XIII в. – „Книга на праведния“ 57б – за Йосиф и жената на Потифар, в чийто дом младежът е назначен за управител.
Жената на Потифар постоянно разказвала с възхищение на приятелките си за красотата на своя слуга, но те само й се подигравали. Веднъж господарката на Йосиф поканила приятелките си вкъщи. Докато те седели в градината и чистели райски ябълки, покрай тях минал младият роб Йосиф. Момичетата не можели да откъснат очи от него и дори не забелязали как си порязали пръстите. Тогава жената на Потифар им казала:
– Вие го видяхте веднъж, а мислите ли какво ми е на мене, като го виждам постоянно?
Целта на тази история е да напомня за първородния грях, свързан с похотта на очите: когато Ева видяла, „че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите“ (Бит. 3:6), този поглед станал една от причините за духовното падение на първите хора на земята.
Йосиф платил за красотата си с около тринайсет години затвор. Но вината не била в неговата красота, а в похотливия поглед на господарката му, също както вината за падението на Ева била похотта на нейните очи, а не привлекателността на дървото или неговия плод.
Някои хора смятат, че съблазните и изкушенията в заобикалящия ги свят са виновни за тяхното греховно поведение. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще разберем, че не е така. Например, за човека е нормално и необходимо да яде, но преяждането е проблем на самия него. Сексуалността е естествена потребност на човека, заложена в неговата физиология, но извращенията, блудството, нечистотата и прелюбодейството са волеви решения на отделната личност. Слънцето е важен и нужен елемент за живота, но злоупотребата с излагането под силните му лъчи на плажа може да доведе до смърт. И на никого няма да му дойде наум да обвинява за това слънцето или неговия Творец.
Злото и грехът съществуват в света независимо от нас, но само с решение на своята свободна воля човек пуска злото първо в разума си, а след това в сърцето си и в целия си живот. Свешеното Писание обяснява как действа този механизъм: „Никой, когато е в изкушение, да не казва: „Бог ме изкушава“; защото Бог не се изкушава от зло, а и сам не изкушава никого, но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт“ (Як. 1:13-15).
Ние не можем да влияем на хората около нас, не можем със собствени сили да премахнем злото и греха от света. Но това не е и наша задача. Можем обаче да контролираме с какво храним своето подсъзнание, макар желанието да правим това също да не произлиза от нас.
Само когато Светият Дух се всели в сърцето на човека, Той му дава желание и сила да се противопостави на въздействието на злото както вътре в себе си, така и в света наоколо. „Защото Бог е, Който ви кара и да искате, и да действате според благата Му воля“ (Фил. 2:13).
