Има ли необходимост днес да се говори за почитането на родителите? Не е ли толкова естествено – да почиташ този, който не само ти е дал живот, а и се е грижил, и продължава да се грижи за твоето израстване, за твоето възпитание и обучение, за твоето здраве?
Но грехопадението на човека е стигнало толкова далече и толкова дълбоко, че още в далечната древност Творецът е трябвало да даде чрез Мойсей заповед на израилтяните да почитат родителите си:
„Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята, която Господ, твоят Бог, ти дава“ (Изх. 20:12).
„Проклет да е, който хули баща си или майка си!“ (Вт. 27:16).
„Око, което се присмива на баща си и нехае да се покорява на майка си, ще бъде изкълвано от долински гарвани!“ (Пр. 30:17).
„Бог е заповядал: „Почитай баща си и майка си“ и „Който злослови баща си или майка си, със смърт да се накаже!“ (Мат. 15:4).
Тези думи за хората, злословещи баща си и майка си, изрича Иисус Христос, когато изобличава онези, които „прецеждат комара, а камилата поглъщат!“ (Мат. 23:24), „които нарушават Божията заповед заради своето предание“ (Мат. 15:6).
Ако още в зората на човешката история Бог е принуден да даде толкова строг закон за почитането на бащата на народ, който е познавал единствения Бог, вярвал е в Него, виждал е Божите чудеса, какво да кажем за нашето време, последно време, за което е писано, че децата няма да се покоряват на родителите си?
Библията има редица примери за това, как са почитали баща си и майка си вярващите хора в древността. Йосиф е почитал своя баща, обичал го е нежно, грижил се е за него до дълбоката му старост, до неговата смърт. Цар Давид е почитал своите родители и се е грижил за тях. В I Цар. 22 гл. се разказва как Давид, когато бяга от Саул, не забравя за своите родители: „Оттам Давид отиде в Масифа Моавска и каза на моавския цар: „Нека баща ми и майка ми останат при вас, докато узная какво ще направи Бог с мене“ (ст. 3).
Пророк Елисей също е почитал баща си. Преди да последва пророк Илия, той го е помолил: „Позволи ми да целуна баща си“ (III Цap. 19:20).
Господ Иисус Христос е почитал Своя земен баща и майка си. Въпреки че Йосиф не Му е бил баща в прекия смисъл, Христос като Дете го е слушал (Лука 2:51).
А какво е станало с децата в наше време?
Трябва ли да даваме примери от пресата за това, как те не само не почитат родителите си и не ги слушат, а и често водят открита война срещу тях?
Какво е нужно да се направи, за да може младото поколение да помни Божията заповед и да почита баща си и майка си?
Отговорът на този въпрос е много прост. Преди всичко бащите трябва да се научат да почитат своя небесен Отец. С други думи, първо бащите трябва да се издигнат на духовна висота. Милиони бащи днес добре знаят, че имат небесен Отец, но как Го почитат и почитат ли Го изобщо?
Съвременните родители сами режат безжалостно клона, на който седят, нещо повече, на който се държи цялото общество: вяра в Бога, изпълняване на заповедите Му за любов към Него и към ближния.
Ако бащите наистина бяха загрижени за разпуснатата младеж, ако наистина се вълнуваха от благополучието на подрастващото поколение и от съдбата на своята страна, те не биха прогонили молитвата от училище, биха правили всичко възможно, за да опазят децата от разлагащото влияние на военизираните играчки, на развращаващите телевизионни програми, на скверната литература.
Може читателят да смята, че всичко това трябва да е задача на законодателите, но моят отговор е, че те са безсилни без гласа на народа. Вярващите родители учат децата си, че съгласно библейското откровение човекът е бил сътворен от Бога, а в училищата ги убеждават, че човекът е произлязъл от маймуната по пътя на еволюцията.
Така сатана е създал омагьосан кръг, от който без духовно пробуждане на народа е невъзможно да се излезе.
Ето Ви един пример. Каква полза от това, че лекарите в един глас говорят за вредата от алкохола и цигарите, каква полза има, че бащите наказват децата си, когато разберат, че пушат, ако те, самите бащи, а често и майките, пият и пушат?
Така е във всичко.
Ако родителите запълват живота си с груб материализъм и гледат през пръсти на разлагащия се морал, кой е виновен, че децата им не ги почитат?
Децата не знаят нищо нито за живия Бог, нито за Божите заповеди. Родителите им не са ги научили на това, защото Бог никога не е заемал водеща позиция в техния живот и сега в сърцата им няма място за Него.
Хората, които признават Бога само формално, а живеят със същите интереси, с каквито живеят и атеистите, тласкат младото поколение в обятията на антихриста.
Има ли изход от това положение? Изходът е в покаянието, в обръщането към Бога, в почитането на небесния Отец. Това ще научи децата да почитат родителите си.
Николай Водневски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2023 <<<
