Пътят на отстъплението – ІV част

ШЕСТА СТЪПКА – ХУЛАТА СРЕЩУ СВЕТИЯ ДУХ

 

Това последно стъпало от стълбата на отстъплението е единственото необратимо, от което няма шанс за възстановяване. Тук никой не се озовава случайно, неосъзнато, необмислено, по лична или чужда грешка, под въздействие на опиати или други средства, които тласкат човека да премине червената граница и да извърши престъпление.

Хулата срещу Светия Дух не е състояние на афект, първосигнална реакция, следствие на силен временен гняв, омраза, желание за отмъщение, не е еднократно действие от типа проба – грешка и поправяне. Това е осъзнат избор на светоглед, вяра и убеждение, на доброволно подчинение и поклонение спрямо демоничните власти и сили, които предлагат перспектива, различна от Божите обещания, точно както постъпва сатана с Ева и Адам в Едем: „Ще ви се отворят очите и ще бъдете като богове“ (Бит. 3:5). Дяволът предлага щедро и днес власт, сила, слава и признание. Такива са думите му и към Христос: „Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.“ Тогава Иисус му казва: „Махни се от Мене, сатана!“ (Мат. 4:8-10).

Независимо от всичко, което има във Бога и чрез Бога, човек може да се изкуши и да пожелае различното, което му се предлага. А това значи, че опасността е реална, че дори един новороден християнин може да падне до дъното, откъдето няма връщане, както пада и самият сатана. Той е ангел на красотата и има всичко на небето, но пожелава нещо различно, не негово: да застане по-горе от Бога, от собствения си Творец (Ис. 14:12-16). И така всъщност се лишава от всичко, като се превръща в озлобен, вечен противник на Бога. В това събитие можем да видим причината хулата срещу Светия Дух да не се прощава, както Бог не е простил на сатана и падналите с него ангели. Те са имали привилегията лично да виждат и да познават Бога. Не се е налагало някой да им казва за Него.

Така се случва и с онези, които познават лично Светия Дух, както Адам и Ева познават лично Бога, защото общуват с Него, но приемат лъжесвидетелството на сатана. Отпадналите, отстъпилите и духовно мъртвите християни, когато повярват на сатанинската лъжа, че ще бъдат „богове“, осъзнато и доброволно приемат да станат лъжесвидетели за всичко изпитано и преживявано чрез и благодарение на Светия Дух. Те приписват всичко това на сатана и нечистите сили, като преминават червената граница и със своите осъзнати действия похулват Светия Дух. Всъщност така те стават лъжесвидетели срещу Него, защото нарушават съзнателно една от Божите заповеди: „Не лъжесвидетелствай против ближния си“ (Изх. 20:16). А Светият Дух е повече от ближния. Чрез Него човекът е изобличен за греховете си, доведен е до покаяние, получил е прошка, преживял е новораждане, придобил е мир, покой, радост и вечен живот, който пулсира в сърцето му. Всичко това е осезаема реалност и за отричането от нея той ще носи отговорност.

Според речника „хулата“ е груба нападка, обвинение, често несправедливо, злословие, клевета, подигравка, присмех.

Ще разгледаме накратко видовете хула според Свещеното Писание:

– Хула срещу родителите – Вт. 27:16. Въпреки че това престъпление се наказва със смърт, ако човек се разкае, ще получи прошка.

– Хула срещу началства, царе, всякакви високопоставени управници – III Цар. 2:8. След разкаяние и тук хората получават прошка.

– Хула срещу хора с някакъв недъг – Лев.19:14. Ако има осъзнаване и разкаяние, Бог дава прошка.

– Срещу бедни – Пр.17:5. Ако има осъзнаване на греха и разкаяние, и за това ще има прошка.

– Срещу Бога – Лев. 24:15. Дори при този грях, ако човек се разкае, Бог ще му прости.

За разлика от езичниците, децата на израилския народ се възпитават строго от малки да помнят тези важни истини, за да не попаднат под проклятието на Закона. Когато ап. Павел е изправен пред Синедриона, виждаме колко строго се съблюдават тези изисквания на Мойсеевия закон. Юдейските началници го обвиняват: „Божия първосвещеник ли хулиш?“, Павел отговаря: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото е писано: „Началника на твоя народ да не злословиш“ (Деян. 23:4-5). Думите му: „Не знаех“ го оправдават.

 – Срещу Човешкия Син – Лука 22:65. След като се разкайват, ужилени, тези хора получават прошка, защото самият Христос им прощава, като казва: „Отче! Прости им, понеже не знаят какво правят“. Докато Той стои разпънат на кръста, юдейските началници, народът, войниците и един от разбойниците Му се надсмиват и Го хулят (Лука 23:34-44). Но всички тези хора виждат в Него само Иисус – Човешкия, не и Божия Син.

 С това завършва Старият Завет – една друга епоха, грозна и трагична, от човешката история, която разкрива напълно злото, вкоренено дълбоко в сърцата на хората. Виждаме на какво е способен човекът, как творението се подиграва с Твореца, облагодетелстваните се гаврят с Благодетеля, изцелените хулят Изцелителя, спасените умъртвяват Спасителя. Това продължава и днес. Псалмопевецът Давид предрича пророчески състоянието на Христос: „Защото заради Тебе понасям хули и с безчестие покриват лицето ми… и хулите на онези, които Те хулят, падат върху мене“ (Пс. 68:8-12).

– Хула срещу Христовата Църква – Мат. 5:11-12. И тук хуленето се съпровожда с лъжесвидетелство. Ето какво признава ап. Павел, бивш гонител на Църквата: „И често ги мъчех по всички синагоги, и ги принуждавах да хулят Иисус“ (Деян. 26:9-12).

 Савел е чувал за Иисус Христос, но не Го познава лично, затова Го нарича Иисус Назорея (ст. 9). Той самият Го хули и кара другите да Го хулят, но това му се прощава, защото не е пряк свидетел и не познава лично Христос.

 Във всички случаи, когато Христос говори за хула срещу Него, нарича Себе Си не Божи, а Човешки Син. Така Той потвърждава, че всички, които Го хулят, не Го познават като Бог, а само като Човек. Дори някои от учениците, които виждат Неговите чудеса и знамения, неведнъж се питат: „Кой е Този?“. Едни от тях, които отиват в Емаус разочаровани от разпятието, споделят с доближилия се Христос, Когото не разпознават, какво е станало с „Иисус Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ“ (Лука 24:19). Според тях е разпънат не Божият Син, а пророкът.

 – Хула срещу Светия Дух – Марк 3:28-31: „Истина ви казвам: на човешките синове ще се простят всички грехове и хули, с които биха хулили; но който похули Светия Дух, за него няма да има прошка вовеки, а ще бъде виновен за вечно осъждане.“ Това каза Той, понеже говореха: „В Него има нечист дух“.

 

КАКВО Е ХУЛА СРЕЩУ СВЕТИЯ ДУХ

Тук няма как да опишем всички версии на различните богослови, които в различните епохи се опитват да отговорят на този въпрос. Ще споменем само някои от тях, които защитават противоположни позиции и са с много негативни последствия.

1. Според едни богослови тази хула се отнася само за фарисеите, които се противопоставят на Христовото дело. Така Уилям Макдоналд твърди, че в наше време Светият Дух не може да бъде похулен, защото не виждаме Христос в тяло, т.е. да извършва видими чудеса.
2. Други всяват страх с твърдението си, че човек може да похули Светия Дух, ако подложи на съмнение техните религиозни практики и реши да изпитва духовете. Но това противоречи на Свещеното Писание. В I Йоан 4:1 четем: „Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света“. Скромният опит на автора и други душегрижители може да потвърди положителните резултати при такова изпитване на духовете и проверка на всякакви религиозни практики за тяхната истинност. При това тези процеси протичат със съдействието на Светия Дух, Който дава власт и мъдрост. Религиозните измамливи духове са способни да имитират действието на Светия Дух, подобно на египетските жреци при Мойсей или слугинята с прорицателен дух в Деян. 16:16-18. Но те могат да бъдат изявени с властта от Духа и прогонени в името на Иисус Христос, а жертвите – освободени. Такива християни придобиват истинска радост, съвършен мир и траен покой в сърцето си. Страхът, безпокойството и тревогата у тях изчезват. Защото е написано: „В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка“ (I Йоан 4:18). За истинското и измамливото кръщение можете да прочетете в друг брой на „Прозорец“.
3. Има и една категория млади християни, още неутвърдени във вярата, с особено ранима съвест и предразположени към чувство за вина. Обикновено дяволът ги атакува с натрапчиви мисли (псувни, злословие, омраза, завист, сексуални, порнографски сцени и образи), свързани с тяхното минало, преди да се новородят. При тях лукавият нерядко откъсва стих от контекста на Свещеното Писание и им дава своя интерпретация, като започва да ги обвинява, че са похулили Светия Дух. С подобни атаки демоничните сили целят да посеят у християните съмнения в тяхното спасение, да ги ограбят и лишат от мира, покоя и радостта, които имат в Светия Дух. И успяват да ги докарат до отчаяние, почти депресия, ако навреме не им се окаже необходимата душегрижителска помощ.

 

 А КАКВО КАЗВА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ?

В Мат. 12:31-33 четем: „Затова ви казвам: всеки грях и хула ще се прости на хората; но хулата против Духа няма да се прости на хората; и ако някой каже дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой каже против Светия Дух, няма да му се прости нито на този, нито на онзи свят“.

Тук е много важно уточнението: не който помисли, а който каже дума. Това е аргумент в защита на нашето твърдение, че случайно не можеш да похулиш Светия Дух.

 В старогръцкия оригинал на Евангелията от Матей (12:31-33), Марк (3:28-29) и Лука (11:14-23), както и в Откр 16:11 думата за „хула“ и „хуля“ е една и съща – „βλασφημία“, съществително име (клевета, злословие, хула, богохулство), и „βλασφημέω“, глагол (злословя, клеветя, хуля, похулвам). Тази дума, използвана в различен контекст, говори за осъзнат и осмислен акт на действие, а не за мислене, чувства, преживявания или нещо подобно. Виждаме това и по времето на Голямата скръб (Откр. 16:9). Тогава земните жители похулват името на Бога, като произнасят осмислено и волево такива думи на своите езици. Можем да допуснем, че мнозина от тях са тези пет неразумни девици, описани в Мат. 25:1-13. Заспали, отстъпили, паднали, без масло в светилниците, оказали се във времето на Голямата скръб и отново измамени да приемат начертанието на звяра и неговото име, като му се поклонят (Откр. 14:9-12).

За голямата отговорност към изговорените думи и тяхното съдбоносно значение Христос казва: „По думите си ще бъдеш оправдан и по думите си ще бъдеш осъден“ (Мат. 12:37). Защото: „Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо“ (Мат. 12:35). Думите разкриват същността на човека: „Онова, което излиза от устата, идва от сърцето; то именно осквернява човека; защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули“ (Мат. 15:18-19). Лъжесвидетелството и хулите вървят ръка за ръка с други мерзости. Следователно в сърцето на един християнин, който е опростен, очистен, осветен, като пребъдва в Христос, вече няма нито блудство, нито кражби, нито лъжесвидетелства и хули. Същността му е различна и у него израстват плодовете на духа (Гал. 5:22).

 Има думи, които, произнесени с вяра, ни спасяват: „Тогава всеки, който призове Господното име, ще бъде спасен“ (Деян. 2:21). И други, които ни осъждат: „Господарят му рече: „С твоите уста ще те съдя, лукави слуга“ (Лука 19:22). Защото „ти знаеше…“ продължава стихът. И нека си припомним въпроса на Савел към Христос: „Кой си Ти?“ (Деян. 9:5), което означава, че Савел още не Го познава. По тази причина неговите действия не му се вменяват за хула срещу Светия Дух.

 В различните исторически епохи Светият Дух са разкрива по различен начин.

Милард Ериксън изтъква три аргумента за това, колко е важно да изследваме учението за Светия Дух.

1. Чрез Светия Дух Светата Троица се доближава до нас и живее в сърцето на всеки вярващ.
2. Живеем в период, когато делата на Светия Дух са по-изявени, отколкото на другите две Лица в Светата Троица. Той заема своето централно място от времето на Петдесетница до днес.
3. Чрез делата на Светия Дух можем да почувстваме Божието присъствие в нас. Това е особено осезаемо в нашия християнски живот.

 Ето няколко основни момента, свързани с присъствието на Светия Дух в старозаветните времена:

– Светият Дух участва в Сътворението – Бит. 1:2.

– Той идва върху конкретни личности от израилския народ – Числ. 11:17.

– Не е известен на езичниците – Деян. 19:2.

Ще посочим няколко пасажа от Новия Завет, за да видим как са представени действията на Светия Дух там:

1. Ще изобличи – Йоан 16:8.
2. Ще ви упъти – Йоан 16:13.
3. Ще ви говори – Йоан 16:13.
4. Ще ви извести бъдещето – Йоан 16:13.
5. Ще пребъдва с вас – Йоан 14:17.
6. Ще бъде във вас – Йоан 14:17.
7. Светият Дух избира за храм новородените християни – IКор. 3:16.
8. Вярващите се изпълват с Него – Деян. 2:4.
9. Той проявява Своите дарби чрез нас – IКор. 12:4.
10. Изработва плодове в нас – Гал. 5:22.

 

 От тук можем да направим извода, че различното положение на Светия Дух спрямо човека показва и различното познание за Него. Най-висшата степен на задълбочени взаимоотношения е пребъдването на Божия Дух у човека. Това е свръхестествено явление, психо-духовна опитност, която не се нуждае от външни доказателства. Такива хора имат голяма привилегия, но и голяма отговорност. По тази причина ап. Павел предупреждава: „Не оскърбявайте Светия Божи Дух, с Когото сте запечатани за деня на избавлението“ (Еф. 4:30); „Духа не угасяйте“ (I Сол. 5:19).

Непослушанието, непокорството, пренебрежението, извършването на съзнателни грехове водят до оттегляне на Светия Дух от човека – както при цар Саул. А вместо Него се връщат седем духа, по-зли от преди (Мат. 12:43-45).

 

 Важно е тук да разгледаме и въпроса за смъртния грях, за който някои от отците на Църквата са смятали, че това е хулата срещу Светия Дух. „Има грях за смърт: не за него, казвам, да се моли. Всяка неправда е грях, но има грях не за смърт“ (I Йоан 5:16-18).

 Първо нека видим какво е „грях не за смърт“. Това е неосъзнат, неосмислен грях или, по точно, съгрешаване – действие, предизвикано от старата ни, все още несъразпъната греховна природа. Апостол Яков пише: „Всички ние много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло“ (Як. 3:2). Ние мразим тези съгрешения и копнеем да се избавим от тях по-скоро. Така ап. Павел възкликва: „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?“ (Римл. 7:24). А след това с тържество заявява: „Благодаря на моя Бог [има избавление] чрез Иисус Христос, нашия Господ“ (ст. 25). Същото четем в I Йоан 2:1. В момента, когато съгрешаваме, усещаме как губим мира, покоя и радостта в Светия Дух. Тези психо-духовни симптоми ни карат да търсим решение, ако държим на Царството Божие в нас. Светият Дух ни напомня истината: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (I Йоан 1:9). Възниква въпросът колко пъти на ден можем да се изповядваме пред Бога. Христос дава отговор на Петър: „Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем“ (Мат. 18:21-22). Само Бог, чрез жертвата на Христос, е способен да прощава така, не и човекът.

 Смъртният грях е резултат от волево и осмислено действие – при него грешим съзнателно. Това е акт на доброволен, а не неволен избор. Апостол Павел пише с болка: „Димас ме остави, понеже обикна сегашния свят, и отиде в Солун“ (II Тим. 4:10). Този грях води към духовна смърт, на което беше посветена предишната статия от поредицата „Пътя на отстъплението“. Светият Дух изобличава с голямо търпение и дълготърпение, но ако не вижда у човека желание за промяна, не само се наскърбява и огорчава, а и с времето го напуска. Защото Божият Дух не може да съжителства с греха или греховете, които човек е обикнал. Тук се нарушава първата заповед: „Възлюби Господ…“. Както всеки верен съпруг или съпруга не приема изневярата и трети човек да застане между него и брачния му партньор, така Бог обича до ревност. Апостол Яков пише: „Прелюбодейци и прелюбодейки! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И така, който поиска да бъде приятел на света, става враг на Бога. Или мислите, че напразно говори Писанието: „До ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас“?“ (Як. 4:4-6). След като оскверни храма на своето тяло, християнинът остава без спасителната Божия благодат. Апостол Павел потвърждава това: „Вие, които искате да се оправдавате със Закона, се отметнахте от Христос, отпаднахте от благодатта“ (Гал. 5:4). Ако стремежът да изпълняваме Закона ни лишава от благодатта, какво да очакваме от греха, който сме обикнали?

Така и в Посланието към евреите е показан пътят към духовната смърт и разрива на отношенията със Светия Дух. „Онези, които, след като веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светия Дух и като са вкусили от добрата Божия реч и от силите на бъдещия век, са отпаднали, не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато разпъват повторно в себе си Божия Син и Го хулят“ (Евр. 6:4-7). Апостол Павел поставя акцент върху думата „пак“ – т.е. тези хора съзнателно не оставят греха. Мнозина от тях, въпреки че преминават през увещание, забележка, отлъчване, не вземат мерки, а в заблудата си чакат Светият Дух отново да ги докосне, да ги съкруши и тогава да се покаят, както когато са преживели това за първи път. Но в началото те са познавали действието на Светия Дух извън тях. А след като са Го приели, са станали „причастници“, т.е. храм на Светата Троица. После са се отрекли от Духа, тръгнали са по пътя на съзнателните грехове и пребъдват в тях – така обаче няма да дочакат отново това нежно докосване. Вече е нужно първо със своите волеви усилия да напуснат греховната среда, да оставят греха, който са обикнали, да постоянстват в пост и молитва и да започнат да водят святия живот, който са вкусили и познали. Тогава Божията милост може отново да ги посети.

Ето защо Христос казва: „Бъди буден и укрепвай останалото, което е на умиране; защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог. Помни как си приел и чул, и пази, и се покай. Ако не бъдеш буден, ще дойда върху тебе като крадец и няма да узнаеш в кой час ще дойда върху тебе. Но в Сарди имаш няколко души, които не са осквернили дрехите си; те ще ходят с Мене в бели дрехи, понеже са достойни“ (Откр. 3:2-4). Има две категории християни – едните са близо до духовно умиране поради постоянно оскверняване, а другите не са се осквернили. На първите все още се дава шанс, както на цар Давид и цар Ахав които се смиряват и получават прошка.

Но по-нататък в Посланието към евреите ап. Павел пише с по-строг тон и предупреждение: „Колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е сметнал за нечиста кръвта на Завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?“ (10:29). Тук апостолът поставя акцент върху хулата срещу Светия Дух, не само срещу Божия Син. Думите: „потъпкал“, „сметнал за нечиста“, „похулил“ говорят за съзнателно действие, вследствие на което човекът е осъден на по-тежко наказание, когато няма има място за обжалване и отмяна на присъдата. Той е преминал червената граница и точката, от която може да се върне назад.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

1. В Стария Завет никой не може да похули Светия Дух, защото тогава хората не Го познават лично. А тези, върху които Той пребъдва, и когато съгрешават, не се обръщат срещу Него. Ако някой изпадне в грях, се покайва, както постъпва цар Давид (Пс. 50:12-14). Дори отстъпилият Саул не се осмелява да похули Духа.
2. Има несъзнателни грехове. В Писанието се казва, че всички съгрешаваме много, но след като изповядаме греховете си, получаваме прошка (IЙоан 1:9).
3. Смъртният грях не е хула срещу Светия Дух. Във IIПет. 2:21-22 четем: „За тях би било по-добре да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената им свята заповед…“. Но тези хора имат шанс за възстановяване.
4. Живеем в последно време: „А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на измамливи духове и бесовски учения чрез лицемерието на онези, които говорят лъжа и имат жигосана съвест“ (IТим. 4:1-2). Ето защо изпитването на духовете е необходимост (IЙоан 4:1) и следователно няма вероятност така да бъде похулен Светият Дух.
5. Твърдението, че само фарисеите са похулили Светия Дух, не е вярно, защото в такъв случай фарисеят Савел никога нямаше да стане апостол (IТим. 1:12-17).
6. Ето няколко нагледни примера за хулители на Светия Дух:

а. Звярът: „Поклониха се и на звяра… На него се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства… Тогава отвори уста за хула против Бога, за да похули името Му“ (Откр. 13:4-7).

б. Хората по време на Голямата скръб: „А те похулиха името на Бога, Който имаше власт над тези порази, и не се покаяха да Му въздадат слава… и хората прехапваха езика си от болка и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, но не се разкаяха за своите дела“ (Откр. 16:8-11).

7. Да се противиш на Светия Дух и да Го хулиш, не е едно и също. Да се противиш, означава да проявяваш непокорство, непослушание, както са постъпвали израилтяните, дори някои от пророците, фарисеите и немалко християни, които описваме в материалите за всички предишни стъпала по пътя на отстъплението: „Вие винаги се противите на Светия Дух – както бащите ви, така и вие“ (Деян. 7:51-60). Но за тези хора е възможно да получат прошка и да се върнат при Бога.

 

 

 Макдоналд, У. Коментар на Новия Завет. С., Верен, с. 90.

 Вълков, Ив. Кръщение с измамлив дух. – Прозорец, 2005, №4.

 Ериксън, М. Християнско богословие. С., Нов човек, 2000, с. 827 и сл.

 Вълков, Ив. Пътят на отстъплението. III част. – Прозорец, № 4, 2019, 18-23.

Епископ Иван Вълков

 

>>>   Към І част   <<<

 

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2020 <<<