Родена съм и съм израснала в Пазарджик. Там всички хора около мене бяха мюсюлмани. Разбира се, аз също. От малка ходех на джамия, кланях се, посещавах курсове по Коран и бях станала много религиозно дете. Когато навърших 12 г., се сближих с една приятелка, чийто братовчед беше християнин. Той искаше да ми благовества, но аз го отхвърлях на момента и му казвах, че е полудял. Досега помня думите му, които за мене тогава не означаваха нищо:
Един ден ще повярваш в Христос!
Пораснах и се омъжих за моя съпруг Сюлейман. В неговото семейство почти всички бяха християни, а и той се наричаше християнин. На третия месец след сватбата претърпях тежка операция от киста в яйчниците и лекарите ми казаха, че скоро няма да мога да стана майка. Бабата на моя съпруг вярваше в Христос и като разбра какво твърдят лекарите за мене, ми каза, че Христос е Този, Който отваря и затваря утробата на жената. Тя започна да се моли и накрая, за да не я обидя, повторих след нея: „Амин“. След няколко седмици стана чудо – разбрах, че съм бременна. Много се зарадвах, но не се сетих за молитвата. После бабата ми напомни, че Иисус ми подарява това бебе. Аз се усмихнах и до там…
Роди се първата ми дъщеря – Юлкер. Тя сега е на 12 г. След раждането започнаха проблемите в моя живот – мъжът ми беше добър човек, но не и загрижен за нас. Някак си имах сили и търпях, а след 5 години Бог ни надари с още една прекрасна дъщеря. Бременността ми с нея не беше лесна и в седмия месец гинеколожката ми каза, че сърцето на бебето нещо не е наред. Изпрати ме при един професор, за да разберат какъв е проблемът. Отидох при него. Прегледът започна и аз го слушах да изрежда:
Първи дефект, втори дефект…
После взе един лист и ми нарисува някакви кръгчета. Обясни ми, че това е сърцето на бебето, а това са дефектите – има четири големи дупки и след раждането веднага трябва операция. Слушах и не вярвах, че това се случва с моето бебе. Изпаднах в депресия и започнах да се моля в името на Мохамед, но нямах отговор.
Сестрата на моя съпруг ходеше на църква. И аз отивах с нея, просто така, като разходка, но бях обърнала внимание, че хората там даваха на служителя бележки с нужди за молитва и след това казваха, че имат отговор на тези молитви. Реших да напиша и аз една бележка с нуждата моето бебе да бъде изцелено. Дадох тази бележка с вяра, че техният Бог ще ми помогне, но аз съм си мюсюлманка. След два дни реших да отида при друг лекар, който даже не беше професор. Щом застанах пред кабинета, докторът отвори вратата и попита:
Къде е плачещата майка?
Аз отговорих:
Ето ме!
Прие ме в кабинета и ми зададе въпроса:
Ти вярваш ли в Бога?
Казах, че вярвам. Той продължи:
Защо тогава се притесняваш?
Започна прегледът и докторът каза:
Честито, майче, ще имаш здраво бебе!
Аз веднага му възразих:
Но как е възможно – Вашият колега ми каза, че бебето има четири дефекта! Той ми ги нарисува.
Лекарят отговори:
По книга не е възможно, но за Бога няма нищо невъзможно!
След два месеца се роди втората ми дъщеря – Бериван, която сега е на 6 години и е напълно здраво, жизнено дете. Това беше за мене доказателство, че Иисус Христос е истинен. Но продължих да вярвам в моята си вяра.
След една година настъпиха много трудни дни. Животът ми стана пълен ад – мъжът ми започна да взима наркотици и халюцинираше. Обвиняваше ме в неща, които даже през ум не са ми минавали, и така ме нараняваше много. Но това беше само началото! Той призна, че много пъти си е мислел да ме убие, но виждал как кърмя детето и се възпирал. Това пробуди страх в мене, макар и не дотолкова, че да си тръгна. Неговото състояние се влошаваше все повече. Аз се молех за него, плачех, но в името на Мохамед.
Един ден той ми каза, че ще ходим на църква и аз приех заради него. Посетихме няколко пъти църквата, но в него нямаше промяна. Аз бях там, в сърцето си обаче знаех, че не си променям вярата. Тъй като при Сюлейман нямаше никакво подобрение, спряхме да ходим на църква.
А адът в моя живот продължаваше. Не съм била подложена на физически тормоз, но психическият тормоз беше прекалено силен! Веднъж мъжът ми не се появи два дни и аз не спирах да се моля за него, но не на истинския Бог. В един момент телефонът звънна и беше Сюлейман. Обаждаше се от следствения арест. В този миг припаднах и тогава получих паник атака – състояние, което продължи дълго в живота ми. На следващия ден беше делото на моя съпруг. През това време бях вкъщи с децата. Тогава си казах: „Толкова много се моля на моя Бог, но не получавам никакъв отговор“. Влязох сама в стаята си, паднах на колене, взех и Библията в ръце и казах:
Иисусе Христе, ако Ти си истинският Бог, ако Ти си живият Бог, сега Те призовавам да дойдеш и да извършиш чудо за мене. Ако Ти си верен и истинен, нека освободят Сюлейман, мъжа ми. Нищо друго не искам – само да не ходи на работа, да не излиза никъде, да си е при мене и децата ми. Ако това чудо стане, ще изповядам, че Ти си истинският и живият Бог!
Със сълзи на очи станах и излязох от стаята. Веднага звънна телефонът. Беше свекърва ми, която ми каза:
Освободиха мъжа ти. Днес ще се прибере у дома, но да знаеш, че никъде няма да може да излиза. Даже на работа не може да ходи, защото ще бъде под домашен арест.
Тогава влязох отново в стаята си, благодарих на моя Спасител Иисус Христос и Го приех за мой Бог.
Искам да споделя с вас една истина, записана в Римляни 10:17: „И така, вярата е от слушане, а слушането – от Божието слово“. Когато съм присъствала в църквата, макар и като невярваща, съм слушала проповеди. Служителите сееха семето – Божието слово. А това семе, дори и след време, дава плодове, защото сам Господ Иисус Христос е жив и Словото Му е живо. Неговото семе е живо…
Но изпитанието ми едва започваше. Имаше много голяма вероятност Сюлейман да влезе в затвора, аз обаче вече бях уверена в Иисус Христос и вярвах, че няма да ни изостави. Бог вложи в мене толкова огромна любов към мъжа ми, че денем и нощем се борех за неговото спасение – той беше пропаднал напълно. Борех се сама – с него, с децата, с житейските грижи. Но моят Бог Иисус Христос ме крепеше и ми даваше сили. В същото време делото срещу Сюлейман вървеше. От наркотиците психиката му не беше никак добре. Заведох го няколко пъти при психиатър и му поставиха диагноза биполярно афективно разстройство. От съда решиха да го вкарват в лудницата, но аз знаех, че ако влезе там, няма да оживее. Тогава предложихме аз да поема отговорността за него – да си пие лекарствата и да го водя на преглед при психиатър всяка седмица. Искам да подчертая, че съм човек със завършен седми клас и нямах идея как да говоря и какво да кажа, за да приеме съдът това искане. Но преди да вляза в съдебната зала, се молих Господ Иисус Христос да говори чрез мене и вярвах с цялото си сърце, че Сюлейман ще бъде оправдан.
В съдебната зала присъстваха четирима психиатри. Съдията ме извика отпред и ми задаваше въпроси, а аз отговарях на всеки от тях правилно. Всички лекари в залата ми задаваха въпроси, прокурорът също. Отговарях все така правилно и чувствах, че това не са думи, които аз от себе си бих могла да кажа. Съдията се обърна към мене и попита:
Ти поемаш ли отговорността за Сюлейман? Защото ако извърши някакво деяние, ти ще бъдеш наказана с 5 години лишаване от свобода вместо него.
Без да се замисля, казах:
Да, поемам цялата отговорност!
Така той не влезе нито в затвора, нито в лудницата, за което отдавам цялата слава на Бога. Трудностите в живота ми обаче продължаваха. Постех, молех се и просех милост от Бога за мъжа ми. Имало е моменти, когато съм си казвала: „Не мога повече, ще си тръгна“. Но знаех, че Господ Иисус Христос ще чуе гласа ми и ще избави семейството ми от този ад. Имала съм възможност да отида при родителите си в Германия и да живея добре, но не го направих, защото се уповавах на Христос и знаех, че ще Той промени мъжа ми. Изпитах Бога в моето неверие, но Той е верен и милостив и ми показа, че е живият Бог. Така от религиозна мюсюлманка станах Божия дъщеря, за което съм безкрайно благодарна на Иисус Христос.
Ето една друга истина, записана в Посланието на Яков 1:12: „Блажен е онзи човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат“. Трябваше и аз да издържа на това изпитание. Благодаря на Бога за него – така станах твърдо уверена в християнската вяра. Настъпи моментът, в който Бог погледна милостиво към мене и семейството ми. Моят скъп съпруг Сюлейман, който беше грабнат от сатана и стигна до дъното на калта, се промени. Иисус Христос го избави от долината на мрачната сянка и го постави глава на нашето семейство – там, където му е мястото. Сега той е духовно новороден, освободен, добър човек, грижовен баща, любещ съпруг и син на Бога.
Това е малка част от моя живот. Отдавам цялата слава на моя Господ и Спасител Иисус Христос!
Имам мир в сърцето си и усещам Божието присъствие в живота си. Желанието ми е всеки човек да приеме спасението и блаженството, които единствено Иисус Христос дава, и то даром. Мир и благодат на вас! Амин!
Севинч Бейрул
>>> Свидетелството на съпругът ми Сюлейман Бейрул <<<
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2023 <<<
