Роден съм на 27 април 1905 г. в Дупница, малък град недалече от столицата на България – София. Един от най-ранните ми спомени е как баща ми веднъж ме взе със себе си на Селишот, ранна сутрешна молитва за евреите, в тамошната синагога. След това започнах да ставам всяка сутрин към 4,30 ч., обличах се възможно най-добре, доколкото е възможно за 4 – 5 годишно момче, и през тъмните и влажни улици ходехме до синагогата. Баща ми, който беше свободомислещ човек, идваше не по-често от два или три пъти в месеца, и то защото беше председател на еврейската общност вече 15 години без прекъсване. Аз ходех на тези молитви с такова огромно посвещение, сякаш вършех най-важното нещо в живота си. Невероятна радост ме изпълваше всеки петък вечер или събота, когато службите в синагогата бяха препълнени.
ДА ВКУСИШ, НО БЕЗ ДА ПРЕГЛЪЩАШ
Когато на 13 години завърших прогимназия, баща ми ме прати да продължа обучението си в Американския колеж, организиран от Конгрешанската църква в близкия град Самоков. Там за първи път в живота си се докоснах до Стария и Новия Завет на български език, който не разбирах добре. Толкова много харесах Новия Завет, че го носех винаги в предния джоб на сакото си. Няколко пъти започвах да чета Стария Завет, чиито истории ми доставяха невероятно удоволствие, но не стигах по- далече от Левит или Числа. Училищната програма беше доста натоварена, трябваше да четем доста книги. Освен това учехме два или три чужди езика. Бях много активен и в социалния живот на училището, така че извън четенето и учебните занятия не ми оставаше много време за задълбочаване в Словото на Бога.
ЗАГАДКАТА НА ЖИВОТА МЕ ВЪЛНУВА
С годините се сблъсках лице в лице с много въпроси, на които не намирах отговори. Човешки погледнато, имах всичко, което този живот можеше да ми даде. Но копнежа на душата ми нищо не можеше да задоволи. Имах огромно желание да разбера и да общувам с Абсолютната истина, за да отпаднат съмненията ми по съществени въпроси като създаването на света, защо има толкова страдание и несправедливост и т.н. (отговори, които научих по-късно, обяснени от Господ Иисус така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“). Тогава започнах да чета. Като библиотекар в колежа заедно с учителя по литература имах достъп до всички издания и винаги носех по 4 – 5 книги в джоба си, за да съм сигурен, че няма да загубя време и когато свърша с едната, веднага ще започна следващата.
Запознах се добре с цялата класическа литература и великите философски системи. Някои автори ми харесваха, но временно. Бързо разбирах, че отново трябва да търся нещо, което да ме удовлетвори напълно. По това време един вътрешен глас ме подтикваше да започна да изучавам в дълбочина Новия Завет, което обаче поради липса на време беше невъзможно в онзи момент. Вече завършвах и бях ангажиран с различни студентски организации. Трябваше да отделя и специално внимание на Студентския съвет, чийто председател бях. Тогава се смятах за християнин, но въпросът за Светата Троица оставаше неясен за мене. Тръпнех при мисълта да не би да приема Иисус като Божи Син без разбиране, като наруша първата от десетте Божи заповеди.
И с времето реших: имам толкова голяма обич и вяра в Бога, че съм сигурен – Той несъмнено ще намери начин да ми открие цялата истина за Христос. Така че се примирих. След няколко месеца се дипломирах в Американския колеж и през септември 1923 г. заминах за Цюрих, Швейцария, за да продължа образованието си в Правния факултет, Катедрата по социална икономика. Университетът още не беше отворен официално и аз се чувствах доста самотен там. Всеки следобед се разхождах край красивото езеро на Цюрих, където хора от Армията на спасението редовно организираха събрания. След събранията раздаваха брошури, които аз си превеждах с помощта на речник.
СЪБИТИЯ, ЗА КОИТО НЕ ЗНАЕХ НИЩО
Един ден прочетох брошура за конкретно изпълнение на пророчество, свързано с наближаващото Второ идване на Христос – края на света. Казах си: „Добре, вярвам, че Библията е истина. Толкова важни събития ще се случат, а аз не знам нищо за тях“. Така отидох и си купих английски Нов Завет, за да разбера какво предстои. Тъй като разполагах с много свободно време този път, реших да чета внимателно, с акцент върху всяка дума. Стигнах до Проповедта на Планината и много я харесах. Бях чувал различни части от нея по различно време, но никога не я бях изучавал в цялост и задълбочено. Препрочитах я втори и трети път. Бяха докоснати съкровените нишки в душата ми. Най-накрая намерих това, което търсех години наред, което цялото ми същество вярваше, че е истината. И ако Христос го разкрива, то няма начин Той да е лъжец. Господ трябва да е Този, за Когото се обявява. Тогава коленичих до бюрото си, на което беше моят Нов Завет, все още отворен на тази чудна беседа, и помолих Всемогъщия Бог да ми разкрие най-накрая истината.
Силата и славата на Вечния ме покриха и Светият Дух прошепна в ушите ми: „Истината е в Христос, Той е Истината“. Аз повярвах в това. Отец ми откри Сина в такова величие и светлина, които ме заслепиха. Чувствах, че съм най-щастливият човек на земята. И бях готов да продам всичко, за да купя това новооткрито съкровище. Слушах лекциите на професорите в университета, но сърцето ми беше у дома с Библията. Копнеех по-скоро да се прибера, за да чета моята възлюбена Книга. Разказах за своето преживяване на някои от най близките ми приятели в Клуба на еврейските студенти към Политехническия университет, където имахме навик да се храним заедно. Заедно посещавахме някои от събиранията на Армията на спасението. Студентите оценяваха и харесваха това, което правеха хората от тази организация, тъй като им беше познато още от страните, от които бяха дошли.
„НЕ КАЗВАЙ НА ДРУГИТЕ“
Когато се върнах у дома от Цюрих и споделих с родителите си за своята нова вяра, те не казаха нищо. По-късно обаче баща ми ме предупреждаваше: „Можеш да вярваш в каквото искаш, но не казвай на другите за това“. И когато видя, че аз не мълчах и упорито отстоявах своите убеждения, един ден той просто заяви, че трябва да избирам между дома и благовестието. В онзи момент бях адвокат и главен касиер на баща си. В нашата работилница за тютюн имахме 280 работници, повечето жени, също така чиновници и технически персонал. Имахме красив дом в центъра на София, с градинар, шофьор на семейния автомобил, двама слуги. Бащините думи не ми оставяха алтернатива, моят избор беше направен отдавна. С вяра разбирах, че моят Господ ме води към израелската земя, и в края на май 1928 г. напуснах София с влак. Не след дълго дойдох в Йерусалим и влязох в Библейското училище близо до Витлеем. Докато учех там, родителите ми идваха няколко пъти, за да ме върнат у дома с всякакви обещания, но аз не се съгласих. Исках да убедя баща си да дойде в Израел, да купи земя и да започне нов живот, но за него не беше лесно да ликвидира цялата недвижима собственост, която имаше.
И така, през 1936 г. се върнах в Йерусалим, а оттам – в Тел Авив. През 1939 г. отидох за кратко отново в България, но тъй като Втората световна война беше започнала, не можах да отпътувам до 1944 г. Междувременно се ожених, а Господ по чуден начин ни отвори път за връщане в Израел – земята, която най-много харесвах, при това още докато Немската армия беше в България. Два часа след моето пристигане в Йерусалим разбрах, че Господ беше отворил свободна позиция за мене в читалнята на Мисионерското общество.
Два месеца след като напуснахме България, баща ми умря в малко градче, далече от София, където бяха изселени. Едно голямо изключение, което може да се нарече чудо, се случи с евреите в България. Въпреки че Германската армия стоя там няколко години, нито един евреин не беше убит или депортиран в Полша. Те бяха лишени от собственост, не им се позволяваше да работят освен тежък физически труд, бяха изселени в малки градове и села, но Всемогъщият Бог не позволи никой да посегне на живота им.
Голямата фабрика, която имахме, беше отнета от комунистическото правителство, както и цялата ни собственост. Бог чу молитвите ми за моята майка, която никога не ми опонира в християнските ми възгледи. Тя пристигна без проблем при нас в Израел и остана. Мама е напълно убедена в месианството на нашия Господ, моли се в Неговото име и чете Новия Завет. Двамата ми братя и трите ми сестри със семействата си също пристигнаха безопасно в Израел. И Светият Дух слагаше печата на Своето водителство през цялото това време чрез много чудеса, сътворени от Него.
Хаим Хаимов, мисионер в Йерусалим
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2021 <<<
