Тази история ме порази и често в мислите си се връщам към нея. Разказа ми я брат в Христос, Григорий Истомин, шофьор на дълги разстояния. Веднъж на път е слушал радио. Говорило се е за това какви значими събития са се случили на тази дата през годините, и водещия съобщи, че преди 50 години са били осъдени на смърт десет фашистки военни престъпници. Преди да бъдат екзекутирани, дали са им право да говорят със свещеник. Четирима от тях са се изповядали, шестима са се отказали…
За по-голямата част от жителите на земята тези десетима са олицетворение на самото зло, с техните имена са свързани страдание и смърт на огромен брой хора, масови екзекуции, кошмари на гестаповските мъчения, ужаси на концлагерите, варварските бомбардировки на градовете и нечувани дотогава разрушения.
Невъзможно е да има прошка в човешките сърца за тях, и те прекрасно са го разбирали. За тях всичко е било свършило. Всичко, което запълвало живота им и го е правило значим в собствените им очи, изведнъж се е обезценил и бидейки претеглени на „прави везни” (Йов 31:6), били са намерени недостатъчни (Дан. 5:27), „по-леки от суетата” (Пс. 62:9), всичко се е отместило, се е превърнало в нищо, а онзи „несъществуващ” Бог е станал реален и близък. Защото утре ще ги екзекутират. И само Той, Непорочният и Невинният, Този, Когото са отричали, отхвърляли са като слабост самото понятие „милосърдие” и са култивирали омраза и насилие, им предлага прошка… Колко е велика Твоята милост, Господи! И колко съм нищожен аз, с мярката на моята справедливост, с която измервам всичко и всички, и сега посрамен прекланям глава: нима бих могъл да ги простя, и още повече, да ги назова братя по вяра?…
Разбойника на кръста някак си успяваме да вместим в представите си, той е далечен и абстрактен, почти символична фигура, а тези разбойници?.. Не е по силите ми, Господи, човек съм…
Но все пак в очите на Бога аз и всички ние сме същите осъдени на смърт престъпници.
Разликата е там, че единия е убивал, като е стрелял в упор, другия – с едно драсване на перото по заповед за разстрел, а третия, като е изговарял убийствени думи или мислено е кипял с омраза към някого…
И макар че хората не признават това, което казва Библията:„всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римл. 3:23). Безсмислено е да отричаме: никой не е изпълнил закона, даден от Бога на хората, всички са го престъпили, затова на мен и на целия свят е била изнесена смъртна присъда: «Защото заплатата на греха е смърт» (Римл.6:23).
Незнанието на закона, както е известно, не освобождава от отговорността. И хората, които живеят на земята, са подобни на престъпници, които се намират в камерата на смъртниците и очакват изпълнението на присъдата. Няма да има изключение за никого: всички са осъдени на вечно разделение с Бога, отлъчване от Неговата светлина и потапяне в тъмнината. И ние не знаем кога ще дойдат да ни отведат…
И все пак за осъдените на смърт има изход! За тази цел Бог е изпратил на този свят за страдания и мъки Своя Син Иисус Христос, за да изкупи нашите грехове с кръвта Си, като умре за нас. И ето, Той идва в „нашата камера” и предлага помилване! Каква поразителна, невероятна промяна става с всички, които с искрено покаяние приема този дар на любов и се обръща към Господ! Спасителя не само отменя смъртната присъда, но и определя човека за вечен живот!
«Който вярва в Мен, има вечен живот» (Ин. 6:47). «Който вярва в Мен, макар и да умре, ще живее» (Ин. 11:25).
Но нещото което изумява е: дори, когато са знаели за неминуемата гибел, шестимата са се отказали! Така света се дели на спасени и загинали. Четири към шест… Човека е способен да осъди себе си само на смърт, Бог – да помилва и да даде вечен живот. Но за да преминем от смърт към живот, трябва да дадем на Бога възможност да ни спаси.
