Опасни преводи на Новия завет

Съществува вероятност споровете около вредата или ползата от съвременните преводи на Новия Завет да ни отклонят от ясното разбиране за реалната опасност, скрита в някои от тях. Докато се вглъбяваме в подробностите за издателите и преводачите, можем да пропуснем главното: някои нови преводи сближават протестантите и православните с католицизма. Много стихове от старите преводи, които потвърждават пряко или косвено божествеността на Иисус Христос, в някои нови преводи звучат така, че от нея не остава и следа. При това те са удивително съзвучни с католическата Библия – Вулгата. Реформаторите, когато се разграничават от католицизма, се отказват от Вулгата и приемат новозаветния текст, използван във Византийската църква, а сега Вулгата постепенно се връща при нас чрез „новите преводи”.

 

Църквата като стълб и опора на истината

Новият Завет освен Евангелието от Матей е написан на гръцки език (койне). В първите векове на християнството гръцкият е разпространен в Римската империя, богослуженията се извършват на него. Но по-късно, когато християнството се разраства, на Запад започват да въвеждат в богослуженията латински език. Първоначално това се случва в Северна Африка. От II век тази замяна на гръцкия довежда до появата на преводи на Новия и Стария Завет на латински. Ранният латински превод е известен като Вулгата-Итала едицио.

През 382 г. папа Дамас I на събор в Рим възлага на Софроний Евсевий Йероним (по-късно известен като блажени Йероним), библеист на Западната църква, да поправи латинския превод Итала. Папата обосновава необходимостта от тази работа с факта, че са се появили различия в ръкописите. Йероним се опасява да не стане обект на всеобщо осъждане и да не придобие славата на фалшификатор на Писанието. В едно от своите писма към папата той пита: „Ще се намери ли човек, учен или неук, който, след като вземе този том и разбере, че прочетеното се разминава с обичайните му вкусове, няма да започне да ме ругае и да ме нарича фалшификатор и профан, задето съм се осмелил да допълня древните книги, да ги изменя или поправя?”^[1]

Някои изследователи смятат, че целта на папа Дамас I е към Църквата да се приобщят хора, които не вярват в божествеността на Иисус Христос. За това е нужно да се промени смисълът на стиховете, в които за Христос се говори като за Бог. Такива ръкописи вече съществуват, още през II в. ги подготвя и разпространява представителят на Александрийската школа Ориген.

Според учения Х. Фогелс Йероним избира като изходен текст пет старолатински ръкописа^[2], а като ориентир или текст, в съответствие с който поправя Итала, се спира на разпространените в Египет александрийски ръкописи^[3].

Неслучайно преводът на Йероним, наречен Вулгата, не е приет от Западната църква. Тя се бори с него в продължение на много векове, докато волята на папите не възтържествува и преводът на Йероним не става текст на богослужението (и богословието) в Западната, т.е. Католическата църква.

Проф. Христо Гяуров пише: „Отначало този поправен превод, макар и препоръчан от папата, не бил приет благосклонно, но с течение на времето изместил стария Итала и добил всеобщо употребление с названието Вулгата – общоприет… За разпространението му спомогнал папа Григорий Велики (674-735).”^[4] След това текстът неведнъж е редактиран от различни хора, в това число и от папи (Сикст V, Климент VIII, Павел VI и др.).

Не е тайна, че и текстовете, използвани в Източната, т.е. Византийската църква, също са подлагани на редакция, но доколкото ни е известно, Църквата не се съпротивява на тези промени – тя не вижда в тях нищо, което да е чуждо на приетото от нея учение. Докато текстът на Вулгата променя учението, възприето от ранната Църква.

 

„Случайните“ източници на Еразъм Ротердамски

Реформаторите, както вече споменахме, се отказват от Вулгата и се обръщат към използвания в Източната църква гръцки текст. Еразъм Ротердамски събира приети в Източната църква ръкописи и през 1516 г. издава Новия Завет на гръцки (по-късно той е наречен Textus Receptus). В някои съвременни публикации противниците на това издание обвиняват Еразъм, че се опира на „случайни“ ръкописи. Ще се спрем по-подробно на този въпрос.

Еразъм Ротердамски изследва немалко ръкописи на Новия Завет и още през 1514 г. в Базел обсъжда възможността за тяхното публикуване с известния издател Йохан Фробен. По същото време в Испания по инициатива на кардинал Хименес се подготвя за печат т.нар. Комплутенски полиглот – Библия на еврейски, арамейски, гръцки и латински.

Ето защо по настоятелната молба на издателя Фробен Еразъм бърза с подготовката на своя Нов Завет. Някои учени предполагат, че това бързане е свързано с желанието на Фробен „да обърне ситуацията в своя полза, преди да бъде завършен и разрешен за издаване проектът на Хименес… тъй като предчувства готовността на читателския пазар за подобно издание на Новия Завет”^[5], т.е. те свеждат всичко до стремежа към печалба.

Но като имаме предвид конкретната историческа обстановка, можем да твърдим, че бързането е предизвикано от необходимостта да има отделно издание на Новия Завет (а не в състава на Библията, издадена от католиците), което реформаторите да използват за обосноваване на своите доктрини. В резултат на това бързане в текста на Еразъм са допуснати печатни грешки, които за щастие са поправени в следващите издания – през 1519, 1522, 1527, 1535 г. При последните издания вече са използвани 8 гръцки ръкописа и три произведения на църковни писатели^[6], така че става дума не за три и дори не за пет „случайни” ръкописа, както твърдят някои.

Още веднъж подчертаваме, за да разсеем спекулациите: не ръкописите съдържат множество грешки (което противниците на текста биха могли да използват като основание да ги нарекат „случайни“), а печатният текст. Във всички следващи издания „имаме един и същ Византийски или Константинополски църковен текст… с незначителни вариации“^[7].

Ръкописите, които Еразъм използва от манастирската библиотека в Базел, са приблизително от XII в. Той взема Евангелията от един, а Деянията и Посланията — от друг ръкопис, „сравнява ги с няколко други текста, съдържащи същите книги, и внася отделни поправки за печата по полетата и между редовете на гръцкия текст. За книгата Откровение Еразъм разполага само с един ръкопис от XII в., в който тя влиза. За съжаление последният лист на ръкописа, който съдържа заключителните шест стиха на Откровение, е изгубен. Тези стихове Еразъм превежда сам на гръцки от латинската Вулгата.“^[8] Но ще подчертаем, че става дума само за шест стиха, които в следващите издания са сверени с гръцките ръкописи.

Днес противниците на Новия Завет на Еразъм го обвиняват, че е въвел стихове, заимствани от Вулгата, които не присъстват в нито един гръцки ръкопис, например I Йоан 5:7-8. Известно е, че този пасаж се съдържа в няколко гръцки ръкописа: в минускулите^[9] 221, 61, 629, 88, 429, 629, 636, 918. Онези, които са склонни да вярват, че стиховете са взети от Вулгата, могат да се обърнат към гръцкия Нов Завет, снабден с тексткритичен апарат, например изданието Нестле-Аланд или UBS (United Bible Societies – Обединени библейски дружества) и да се убедят, че те присъстват там, което оневинява Еразъм.

Фактът, че ръкописите, използвани от Еразъм, се отнасят към XII в., съвсем не ги прави „случайни“. Византийските ръкописи още от възникването на Църквата са под нейния контрол и се употребяват постоянно в Източната църква. Ако Еразъм беше включил нещо случайно, различно от използвания текст, щеше да последва реакция от нейна страна. Ето защо можем да твърдим, че макар при подготовката за издаването на Новия Завет Еразъм да е ползвал ограничен брой ръкописи, те са били запазени в Църквата от апостолско време и тя е потвърдила тяхната надеждност със своя авторитет.

Скоро след това в Европа се появяват преводи на издадения от Еразъм Нов Завет – на немски (преводът на Лутер), на английски (новозаветната част от Библията на крал Джеймс) и т.н. Преводите от Textus Receptus се разпространяват много бързо в Европа и придобиват голяма популярност.

Но в някои кръгове изданието на Еразъм е посрещнато враждебно. Има университети, например Кеймбридж и Оксфорд, където „забраняват на студентите да четат издадените от Еразъм текстове, а на търговците на книги – да ги продават”^[10]. Католиците свикват Тридентския събор (1545-1563), който прогласява латинската Вулгата за боговдъхновена, а Textus Receptus добавя в списъка на забранените книги.

Въпреки това Textus Receptus продължава да се отпечатва. Списъкът на неговите издания е доста дълъг и тук няма възможност да го приложим.

 

Алтернативният гръцки текст

През 1881 г. в Англия се появява алтернативно издание, озаглавено „Новият Завет в гръцки оригинал“, което подготвят Брук Фос Уесткот, свещеник в Питърбъро и професор по богословие в Кеймбридж, и Фентън Джон Антъни Хорт, професор по богословие в Кеймбридж. Тук са използвани не византийски, а александрийски ръкописи – най-вече Ватиканският и донякъде Синайският кодекс.

През 1898 г. немският изследовател на библейския текст Еберхард Нестле издава Нов Завет, като взема за основа вместо разпространения тогава Textus Receptus английското издание на Уесткот и Хорт и 8-то Лайпцигско издание на Константин Тишендорф, а използва и компилативното издание на Уеймът (Лондон, 1886). От третото издание на своя Нов Завет Нестле предпочита вместо текста на Уеймът варианта на Уейс. Така този Нов Завет се състои от текстовете на Уесткот и Хорт, Тишендорф и Уейс. Оттогава той се преиздава много пъти. Днес този текст е известен като изданието Нестле-Аланд и UBS (Обединени библейски дружества).

Новият Завет на Нестле става много популярен благодарение на тексткритичния си апарат. На всяка страница под линия са дадени „разночетения”, т.е. посочва се текст от други ръкописи, различни от Синайския и Ватиканския кодекс. В протестантските богословски учебни заведения той се използва много широко и по такъв начин на студентите се предлага версия на Новия Завет, основана на Синайския и Ватиканския кодекс.

Но редица учени виждат в тези два ръкописа негативното влияние на школата на Ориген. Джон Бъргън показва с много примери, че Синайският и Ватиканският кодекс са излезли именно от школата на Ориген, от която произтичат наличните в тях отклонения от традиционния църковен текст^[11]. Ранната Църква не признава тези текстове. Те „стоят самотни и са във вражда с всички други ръкописи…”. При тях няма „достъпна за нас гаранция за достоверност на материалите”^[12].

 

Какъв е духът на тези ръкописи?

Бъргън пита: „Не са ли подложени Ватиканският и Синайският манускрипт на влиянието на онзи дух, който впоследствие предизвиква всеобщо осъждане [става дума за арианството – учение, според което Бог Син, т.е. Логосът, въплътил се в Иисус Христос, не притежава божествена природа, единна с Бог Отец]?”^[13]

Същият учен прави принципния извод: „Навсякъде се забелязват признаци на изопачавания не само в отделни думи и изрази, а и в цели фрази. Замяната на един израз с друг, самоволното пренареждане на думите и други подобни явления показват недвусмислено, че пред нас изобщо не е точно копие на Свещения текст… Ние избягваме обвиненията в преднамерено зло… но тези кодекси са свързани с толкова многообразно безчинство и небрежност, че можем да стигнем до заключението за техния безнадежден характер. Ето защо ще предположим, че те са били пренебрегвани в древните времена именно поради плачевното си състояние, което и позволява да се запазят до наше време”^[14], т.е. тези ръкописи не са били използвани и преписвани, тъй като ранната Църква ги отхвърля и затова са се запазили.

Новите преводи, които будят тревога в Църквата, са направени именно от текста Нестле-Аланд. На български това са изданията: Новият Завет – съвременен превод на библейския текст (Проект “Отворена Библия”, ЕТ “Госпъл”, 2002) и Новият Завет, нов превод от оригинала (Българско библейско дружество, 2002) Версията, която се използва за мобилни телефони (WBTC^[15]), също е превод от Нестле-Аланд, но през английски език. Освен това влияние на Нестле-Аланд има и в българския превод на Textus Receptus (който е запазен в Цариградската и Синодалната Библия). Ревизии на Цариградската Библия се подготвят няколко пъти, като при това невинаги е ясно какви други текстове са използвани. Прави чест на издателите на Библията по проекта „Живо слово“ уточнението в „Бележката на редакторите“, публикувана в началото на книгата, че ревизията на новозаветната й част е по 26-то издание Нестле-Аланд. Макар че самата редакция на църковния текст с помощта на изкуствен, създаден от учените вариант бих окачествила като вероломен акт.

Все по-често в протестантските църкви звучи странен, непривичен за по-възрастните християни текст на Божието Слово. Но тъй като те са възпитани със старите преводи, направени от Textus Receptus, придават на новия текст усвоеното по-рано значение. А следващите поколения ще го възприемат буквално и ще се отклоняват от истината, като усвояват насажданото от него учение. Фактът, че той се различава от онова, което ние изповядвяме, ще покажем с няколко примера, като сравним стихове от Textus Receptus (издаден от Робертус Стефанус през 1550 г.) със стихове от Вулгата и Нестле-Аланд, 27 издание.

Йоан 9:35

Textus Receptus:

„Su. pisteu,eij eivj to.n ui`o.n tou/ Qeou/È” („Ти вярваш ли в Сина Божи?”)

Вулгата:

„Tu credis in Filium hominis?” („Ти вярваш ли в Сина човешки?”)

Нестле-Аланд:

„Zu. pisteu.eij eivj to.n ui`o.n tou/ avnqrw,pou;” („Ти вярваш ли в Сина човешки?”)

В Нестле-Аланд се повтаря стихът от Вулгата, където се подчертава човешката, а не божествената природа на Христос, изтъкната недвусмислено в Textus Receptus.

Йоан 6:68-69

Textus Receptus:

„Su. ei= o` Cristo.j o` ui`o.j tou/ qeou/ tou/ zw/ntoj.” („Ти си Христос, Синът на живия Бог.”)

Вулгата:

“tu es Sanctus Dei” (“Ти си Свети Божи.”) 

Нестле-Аланд:

„su. ei= o` av,gioj tou/ Qeou/” („Ти си Свети Божи.”)

Това не е единственият стих, където мисълта, че Христос е Божи Син, се премахва или се заменя с нещо друго.

Лука 2:33

Textus Receptus:

„vIwsh.f / kai. h` mh,thr…” („Йосиф и майка Му…”).

Вулгата:

„…рater eius et mater…” („…баща Му и майка Му…”).

Нестле-Аланд:

„…o` path,r auvtou/ kai. h` mh,thr…” („…баща Му и майка Му…”).

Гръцкият текст в Нестле-Аланд повтаря стиха от Вулгата, където Йосиф е наречен баща на Иисус Христос, което подкопава Христовата божественост.

Лука 2:43

 Textus Receptus:

„… VIwsh.f kai. h` mh,thr/ auvtou/” („…Йосиф и майка Му”).

 Вулгата:

„…parentes eius” („…родителите Му”).

Нестле-Аланд:

„…oi` gonei/j auvtou/” („…родителите Му”).

И тук текстът в Нестле-Аланд повтаря Вулгата, където Йосиф и Мария са наречени родители на Иисус Христос, т.е. отново се пренебрегва Неговата божественост.

Лука 11:2-4

Textus Receptus:

„Pa,ter h`mw/n o` evn toi/j ouvranoij( a`giasqh,tw to. o;noma, sou\ evlqe,tw h` basilei,a sou\ genhqh,tw to. qe,lhma, souÅ w`j evn ouvranw|( kai. evpi. th.j gh.jÅ to.n a;rton h`mw/n to.n evpiou,sion di,dou h`mi/n to. kaq h`me,ran\ kai. a;fej h`mi/n ta.j a`marti,aj h`mw/n kai. ga.r auvtoi. avfi,emen panti. ovfei,lonti h`mi/n\ kai. mh. eivsene,gkh|j h`ma/j eivj peirasmo,n avlla. r`u/sai h`ma/j avpo. tou/ ponhrou./” („Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята; насъщния ни хляб давай ни всеки ден; и прости ни греховете ни, защото и ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, а избави ни от лукавия.”)

Вулгата:  

„Pater sanctificetur nomen tuum adveniat regnum tuum nostrum cotidianum da nobis cotidie

et dimitte nobis peccata nostra siquidem et ipsi dimittimus omni debenti nobis et ne nos inducas in temptationem.” („Отче, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство; хляба ни насъщни давай ни всеки ден; и прости ни греховете ни, защото и ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение.”)

Нестле-Аланд: „Pa,ter( a`giasqh,tw to. o;noma, sou\ evlqe,tw h` basilei,a sou\ to.n a;rton h`mw/n to.n evpiou,sion di,dou h`mi/n to. kaqV h`me,ran\ kai. a;fej h`mi/n ta.j a`marti,aj h`mw/n( kai. ga.r auvtoi. avfi,omen panti. ovfei,lonti h`mi/n\ kai. mh. eivsene,gkh|j h`ma/j eivj peirasmo,n.” („Отче, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство; хлябът ни насъщни давай ни всеки ден; и прости ни греховете ни, защото и ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение.”)

 

Във Вулгата и Нестле-Аланд молитвата „Отче наш” е лишена от следните фрази: „Който си на небесата”; „да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята”; „а избави ни от лукавия”, а също и „наш“ в началото – „Отче наш“.

Деяния 2:30

Textus receptus:

„…evk karpou/ th/j ovsfu,oj auvtou/ to. kata. sa,rka avnasth,sein to.n Cristo.n( kaqi,sai evpi. tou/ qro,nou auvtou/” („…от плода на чреслата му да въздигне по плът Христос и да Го постави на престола му”).

Вулгата:

„…de fructu lumbi eius sedere super sedem eius” (…от плода на чреслата му да постави на престола му”).

Нестле-Аланд:

„evk karpou/ th/j ovsfu,oj auvtou/ kaqi,sai evpi. to.n qro,non auvtou/” („…от плода на чреслата му да постави на престола му”).

Във Вулгата и Нестле-Аланд липсва фразата: „да въздигне по плът Христос”. Това е още един нюанс, който не е в полза на божествеността на Христос.

Йоан 16:16

Textus Receptus:

„Mikro.n kai. ouv qewrei/te, me kai. pa,lin mikro.n kai. o;yesqe, me o[ti evgw. u`pa,gw pro.j to.n pate,ra.” („Още малко и няма да Ме виждате и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отец.”)

Вулгата:

„Modicum, et iam non videtis me; et iterum modicum, et videbitis me.” („Още малко и няма да Ме виждате и след малко ще Ме видите.”)

 

Нестле-Аланд:

„Mikro.n kai. ouvke,ti qewrei/te, me( kai. pa,lin mikro.n kai. o;yesqe, me.” („Още малко и няма да Ме виждате и след малко ще Ме видите.”)

Във Вулгата и Нестле-Аланд отсъства фразата: „защото отивам при Отец”, което е пренебрежение към божествеността на Христос.

II Послание към солунците 2:2

Textus Receptus:

„…evne,sthken h` h`me,ra tou/ Cristou/” („…настъпва денят на Христос”).

 Вулгата:

„…instet dies Domin” („…настъпва денят на Господ”).

Нестле-Аланд:

„…evne,sthken h` h`me,ra tou/ kuri,ou” („…настъпва денят на Господ”).

Вместо „денят на Христос” във Вулгата и Нестле-Аланд четем „денят на Господ”.

Послание към римляните 14:10 

Textus Receptus:

„…pa,ntej ga.r parasthso,meqa tw/| bh,mati tou/ Cristou/” („…защото всички ще застанем пред съдилището на Христос”).

Вулгата:

„…omnes enim stabimus ante tribunal Dei” („…защото всички ще застанем пред съдилището на Бога”). 

Нестле-Аланд:

„…pa,ntej ga.r parasthso,meqa tw/| bh,mati tou/ qeou/” („…защото всички ще застанем пред съдилището на Бога”). 

Думите „съдилището на Христос” във Вулгата и Нестле-Аланд са заменени със „съдилището на Бога”.

В последните два стиха от Вулгата и Нестле-Аланд мисълта за Христовия ден и Христовия съд се заменя с представата за Божия съд и Господния ден. И тук Вулгата и Нестле-Аланд са единни в принизяването на Христовата божественост.

Анализът само на цитираните няколко стиха говори, че в наши дни между последователите на реформаторите може да пламне христологичен спор, наподобяващ онзи, който е разтърсвал Църквата през първите векове на християнството. Читателите на Нестле-Аланд ще формират едно крило, все по-малко вярващо в божествеността на Христос, а читателите на Textus Receptus – друго, което отстоява Неговата божествена природа.

 

От личен опит – аргументи „за“ и „против“

Накрая искам да споделя нещо от личния си опит. Когато в библейския институт изучавахме старогръцки език и екзегетика на Новия Завет, оригиналния текст, който ни предложи преподавателят, беше Нестле-Аланд, 27 издание, и UBS, 4 издание. Възприехме го като единствения съществуващ текст на гръцкия Нов Завет, чиито преводи ние ползваме. Работата с тексткритичния апарат, поместен в тези издания, ни даваше възможност да изследваме множество ръкописи, разширяваше вариантите на превода при някои стихове и това беше много интересно и увличащо. Но по-късно се сблъсках с факта, че съществува друг, различен текст. Когато се появиха публикации по въпроса дали има подмяна на определени стихове от Свещеното Писание, трябваше да вникна в същността на спора между привържениците на единия и другия гръцки оригинал и да отсъдя на кои от тях може да се вярва. В полза на Textus Receptus говорят следните аргументи:

1. Божествеността на Иисус Христос се утвърждава в Textus Receptus, докато в текста на Нестле-Аланд и UBS тя „се топи” посредством промените в много стихове.
2. Ръкописите в основата на Textus Receptus от момента, в който се заражда Църквата, не са излизали от нейния контрол. Ако в тях беше направена някаква сериозна редакция, Църквата щеше да реагира, както постъпва ранната Западна църква, когато се противопоставя на Йеронимовата редакция.
3. Византийските ръкописи са широко разпространени, те са се преписвали в хода на цялата история на Църквата, за разлика от тях александрийските кодекси – Синайският и Ватиканският – не са се преписвали, което свидетелства за тяхната изолация.
4. Съществуват и други аргументи в полза на Textus Receptus. Например фактът, че стиховете от Писанието, които цитират ранните отци на Църквата, са взети именно от Византийския текст. Но дори да съществуваше само първият аргумент, за мен лично това би било достатъчно, за да избера Textus Receptus и преводите от него.

И така, можем само да се радваме на добрите нови преводи на Новия Завет от добър оригинал, какъвто е Textus Receptus. Но нека бъдем бдителни към добре преведения текст от оригинал, който изопачава истината, подобно на UBS и Нестле-Аланд.

Светлана Григорова

[1] Мецгер, Б. Ранние переводы Нового Завета. Москва, Библейско-богословский институт св. Апостола Андрея, 2004, с. 358.

[2] Пак там, с. 379.

[3] Пак там, с. 385.

[4] Гяуров, Х. Въведение в Свещеното Писание на Новия Завет. – В: https://edamjanova.wordpress.com/2013/05/11/%D0%B2%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5/

[5] Мецгер, Б. Текстология Нового Завета. Москва, Библейско-богословский институт св. Апостола Андрея, 1996, с. 96.

[6] Иванов, А. К вопросу о восстановлении первоначального греческого текста Нового Завета. – Журнал Московской патриархии, 1954, N 3. – В: http://archive.jmp.ru/page/index/195403204.html от 17.06.2014.

[7] Иванов, А., Новое критическое издание греческого текста Нового Завета. – Журнал Московской Патриархии, 1956 N 3,- В:  http://bibleapologet.narod.ru/jmp/jmp56_03.htm от 15.05. 2014.

[8] Мецгер, Б. Текстология Нового Завета, с. 97.

 

[9] Минускулите са ръкописи, написани с малки (не главни) букви.

[10] Froude, J. Life and Letters of Erasmus. New York, 1896, p. 138. – Цит. по Мецгер, Б. Текстология Нового Завета,  с. 98. 

[11] Иванов, А. Новое критическое издание…

[12] Пак там.

[13] Пак там.

[14] Пак там.

[15] World Bible Translation Center.