Иван Вълков
Четиво за18 мин

I част

Същност и симптоматика

Навлизането на окултизма с разнообразните му проявления във всички сфери на нашето постмодерно общество прави темата на настоящата статия особено актуална. Драматични и трагични са последствията за всички, които са имали или имат съзнателен досег с окултното. В поредица статии на тази тема ще разгледаме същността на окултизма, състоянието и симптомите на окултно обременените хора, начините за диагностика и ще представим основните принципи на душегрижителството като вид психо-духовна терапия за освобождаване от окултна зависимост. В края на поредицата ще представим и своеобразен наръчник на психотерапевта и духовника.

В тази първа статия ще се спрем върху същността на окултизма от библейска перспектива и върху симптоматиката на окултно обременените хора. „Окултизъм“ е латинска дума, която означава „таен“, „съкровен“ и включва опита и реалните действия на човека, в резултат от проявата на тайнствени сили в него и/или в неговата среда. Немският психолог и богослов Курт Кох предлага следната класификация на окултните явления: 1. извънсетивни възприятия: спиритизъм, прорицания; 2. извънсетивни влияния: хипноза, екстрасензорика, магия; 3. извънсетивни явления: полтъргайст, НЛО и т.н. .

Основните причини за окултната зависимост са: идолопоклонство; интерес към гадателство, магии, спиритизъм (викане на духове); занимания с медитация и древни окултни практики, изпадане в религиозен екстаз чрез наркотични вещества; компютърни игри, където преобладават насилие, убийства, блудства, нечистота; поклонение на демони с цел постигане на успех; филми и музика, подхранващи агресия; участие в сатанински и тоталитарни секти и практики; посещения при врачки, магьосници, нетради-ционни лечители; подлагане на хипноза и различни способи за изпадане в транс. Телевизията например непрекъснато облъчва хората с предсказания и прогнози на астролози, магове, екстрасенси, които не спират да ограбват любопитните и наивните чрез телефонни обаждания и да ги лишават от истинска вяра в Бога, като с православни атрибути (ритуали, свещи, икони) ги заблуждават с чисто демонична информация за тях и близките им. Целта е да се спечели доверието на тези хора, а крайният резултат е впримчването им в окултна зависимост, подобна на наркотичната.

Окултна зависимост може да има, когато човек е предразположен към това или сам се стреми да общува с поднебесните духове. Ученията за „измененото“ или „разширеното“ съзнание, за „магическата реалност“ и други практики, водещи към проникване в „по-високо“ ниво на съзнание, подготвят почвата за установяване на контакт с демоничните сили. Водачите на т. нар. тоталитарни секти например ползват името на Христос при различни психотехники, когато се държат като шоумени и с ласкателни думи обещават просперитет. Като антихристиянски и антиевангелски движения те успяват чрез демоничните сили да постигнат „големи резултати“ в религиозна опаковка. Но за тях Христос предупреждава: „ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните“ (Мат. 24:24).

Зараждането и разпространението на сатанински общества, които се назовават „църкви“, буди още по-голяма тревога. За това пише Борис Зудерман: „Сатанизмът е най-крайната и най-радикалната форма на окултизма… При него желанието за удоволствия и наслади е над всичко и за тази цел сатанистът има право да извърши каквото реши, включително убийство“ .

 

Първи пример. Г-жа Н. от София

Бях поканен от една християнка да посетим нейната бивша състудентка Н., която имала способности да открива вода. Моята позната се опитала да й обясни, че това не е приемливо нито от научна, нито от християнска гледна точка, но 60-годишната Н. настоявала, че може да намери източник на вода дори в апартамента, т.е. подземна река под блока. Н. ни прие много любезно. Донесе медни багети с дървени дръжки и тръгна с тях от единия край на хола до другия. Докато вървеше, завъртя багетите и ги постави хоризонтално. В един момент те спряха в противоположни посоки и когато тя стигна до средата на хола, бавно започнаха да се движат една към друга и се пресякоха. Н. каза: „Ето го източника“. Помолих я да повтори сеанса, а аз се изправих и докато багетите се движеха бавно, заповядах на глас: „В името на Иисус Христос да спрете и да се върнете обратно!“. В същия момент багетите не само спряха да се движат, а застанаха успоредно на тялото на Н. Тя замря изненадана.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

След приведения пример ще дадем определение за окултно обременени хора. Преподавателят в Санктпетербургската медицинска академия В. Самарина пише: „Тази болест е дисбаланс в човека на ниво дух, душа и тяло, нарушения на установената хармония“. Тя посочва няколко причини за разболяването: остаряване на организма, извършени грехове, нахлуване на нечисти сили в човека, допуснато от Бога изпитание, както при Йов. Самарина допълва, че медикаментозното лечение не въздейства на хора под проклятие, тъй като болестите, предизвикани от духовни причини, се лекуват с духовни средства . В този смисъл окултно обременените са хора, които са повлияни малко или повече от духовния демоничен свят и проявяват различни духовни, психични и соматични симптоми. Това не са роли, в които хората влизат, а състояния, в които те изпадат, в зависимост от определени външни и вътрешни психически стимули.

Когато някой се задълбочи в познанията за окултното и участва в свръхестествени окултни практики, се стига до по-тежки психически нарушения, разстройства, заболявания, причините за които са неизвестни на медицината. Шизофренията например може да бъде както на физиологична, така и на духовно-демонична основа. Характерна за тази болест е съвкупността от халюцинации, неадекватни психически реакции и непредсказуемо поведение. Шизофреници от първата и втората група реагират различно спрямо присъствието на хора, изпълнени със Светия Дух. Болният от физиологична шизофрения не проявява отрицателна реакция, докато окултно обремененият шизофреник веднага реагира. Частичното или пълно отсъствие на контрол върху собственото поведение, губенето на съзнание, гърчовете и други признаци, общи за двете групи, усложняват поставянето на диагноза и не е препоръчително да се избързва с диагностика, още повече, че психичноболният може лесно да възприеме себе си като обладан, ако това се спомене пред него.

 

Втори пример. Г-ца А., 18 г., от Украйна

Бесообладаност при неправилно поставена диагноза

Провелият лечението душегрижител в този случай е Олег Гузик – презвитер, кардиолог и психолог. Поставената диагноза на момичето беше „психоорганично поражение на мозъка“. Тя се водеше на постоянен диспансерен отчет при своя психиатър. Обърна се за помощ към нас през 1995 г., като оплакванията й бяха, че изпада в периоди на вцепеняване и загуба на съзнанието, които възникват непредсказуемо и по различно време. От анамнезата стана ясно, че баба й се е занимавала с баене и гадаене и се е опитвала да предаде тази дарба на внучката си. По време на разговора момичето изведнъж припадна. Започнах да се моля Бог да даде яснота за ситуацията и изведнъж чух глас от нейната уста: „Защо се молиш? Бог не те чува…“. Заповядах в името на Иисус Христос на гласа да млъкне, а момичето дойде на себе си. Тогава й обясних какво се случва. По време на отричането имаше голяма съпротива от страна на нечистия дух, която беше сломена, а истинската диагноза се оказа бесообладаност вследствие на семейна окултна зависимост. Момичето се освободи напълно. Днес е член на църква и повече не е имала подобни преживявания.

 

СИМПТОМИ

Духовните симптоми или признаци са обективни – изследователят ги вижда, наблюдава и разпознава в тях духовен генезис, т.е. демоничен произход извън естеството на човека и неговите способности и сетива. Такива духовни симптоми или признаци могат да бъдат: свръхестествени способности, прорицание, трето око, екстрасензорни умения, „дарба“ за изцеление, спиритични способности, телепатия; при бесообладаните по време на пароксизъм – пяна от устата, силни гърчове, неприятна миризма, нечовешка сила, зловещи погледи, реч, лицеви експресии и т.н.

Според Чип Ингръм „съществуват различни нива на бесовско въздействие, като се започне от обикновена съпротива и се стигне до различни форми на нападки, натрапчиви мисли и действия, контрол и бесообладаност“ . При въздействието на демоните върху човешката психика и тяло се поражда специфична реакция със свои признаци и съдържание. Психодуховните симптоми са симбиоза от духовни, психични и психосоматични симптоми, т.е. техен източник са демоничният свят и човешката психика.

Неслучайно Курт Кох акцентира, че е необходимо да се прави ясно разграничение между окултно обременените и страдащите от психопатии и психози. Първите според медицината са почти нелечимо психичноболни, а другите при прилагане на добра терапия се освобождават и изцеляват напълно. Кох посочва, че в семействата на хора с постоянни окултни практики се наблюдават страшни и трагични явления, които в никакъв случай не могат да се приемат като случайност. В своята книга той дава много примери за печалния край на такива окултисти – ръководители на спиритически групи, медиуми, магьосници, магове и техните деца: самоубийства, психози или страшни преживявания на смъртното им легло. Някои от тях попадат в лудница. След петнадесетгодишно изследване на окултно обременени Кох открива връзка между заниманията на родителите с окултизъм и симптомите на психическо разстройство при техните деца. Ще посочим някои от тези симптоми: а) с мрачна натура, жестоки и самолюбиви; б) алчни, клептомани, склонни към мания, гневливи, непрекъснато спорят, с прекомерна сексуалност; в) с душевни заболявания: натрапчиви мисли за самоубийство, униние, неестествен страх; г) обладани: с жажда за разрушаване, пристъпи на ярост, склонни към насилие и престъпления, покоряват се на демони, явна демонична обладаност; д) с духовни заболявания: антихристиянски изкривявания в разбирането на Библията, съзнателен атеизъм, мнимо благочестие, отвращение от молитвата, богохулни мисли; е) съпровождани от мистериозни явления в обстановката и средата около тях.

 

ОКУЛТНА АНАМНЕЗА

Въвеждаме понятието „окултна анамнеза“, която предполага подробно описание на интересите и увлеченията на човека, как е навлязъл, използвал е и е прилагал окултните методи от детството си до момента на изследването. Тук се взимат под внимание и окултните практики в неговия род по бащина и майчина линия, както и в обкръжението му. Въз основа на моята дългогодишна практика по освобождаване на окултно обременени хора и повече от тридесетгодишните ми анализи на този проблем, като богослов и клиничен психолог, с цел установяване на по-точна диагноза ще посоча три степени на окултна обремененост. На практика трудно можем да поставим резки граници между тях, симптомите им често се припокриват и преходът помежду им е плавен.

 

  1. ДЕВИАНТНОСТ

За девиантен се смята устойчив начин на действие, поведение или мислене, който е нетипичен за дадени установени обществени норми на поведение . Към класическото определение за девиантните хора може да се допълни: става дума за „психическо разстройство, предизвикано от външно влияние на демонични сили, които отклоняват човека от нормата на когнитивно, емоционално-чувствено и психомоторно ниво“. По-леката форма води до фанатизъм, екзалтация, религиозна измама и заблуда, а по-тежката форма граничи с демонизация, предизвиква слухови и зрителни халюцинации. Към тази група се отнасят повечето хора, на които е била направена бяла магия или над които е било произнесено проклятие. Към тях спадат и онези, които се увличат от окултна литература или религиозна езическа философия и са участвали в по-леки окултни практики като гледане на карти или на кафе, както и хората, които определят живота си според астрологични гадания или всякакви предсказания, прорицания, сънища и тяхното тълкуване.

Ето какви са специфичните симптоми на девиантните личности като първа фаза на окултно обременяване:

  • Когнитивно ниво. Разстройство на когнитивно-операционния блок, който включва мислене, свойства на паметта, на възприятието, на вниманието и интелектуални операции. Сред наблюдаваните симптоми на мисловно разстройство при девиантните ще посочим: 1) Нарушаване на темпа на мисленето – чрез демоничните сили той се ускорява (като дарба и свръхспособност) или се забавя чрез замъгляване на съзнанието. 2) Нарушаване на движението на мисленето, детайлизиране и липса на фокус, разсъждението минава през много странични детайли или се спъва в странични асоциации, крайната цел се изплъзва, мисълта е хаотична. 3) Нарушаване на процеса на обобщение, т.е. не се вземат под внимание съществените свойства на предметите и явленията, нито съществуващите връзки между тях. Това, което човекът посочва като определящо, обикновено има случаен характер. Най-често тези промени се открояват при тълкуването на Писанието или на някое религиозно учение. Когато се извършва диагностициране на такива хора, те не са в състояние от всички характеристики на предметите и явленията да изберат тези, които разкриват тяхната същност. 4) Нарушаване на операционната страна на мисленето – не се използват основните мисловни операции. Демоничните сили със своите мисловни импулси дезориентират човека. 5) Нарушаване на личностния мотивационен компонент на мисленето – липсва критично мислене или, обратно, човекът проявява абсолютно недоверие към съжденията на другите, отнася се към тях с подозрение и сам се подлага на изолация (не го разбират, завиждат му заради „дарбите“, не са на неговото духовно ниво и т.н. 6) Патология на съжденията: налудничавости, натрапчиви идеи и мисли.
  • Емоционално-чувствено ниво. Лека форма на афекти, фрустрации, силно проявена амбивалентност, силна еуфория или депресия, екзалтация и т.н.
  • Сензорно ниво. Усещане за свръхестествено присъствие на духовни личности. По-лека степен на усещане за импулси от духа във вид на сила, топлина и ток.
  • Психомоторно ниво. Реализация на по-слабите дарби и умения: прорицания, предсказания, гадаене, хиромантия, тълкуване на астрологически прогнози, нетрадиционно медицинско диагностициране.

 

  1. ДЕМОНИЗИРАНОСТ

В тази по-тежка форма на проява на демоничния свят той вече действа чрез и дори частично във жертвите си. Тъй като личният избор е важен в духовния свят, започне ли жертвата на окултни практики (или на окултно „лечение“, извършвано по молба на близките) самостоятелно да посещава т. нар. лечители, степента на демоничния контрол рязко нараства. Демонизираният човек има съзнателно сключен съюз или мистичен договор с окултния свят с цел свръхестествено самоусъвършенстване и реализация на умения и дарби с користни мотиви и амбиции (добър „имидж“, печалба, отмъщение, привидна сигурност, задоволяване на примитивни нужди). Демоните се проявяват на всички нива. Към посочените симптоми за девиантност сега се добавят и следните:

  • Когнитивно ниво. Демоните предават на човека свръхзнание, когнитивни способности да извършва мисловни операции, които не са естествени (телепатия, прорицания, трето око, диагностициране без естественонаучни методи, общуване с мъртви и т.н.). При религиозните хора: видения, знамения, пророчески сънища, тълкуване на сънища и т.н.
  • Емоционално-чувствено ниво. Подбудително-мотивационният блок е задействан с цел прояви на хиперактивност и ревностност при реализацията на „лечителските“ и други подобни дарби и умения. Налице са също лабилност на емоциите, импулсивност, раздразнителност, умора или хиперактивност, слабост след реализацията на свръхестествени способности като лечителство, предаване на енергия и други окултни практики. Забелязват се ниска фрустрационна толерантност, натрапчиви състояния, предизвикани от демоничните сили, слухова и визуална халюцинация, телепатични способности.
  • Сензорно ниво. Усещане за присъствието на свръхестествена личност, получаване и предаване на „биополе“, „биоенергия“, „магнетизъм“, висока сензитивност и т.н. Всъщност това са способностите на демоничния свят, които човек ползва като инструмент за реализация на злото спрямо своите жертви. Апатията към ситуацията, в която се намира човекът, може да се приравни с абулия, а всъщност всичко това е предизвикано от демона, който е придобил правото да въздейства върху сетивните анализатори на демонизирания, като възпроизвежда видими и невидими ефекти.
  • Психомоторно ниво. Автоматично писане, рисуване, извършване на чудеса чрез собственото тяло – ходене върху огън, върху счупени стъкла, пробождане на тялото с различни предмети, без да тече кръв, левитация (практики на йога, нестинарство, трансмедитация, източни бойни изкуства и безконтактен бой).
  • Физиологични симптоми. Подуване на стави, изтръпване на крайници, главоболие, както и автоматизми – отделни движения, извършвани без желанието и волята на човека.

Какво изпитват болните по време на лечение от страна на демонизирани „специалисти“? По техни свидетелства усещат безтегловност, топлина, иглички, сънотворно въздействие, свиване на вътрешните органи.

Какво изпитват демонизираните „лечители“ по време на сеансите и след тях? Пак по техни свидетелства усещат виене на свят, лека умора, а при отказ да лекуват чувстват болки в тялото, заплаха, натиск, лишават се от покой, от сън.

Демонизираните са опасни за обществото, защото те самите са жертви и постоянно търсят нови жертви, върху които да въздействат със своите свръхестествени способности. Библейски примери за това са жреците на фараона (Изх. 7 – 11 гл.) и магьосниците Симон и Елима (Деян. 8:9-11; 13:6-11).

Ако човек няма достатъчно силна воля (а тя обикновено е блокирана до определена степен от демоните), е неспособен да се пребори и тогава започва раздвояване на личността и пълно бесообладаване.

 

  1. БЕСООБЛАДАНОСТ

Бесообладаността е най-тежката форма на окултна зависимост. Това е състояние, когато в един човек присъстват две личности: самият той и един (или повече) нечист дух. При девиантните хора целта на разсъждението се изплъзва, при демонизираните мисълта е фанатизирана, при бесообладаните е хаотична или изобщо отсъства.

Христос казва: „Тогава отива и довежда други седем духове, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото“ (Мат. 12:45).

Психоенергийният блок на бесообладаните, чувствата и волята, които са в основата на психическата дееспособност на човека за трудови операции, са под пълен контрол на демона или демоните. При този вид разстройства се наблюдава временна загуба на чувството за собствена самоличност и цялостно възприемане на действителността. В някои случаи действията на индивида като че ли са повлияни от друга личност, дух или сила. Вниманието или съзнанието са ограничени до един или няколко аспекта и често се наблюдава ограничен комплекс от движения, пози или изказвания. При бесообладаните сънят е нарушен, а докато лежат, усещат тежест върху себе си – нещо тъмно, което ги притиска и задушава; чуват тътен, гласове, които говорят с тях и в началото хитро ги придумват, а по-късно и открито ги подстрекават към разрушителни и саморазрушителни действия. Освен това бесообладаните чувстват чуждо присъствие в тялото си, получават подувания на стомаха, гадене, повръщане, остри болки в сърдечната област или в главата, изпитват постоянна безпричинна вътрешна злоба и раздразнение, необяснима тъга, униние, апатия, с години имат повишена телесна температура и ясно изразени симптоми за заболяване, без да са диагностицирани органични причини за това. Бесообладаността като състояние трябва да се разграничи от диагнозата „Множествена личност“ в МКБ-10 с код F44.81, която е психическо разстройство с психо-физиологичен генезис. Можем да отнесем категорията бесообладаност към диагнозата „Транс и състояния на обладаност“ в международната класификация на болестите МКБ-10 с код F44.3. Или да я причислим към групите на различните шизофрении с код F20.9 – „Неуточнени“. Това още веднъж ни убеждава, че има шизофрения, която за специалистите остава неизяснена.

– Духовно ниво. Тук при бесообладания човек се проявяват свръхестествени способности: телепатия, трето око, предсказания, прорицания, говорене на непознати езици в религиозни практики, включително християнски, където демоните имитират дарбата на Светия Дух, поява на пароксизми, двойствен глас, ясновидство, огромна телесна сила, съпротива на всичко, което е от Бога. Демоните имат пълен контрол над личността – те определят какво да яде или да пие, къде да ходи, какво да прави, а ако жертвата не се покорява, следват заплаха и наказание във вид на физическо мъчение и денонощно изтезание.

– Психо-духовно ниво. При бесообладаните се наблюдават емоционално-афективни реакции от патологичен характер; техните агресивни изблици наподобяват изблиците при епилептоидните и истероидните психопати. Налице е тенденция към: лошо настроение, тъга, отчаяние, вялост, както при астеническата, психастеническата и сензитивната психопатия. Ярко изразена е дисоциацията на емоционалните прояви: озлобяване, омраза, страх, лошо настроение, емоционално-афективни реакции и състояния, избухливост, раздразнителност, гняв, несдържани емоции и т.н.

– Психомоторно ниво. Като съпротива по време на освобождаване от демона се наблюдават пароксизми – пристъпи, крясъци, конвулсии. Обладаният внезапно загубва идентичността си и става друг индивид, изразът на лицето му се променя и показва шокираща прилика с човека, чието въплъщение се предполага, че е, с различен глас произнася думи, съответстващи на новата личност. Характерни белези за това са бързата промяна в израза на лицето от приятелско към отвратителна гримаса, рязката промяна в настроението, в гласа – преход от високо женско сопрано към дълбок бас, приемането на нова индивидуалност с ново съдържание на съзнанието.

Обладаването обикновено се проявява на тласъци с различна честота, продължителност и интензивност. Демонът може да демонстрира чрез тялото на човека различни умения и способности, особено от източните бойни изкуства. Без човекът да е учил нещо подобно, тялото му е под пълен контрол на демона и изпълнява с голяма точност различни стойки, пози или показва свръхестествени дарби (виж описание на такъв случай в свидетелството на освободената Г. Д. Криженевска, сп. Прозорец, бр …). Тези психически метаморфози обикновено се съпровождат с ярост, диви движения на тялото, конвулсии, опит за агресия над присъстващите. Реакциите могат да бъдат най-различни. Често се случва слаби жени или малки деца успешно да се съпротивляват на трима – четирима силни мъже. Обладаните нерядко изригват хули и проклятия към Светата Троица и заявяват своето отвращение към Божието слово. В техните действия се забелязват характерни прояви на определени животни с тяхната злост или хитрост. Бесът у обладаните може да се прояви дори само поради факта, че присъстват хора, у които пребъдва Светият Дух. Както споменахме, медиците не са способни да открият, определят и предложат подходящо лечение за такива хора.

 

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Чрез този скромен труд бихме искали да предпазим хората, които се интересуват болезнено от чудеса и знамения, защото има реална опасност да навлязат в тази сфера без лично откровение и заповед от Бога. Последствията могат да бъдат: разклащане на вярата или самият човек да се окаже измамен и дори обладан. Този текст предупреждава за нещо важно, което трябва да знаят навлизащите в сферата на окултното: онзи, който престъпва божествената забрана за извършване на окултни грехове, а те са мерзост пред Бога (има се предвид ползването на услугите на демоничния свят с различна, често наукообразна терминология), губи всяка гаранция за защита от Бога срещу демоничните сили. Резултатът е психо-духовни болести: девиантност, демонизираност, бесообладаност. Бог оттегля Своята закрила и човек остава сам, неспособен да се защити нито волево, нито интелектуално, нито емоционално, нито физически. Той се оказва роб на агресивно настроени спрямо човешкото естество духовни личности. Представените тук случаи (и още много като тях) са сериозен аргумент в полза на това твърдение. Като богослов и душегрижител, участвал в тежки битки за освобождаване на жертви от демоничните сили, категорично заявявам, че демоните мразят човека дори когато привидно му служат. Те са най-големите врагове на човешките души. Жадуваното от хората усъвършенстване е възможно само по пътя на познанието на Този, Който единствен заявява: „Аз съм Пътят и Истината, и Животът“ (Йоан 14:6). Авторът на тези думи е Иисус Христос, Божият Син. Всички природни данни се усъвършенстват само чрез Неговата благодат, а желаното свръхестествено развитие се осъществява чрез Неговите духовни дарби, дадени на всеки, който Му се покланя с дух и истина.

В следващите части от нашето изследване ще продължим с тео-психологическите методи за диагностициране и разрешаване на окултно-демоничните проблеми.

Иван Вълков


СПОДЕЛИ