
ІІ част
Диагностика и терапия
В предишния брой се спряхме върху същността на окултната обремененост и симптоматиката при нея. Тук ще говорим преди всичко за нейното диагностициране и терапията й чрез тео-психологическите методи.
Диагностициране
- Патодиагностика на окултно обременените хора
С. Додъл, свещенослужител и психолог, носител на четири научни степени от университета в Аризона, специализирал консултиране, пише: „Независимо от това, че процесът на диагностициране е доста сложен… ние трябва да приложим балансиран, сериозен и ефективен подход за изясняване на причината за страданието на човека“. Той обобщава, че хората могат да страдат от загуба на физическото си здраве, и тук са необходими медицинско изследване и лечение. Но има и психологически фактори, водещи до много тревожни и неприятни симптоми, подобни на проблемите, които се приписват на физически и психически причини. Възможно е тези фактори да имат демоничен произход.
В нашия случай за диагностициране използваме метода „естествен експеримент“, който води началото си от 1910 г., приложен от руския учен А. Ф. Лазурски. Този експеримент се осъществява в обичайните условия за живот и дейност на тестваните индивиди под формата на естествени занимания. При изследване на хора с психично заболяване от друг произход (не окултен) те не бива да знаят, че са обект на анализ. Именно тук е различието на този метод от лабораторния експеримент и по такъв начин се повишава валидността на резултатите. Когато обаче става въпрос за изследване на окултно обременени хора, е необходимо те да знаят и да сътрудничат с консултанта, тъй като тяхната личност в повечето случаи е напълно способна да дава точни показания за действието на другата, духовната личност – демона, особено в случаи на луцидно (ясно проявено) обладаване.
Трябва да признем, че предметът на изследване в нашия случай – окултно обременените хора – е доста сложен, тъй като е непостоянен, а това прави невъзможно да се прилага принципът на верификация. Психиката на нормалния човек сама по себе си притежава вътрешни свойства на спонтанност, което затруднява нейната предсказуемост, но многократно по-големи проблеми създава духовната личност, „натрапникът“, който непрекъснато променя своето поведение и дава различна информация за себе си, 99% измамна. Ето защо приемането на информация от демоните е недопустимо, както воденето на диалог или сключването на сделка с тях. Резултатът от всичко това винаги е само лъжа, а освобождението на човека се оказва привидно, просто имитация.
- Основни методи на патопсихологическото изследване
Те са експеримент, беседа с болния, наблюдение, анализ на историята на живота му и на историята на болестта, написана от лекаря; съпоставяне на експерименталните данни с историята на живота.
Патопсихологическият експеримент се осъществява чрез взаимна дейност на експериментатора и болния. В процеса на подобен вид изследвания има затруднения, защото психичноболният невинаги се старае да изпълни поставената му задача, тълкува превратно опита или се противопоставя активно на инструкцията, която му се дава, въпреки че при по-слабата форма на зависимост (т.е. девиантните и демонизираните) хората могат да бъдат адекватни. При тежко бесообладаните случаят е различен, особено при латентното или сомнамбулното обладаване.
Много е важно да се възползваме от съществуващите методи за изследване на мисловните нарушения, за да определим бързо с каква категория хора имаме работа – с естествени психически нарушения или със свръхестествени, т.е. чрез намеса на външни сили. Ето някои от тях:
- Метод на класификациите– класификация на предметите и тяхното изобразяване, фигури, понятия.
- Насоченост– изследване на мисловната операция и нейната динамика.
- Метод на изключване на предметите– характеристика на текстовия материал. Типове на възможните погрешни решения, техните психологически квалификации и диагностично значение.
- Методи, при които се правят изследвания чрез попълване на бланки.
- Съотношение на метафори, пословици и фрази– предаване на техния преносен смисъл.
- Обяснение на сюжетни картинки– установяване на последователността на събитията.
- Изследване на асоциации– свободни, ответни, противоположни.
В повечето случаи девиантните, демонизираните и луцидно обладаните в нормалното си състояние, т.е. когато „аз“-ът им не е под контрол, дават добри резултати, без каквито и да било отклонения от нормата.
Според И. Кудрявцев е много важно да се намери „ядрото“ на патопсихологическия синдром. Например при шизофреничния синдром това е нарушение при селектирането на информацията, при органичния – намаляване на интелектуалните процеси, свързани с умствената работоспособност, при психопатичния – афективна обусловеност на поведението с частична некритичност и претенция за многобройни притежания, при психогенния – реактивна дезорганизация на умствената дейност.
Маркираните от И. Кудрявцев психологически симптомокомплекси в известна степен проявяват сходство с използваното в клиничната практика понятие „органичен психосиндром“. Те са синдроми с обобщаващо значение, чиято характеристика е по-близка до нозологическата, и тяхното маркиране се отнася към стадия на предварителната диагностика на заболяването. Това обстоятелство, както и връзката на такъв вид синдроми с определени кръгове на психичните заболявания дават основание те да бъдат обозначавани като регистър-синдроми. Освен това И. Кудрявцев оперира с данни, получени при изследванията в неговата съдебно-психиатрична практика, с които си позволява да допълни списъка на регистър-синдромите, включени в рамките на екзогенно-органичния и ендогенно-органичния регистър-синдром, в рамките на психогенното – психическото и невротичното. При ендогенните психози може да се говори за два регистър-синдрома – шизофреничен и афективно-ендогенен.
- Регистър на синдромите
Патопсихологът, психотерапевтът, психиатърът и свещенослужителят могат да оперират в своите диагностични заключения със следните регистър-синдроми:
І. Шизофреничен
ІІ. Афективно-ендогенен(в клиниката той съответства на маниакално-депресивна психоза и функционално-афективна психоза при третата възраст)
ІІІ. Олигофреничен
ІV. Екзогенно-органичен(в клиниката той съответства на екзогенно-органичните поражения на мозъка – церебрална атеросклероза, последствия от травма на черепа, токсикомания и т.н.)
- Ендогенно-органичен(в клиниката съответства на истинската епилепсия, първичния атрофичен процес в мозъка)
VІ. Личностно-аномален(в клиниката съответства на акцентуирана и психопатична личност, както и на обусловена в значителна степен на аномална почва психогенна реакция)
VІІ. Психогенно-психотичен(в клиниката – реактивна психоза)
VІІІ. Психогенно-невротичен(в клиниката – невроза и невротична реакция).
Тези регистър-синдроми ще ни помогнат да видим разликата между човек с естествено психично разстройство и със свръхестествено разстройство, у когото присъстват една или множество духовни личности. При това се използват методите на експерименталната психология, която съдейства да се определи целесъобразността или ефективността на дадено изменение. Повечето успехи в прилагането на нейните методи се постигат, когато се изучават психо-физиологията и психологията на усещанията и възприятията.
Курт Кох също пише: „Нормалният човек се отличава в своята душевна структура по хармоничното съчетание на всички функции на личността. Тази цялостност се разрушава при психическото явление деперсонализация, при парапсихологическото явление психическа партиципация и при религиозните явления, свързани с окултна обремененост. Симптомите на тези явления в никакъв случай не са еднакви“. Към това Кох добавя наблюденията на Лехлер: „Ако не са включени никакви въздействия от страна на свещенослужител, обладаният не проявява достойни за внимание симптоми и най-често се държи непретенциозно и приятелски. Неговият статус като бесообладан се разкрива само при сериозно ходатайство той да следва Христос“. Напълно сме съгласни с това твърдение въз основа на нашия опит в работата с окултно обременени хора. Имали сме немалко случаи, когато демоните правят всичко възможно да не бъдат изявени, тъй като разбират, че ще бъдат изгонени от жертвата, и не желаят да се случи това. Само усилената молитва, и то не на един човек, ги принуждава да се изявят и да започнат да реагират според спецификата на своята същност, т.е. в зависимост от това, към какъв род и категория спадат.
Самуел Пфайфър предлага метод за диагностициране на окултно обременени с няколко стъпки, които е препоръчително да следваме: лична история, изключване на психически заболявания, изследване на симптомите.
Лична история
– лично въвличане или участие в очевидни окултни практики;
– семейна история: само когато има явни доказателства за окултни практики в семейството (тук няма място за подозрения или предположения);
– история на лечението:
а) поддават ли се симптомите на медицинска терапия;
б) извършвана ли е предварителна молитва за освобождаване.
Изключване на психически заболявания: шизофрения, хистерия, органично мозъчно разстройство, епилепсия, депресия, обсесивно-компулсивно натрапчиво състояние.
- Принципи и методи в изследванията на душегрижителя
Ще маркираме някои от основните принципи и методи на патопсихологическото изследване според приемливите за нас последавателни етапи:
а) Беседа с болния или консултативна терапия
Развитие на душегрижителския процес:
установяване на контакт чрез проява на заинтересуваност;
изследване на проблемната ситуация; в процеса на изслушване се вмъкват въпроси;
планиране: двамата разработват план за вземане на мерки;
развитие на душегрижителския процес;
завършване.
Този вид консултация се прилага при трите групи окултно обременени хора. При първата група – девиантните – процесът най-често приключва само с консултация, на която се стига до изповед и отричане и човекът придобива пълна свобода.
При втората група – демонизираните – работният процес също започва с консултация, но завършва с други приложни аспекти на тео- психотерапията: изповед, отричане, разтрогване на мистичния договор с демоничните сили. Ако се наблюдава съпротива на нечистите духове спрямо действията на личността, най-често това става по време на отричането. Тогава е необходимо да се заповяда в името на Иисус Христос демонът или демоните да отстъпят и да напуснат жертвата. При правилен подход след всичко това реално настъпва свободата. Обгрижваният трябва да я приеме с вяра и да пребъдва в нея.
Към третата група – бесообладаните – се прилагат всички предишни методи и освен тях: изгонване на демона или демоните. Този процес е по- дълъг и се съпровожда с голяма съпротива от страна на нечистите сили.
б) Душегрижителски експеримент – специална молитва
Духовното лице извършва специална молитва в присъствието на страдащия, за да се разкрие неговото истинско състояние.
Молбата към Бога e, ако има демони у човека, Той да ги изяви.
За да се определи дали някой е обладан, или не, свещенослужителят трябва да го покани на молитва, която се извършва в присъствието на двама или трима други служители. Молитвата се отправя към Бога задължително с отворени очи.
Докато се моли, духовникът същевременно трябва да наблюдава поведението на страдащия:
– израза на лицето му;
– излъчването на очите му;
– състоянието и движението на тялото му;
– внимателно да се вслушва в изговаряните от него думи или издаваните звуци.
Правилно е, когато единият от свещенослужителите се моли на глас, другите също да се молят – вътрешно. Понякога се налага да се продължи с четене на Псалми или с пеене на духовни песни, които предизвикат сериозна реакция от страна на демоните.
Реакции по време на молитвата
Пароксизъм или реакция на демоните у човека
За неосведомените (ако има такива свидетели) реакцията на демоните може да се определи като състояние на афект, екзалтация, фрустрация и всякаква проява на неадекватно поведение от страна на страдащия.
За свещенослужителите подобна реакция е свидетелство за присъствието на демонични сили, които се изявяват чрез човека с такива белези:
– лицеви експресии;
– неволеви резки движения в областта на коремната кухина;
– непроизволно кашляне, задушаване, ръмжене, промяна в гласа, викане;
– неконтролирано движение на ръцете, въртене на главата;
– произнасяне на различни заплашителни думи или хулене на хора;
– при някои се разширяват очите, появява се пяна по устата, други скубят косите си.
След приключване на молитвата тези реакции могат да утихнат и човекът да се върне в предишното си състояние – напълно адекватен и комуникативен.
При психогенно или ендогенно разстройство болните хора остават безучастни по време на молитва, без каквато и да било реакция или промяна, а в зависимост от болестта си реагират по характерния за тях и в други условия и обстоятелства начин, най-често свързан с дразнители, които ги предизвикат.
в) Допълнителни патосимптоми на бесообладаните
Анри Еленбергер се позовава на Т. К. Остерайх, който дава характеристика на обладания и пише за възникването на обладаността и изцелението от нея.
Тези характеристики са:
– Външен образ и състояние на обладания: наблюдава се цялостна промяна на личността. Ясно се вижда, че обладаният е под пълното господство на съвършено чужда индивидуалност.
– Характерни белези на прехода от първично към вторично състояние на обладания: бърза промяна в израза на лицето от приятелски към отвратителна гримаса, рязка смяна на настроението, преход от високо женско сопрано към дълбок бас. Като цяло налице е приемане на нова индивидуалност с ново съдържание на съзнанието. Тези три психически метаморфози обикновено се съпровождат със силно моторно явление. Обладаният изпитва пристъпи на ярост и гняв, диво движение в частите на тялото си, конвулсии, опитва се да упражни насилие над присъстващите. Често се случва слаби жени да се съпротивляват успешно на трима – четирима силни мъже. Обладаните изригват хули и проклятия срещу Светата Троица и заявяват своето отвращение към Божието слово.
С една дума, реакциите могат да бъдат най-различни. В действията на обладаните се забелязват характерни прояви на определен вид животни – тяхната злост, хитрост, извратеност – и по това се познава родът на бесовете. Често бесът може да се изяви дори само поради факта, че присъстват хора, в които пребъдва Светият Дух. Пред Христос бесовете у обладаните неизменно се проявяват. Същото става и с бесовете у обладаните днес пред човек, у когото присъства Светият Дух. Понякога обладаните избягват такива хора. В процеса на работата по освобождаването бесът може да даде вид, че е излязъл, а в същото време просто да се е притаил. Бил съм свидетел как обладаният се моли така, че всички се учудват на неговата искреност и съкрушението му. Но всъщност се моли не човекът, а бесът, който е у него. При това се моли не на Бог Отец, Бог Син и Светия Дух, а на своя бог – сатана, като го нарича господ и бог, а това е подвеждащо за душегрижителя. Демонът обаче никога не споменава нито името на Иисус Христос, нито Неговата кръв, нито кръста, макар че не изрича и името на дявола, за да не се издаде.
Лехлер въз основа на своя опит и анализа на други трудове заявява: „Бесообладаността не е остарял библейски разказ, не е богословско изобретение, а страшна действителност“. Той предлага седем белега, които показват наличие на бесообладаност: двойствен глас, ясновидство, пароксизъм, огромна телесна сила, съпротива на всичко, което е от Бога, освобождаване от пристъпи и пълно изцеление след изгонването на злите духове. За това виждаме свидетелства в Новия Завет, където се описват две форми – от една страна, психически вариации с изменение на гласа и повишена моторика: Марк 5:9; Лука 4:35; 8:29; Деян. 16:16-40. И от друга, пристъпи по време на освобождаване с крясъци и конвулсии: Марк 1:26; Лука 4:41; Деян. 8:7.
Анри Еленбергер посочва няколко характеристики на бесообладаните:
Човекът внезапно загубва идентичността си и става друг индивид. Изразът на лицето му се променя и показва шокираща прилика с човека, чието въплъщение се предполага, че е. С променен глас произнася думи, съответстващи на личността на новия индивид. Нерядко придобива способността да извършва движения с изненадващ размах и сила. Обладаването обикновено се проявява на тласъци, с различна честота, продължителност и интензивност.
Допълнителни белези: сънят при обладаните е нарушен. Докато лежи, човек усеща тежест върху себе си – нещо тъмно, което го притиска и задушава. Чува тътен, гласове, които беседват с него и в началото го изкушават с ласкателства, а по-късно открито го подстрекават към разрушителни и саморазрушителни действия. Обладаните усещат чуждо присъствие в тялото си, подувания на стомаха, гадене, повръщане, остри болки в сърдечната област или в главата, постоянна безпричинна вътрешна злоба и раздразнение, необяснима тъга, униние, апатия, повишена телесна температура, продължаваща години, имат ясно изразени симптоми за заболяване, без да са диагностицирани органични причини за това. Най-често медиците не могат да открият и да предложат адекватно лечение.
Самуел Пфайфър дава следните характеристики на бесообладаните:
– Психически проблеми (тревожност, депресия, чуване на гласове, вечни съмнения, гневливост и т.н.), разстройство на съня и други нежелани и неадекватни поведенчески прояви.
– Дар на предсказание.
– Повлиян от бесовете духовен живот, който се изразява в съзнателно продължаване на явни окултни практики и в съпротива срещу Библията, Бога, молитвата, християнското консултиране и името на Иисус Христос, докато в същото време човекът изглежда в адекватно състояние.
Важно е да отбележим, че при трите групи окултно обременени – девиантни, демонизирани и бесообладани – медикаментозното лечение не е ефективно, дори в някаква степен затруднява работата по освобождаване на страдащия, ако той е под силното въздействие на лекарства. Ето защо често се налага първо човек да излезе от това състояние на забавена психомоторна реакция и тогава да се пристъпи към процеса на освобождаване от демоните, който сега ще разгледаме.
- Приложен аспект на душегрижителството
След като се изявят всички основателни патосимптоми за бесообладаност, се пристъпва към етапите на освобождаване.
а) Прозрение
Прозрението е най-успешната терапия, която засяга цялото човешко естество и го пречиства, освобождава, преобразува на ниво дух, душа и тяло.
Прозрението включва:
– Дълбоко осъзнаване на своята греховност.
– Осъзнаване, че сам не можеш да решиш проблема с греховете си.
– Осъзнаване на своята нечистота и зависимост.
– Осъзнаване на нуждата от помощ отвън.
– Осъзнаване, че никой от хората не е способен да ти помогне, единствено Христос.
– Душегрижителят само помага, но не решава проблема.
– Осъзнаване и приемане на Христовата жертва на Голгота.
– Изповед и дълбоко покаяние пред Бога.
– Приемане на Христос като личен Спасител.
– Приемане с вяра на прошката от Него.
– Приемане на пълната свобода, дадена от Него.
Историята за блудния син е пример за психо-духовно изцеление, което се разкрива в процеса на прозрение („Като дойде на себе си“) и промяна на съзнанието („Татко, не съм вече достоен да се нарека твой син“ – Лука 15:17, 21). Апостол Павел, който в живота си е изпитал процеса на прозрение, обобщава: „Благодаря на моя Бог чрез Иисус Христос, нашия Господ“ (Римл. 7:25).
б) Изповед
Психологическа и богословска интерпретация на изповедта
Курт Кох пише, че терапията, основана на Свещеното Писание, се подчинява на два закона.
Първо, изповядването на вината води до уталожване на вътрешното психическо напрежение и действа като освобождаваща сила, като поражда ясна душевна атмосфера. Кох подчертава, че докато грехът остава скрит, той държи човека в плен на дявола. Ние бихме добавили и в плен на собствената му съвест, която активизира чувството за вина, а то събужда тревожност, страх и безпокойство. Така последователно от леки психични разстройства се стига до депресия.
Вторият закон е прекратяване на бягството в тайната, което е характерен белег за властта на тъмнината.
Този вътрешноличностен конфликт е описан много добре от ап. Павел в Посланието към римляните: „Защото знаем, че Законът е духовен, а аз съм от плът, продаден на греха… пленник на греховния закон, който е в членовете ми. Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?“ (7:14-25). Нито една психологическа школа не е предложила реален метод за решаване на този проблем, който да носи дългосрочно освобождаване и изцеление на една потисната, още повече бесообладана човешка душа.
в) Изцелителен процес при бесообладаност
За начина на изцеление Т. К. Остерайх дава пример с известния мисионер А. Ле Рой, който пише: „Съществува и друга форма на обладаност, пред чието лице и убеденият скептик е принуден да признае, че е в явно смущение – когато например обладаният дълго време левитира над земята и бавно говори на език, от който преди не е разбирал нито една дума“.
Класически пример, който си заслужава да се изучава и прилага и със сигурност е оригинален не само като историческо събитие, със своята достоверност, а и като възможност за актуализиране в днешни времена, е случаят с бесообладания в Гадаринската земя. Той живее в гробищата, блъска се в камъните, има свръхестествена сила (Марк 5:1-20). Когато Иисус изгонва беса, обладаният се превръща в нормален човек. И този нещастник не е единственият, когото Христос извежда от демоничната зависимост (Мат. 4:24).
След известно време на борба за откъсване от демоничните сили с участието на своята освобождаваща се воля и възродения си дух човек постепенно излиза от контрола на злите духове. За да се случи това, той наистина трябва да има голямо желание. За освобождаването му е необходимо тясно сътрудничество с душегрижителите, които го водят към Христос – единствения, притежаващ власт да освобождава пленените от демоните. „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам онези, които имат съкрушени сърца, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите – проглеждане, да пусна на свобода измъчените“ (Лука 4:18). Друга възможност няма. Всичко останало е имитация и жертвата си остава в същото състояние.
Причината е в окултните контакти от миналото – те са онази мрежа, с чиято помощ дяволът може да впримчи човека в своята воля (II Тим. 2:26), а за освобождаване от нея не е достатъчно страдащият само да повярва. Така Симон магьосника, въпреки че вярва и приема водно кръщение, остава в примките на неправдата поради неразтрогнатия си договор с дявола (Деян. 8:9-24). В случаите, когато тези примки са много силни, е необходима допълнителна душегрижителска работа, за която ще говорим сега.
г) Психотерапевтичен елемент – демитологизация
Както пише Курт Кох, при отричането от сатана се извършва известна демитологизация. Дяволът се лишава от своята магическа и ужасна реалност за човека.
д) Отричане – богословска гледна точка
Във Второто си послание към Тимотей ап. Павел пише за хората от последните времена: „Наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли“ (II Тим. 3:5). Пасивната форма на отричане се изразява в липсата на съпричастност към благочестието, вследствие на което у човека остава само вид на благочестие. Силата на благочестието отсъства. Пасивно отричане от Бога виждаме при израилтяните, които не слушат думите Му, стават безразлични към Него и започват да служат на други богове. Окултно необремененият човек със самото си идване при Бога свидетелства за своето отричане от сатана и от всичко дяволско, което е имало в миналото му. Самият факт, че някой спира да бъде послушен на дявола, е отричане от него в пасивна форма. Това става без заявление пред сатана и без отричане, при което се изброяват подробно всички извършени грехове.
При активната форма на отричане човек не само престава да се подчинява на волята на дявола, а открито и демонстративно изразява противоположна воля. Израилтяните предават Иисус и се отричат от Него „пред лицето на Пилат, когато той е решил да Го пусне“ (Деян. 3:13). Отричането тук е процес, при който волята на народа се изразява с твърдение, че хората не искат Христос („Кого от двамата искате да ви пусна?“. Те отговориха: „Варава“), и с конкретно желание („Да бъде разпънат“). Апостол Петър се отрича от Иисус и под клетва заявява, че не Го познава. Тези примери ни показват отричане не от дявола, а от Бога. Важно е да видим самата методика на акта на отричането. Тя се откроява и когато Христос противостои на дявола, докато той Го изкушава в пустинята. Божият Син се отрича от всички предложения на сатана, като изразява Своята воля в активна форма. Неподчинението Му спрямо дявола е изразено с думи и на дело. Онези, които признават само пасивната форма на отричане от дявола чрез покаяние пред Бога и по-нататъшно послушание по отношение на Неговата воля и смятат за излишна активната форма на отричане, как ще обяснят факта, че Христос я прилага, като пребъдва в послушание пред Бога, докато дяволът го атакува?
В духовния свят съществува закон, според който действията на духовните личности са зависими от действията на човека. Христос разкрива този закон: „Който се отрече от Мене пред хората, и Аз ще се отрека от него пред Моя небесен Отец“ (Мат. 10:33). Ако Бог се отрича от човека, когато човекът се отрича от Него, то и сатана трябва да се отрече от онзи, който явно и открито се отрича от него. Благодарение на активното отричане от страна на Христос, дяволът е принуден да Го остави на мира. Бог принуждава сатана да се откаже от всеки, отрекъл се от него в активна форма, защото той вече няма права над този човек. Оттук следва, че активната форма на отричане е победоносен елемент в противостоенето на дявола, което завършва с неговото отстъпление: „И той ще побегне от вас“ (Як. 4:7). Именно активната форма на отричане го кара да отстъпва, лишава го от власт, сила и влияние.
При освобождаването е важно не названието на процеса, а крайният резултат, достигнат благодарение на правилна методика. Между думите на Христос: „Прощават ти се греховете“ и „Стани и ходи“ е трудно да се намери взаимовръзка, ако не осмислим дълбоко процеса, породен от самия Бог у човека, към когото са насочени тези думи. Така и думата „отричане“ като название на процеса е възможно да звучи за скептиците също както за фарисеите са звучали богохулно думите на Христос. Те са можели да признаят процеса, извършен от Христос, но в тяхното разбиране на учението за опрощаване на греховете не са се вписвали Неговите думи: „Прощават ти се греховете“. За самия болен и едните, и другите думи означават просто освобождаване от болестта.
Така чрез обяснение на значението в думите „отричане“, „свидетелство“ и „изповядване“ в активна и пасивна форма се опитахме да разкрием смисъла на твърдението: „Покорете се на Бога; опълчете се против дявола и той ще побегне от вас“ (Як. 4:7).
епископ Иван Вълков
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2020 <<<