Корените на магията и окултизма са дълбоко в миналото. Това се доказва например от скалните изображения, които са дело на първобитните хора.
От древни времена съществуват различни методи и практики за въздействие върху отвъдния свят с цел постигане на успех, придобиване на богатство, сила, защита от неприятности, изцеление от болести, осуетяване на плановете на врага, победа над него чрез магии и т.н. Библейската вяра се противопоставя на всичко това. Библията учи, че светът е създаден от Бога, Който е личност, а не безлична сила. И съдбата на хората зависи от техните взаимоотношения с Всемогъщия Творец. Тези взаимоотношения се характеризират с любов, доверие, смирение, послушание. И изключват всякакви методи на въздействие.
Проблемът, породен от смесването на окултизма с библейската вяра, бил особено сериозен по времето на Стария Завет. Библейските пророци се противопоставяли на проникването на окултизма сред еврейския народ. Дори имало периоди, когато се внасяли идоли в самия Йерусалимски храм. Но Божите пророци не били съгласни служението на живия Бог да се превръща в магически ритуал. С времето обредът, вместо да отразява отношенията с Бога, сам ставал обект на вяра. И тази вяра в силата на обредите се превърнала в един от начините за „контролиране“ на Бога.
Смесването на окултизма и библейската вяра като труден за решаване проблем не е загубило своята актуалност и в Новия Завет. Апостол Павел възкликва: „Каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не на Бога; пък аз не искам вие да бъдете съобщници на бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате на Господната трапеза и на бесовската трапеза“ (I Кор. 10:20-21).
Медиумизъм
В окултизма наред с магическите практики се използва т. нар. медиумно състояние на душата. Медиумът е посредник между отвъдния свят и хората. За да може информацията от другия свят да се предава безпрепятствено, медиумът трябва да бъде напълно пасивен. Докато предава казаното от отвъдните сили, неговата воля и разум не може да бъдат активни. „Не бива да пречиш на Бога със своята активност.“ А библейската вяра призовава към усилия. „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори“ (Мат. 7: 7).
Когато в Първото послание към коринтяните ап. Павел започва разговор за духовните дарби, той казва: „А за духовните дарби не искам, братя, да не знаете. Знаете, че когато бяхте езичници, вие се влачехте при немите идоли, както и да бяхте водени“ (12:1-2).
Какво се е случвало всъщност в езическите капища? Ето описанието на Йоан Златоуст: „В капищата на идолите, когато някой бил обладан от нечист дух и пророкувал, той бил воден, връзван и увличан от духа, без изобщо да осъзнава какво говори. Свойствено за гадателя било да изпада в изстъпление, да търпи принуда и насилие, да се увлича и да вилнее като бесноват.
Послушай Платон, който в Апологията си на Сократ казва: „Прорицателите и гадателите говорят много и добре, но те самите изобщо не разбират какво говорят“. Чуй и друг поет, който потвърждава същото: „Когато някой чрез различни ритуали и магии въведе демон в даден човек, този човек започва да пророкува и да гадае, като при това разкъсва и измъчва самия себе си, неспособен да понесе насилието на демона и с голяма вероятност да умре. Затова той се обръща към такива магьосници с думите: „Развържете, смъртният не може повече да понесе Царя Бог…“.
Всичко това – а може да се каже още много – доказва както принудата, с която демоните действат, така и насилието, което хората понасят, след като веднъж им се предадат и през цялото време, докато са под тяхна власт, се лишат от здравия си разум“ (Съчинения на св. Йоан Златоуст. Том X, с. 287).
Когато Павел извлича от паметта на своите слушатели нещо негативно от тяхното минало, обикновено целта му е да подчертае истинското предимство на обновения живот в Христос: „Вие, които някога не бяхте народ, а сега сте Божи народ; които бяхте непомилвани, а сега сте помилвани“ (Ι Пет. 2:10); „И такива бяха някои от вас; но се умихте, осветихте се, оправдахте се в името на нашия Господ Иисус Христос и чрез Духа на нашия Бог“ (Ι Кор. 6:11). Можем да предположим, че въпросът за пасивното водителство, свързано с идолопоклонството, така и си е останал без отговор за вярващите в Коринт.
Малко по-нататък в същото Послание четем за явлението на медиумизма сред вярващите коринтяни: „Така и вие, като ревнители за духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата. Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува. Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден. И така, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум; ще пея с дух, ще пея и с ум. Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоята благодарност „амин“ онзи, който е от простолюдието, когато не разбира какво казваш?” (Ι Кор. 14:12-16).
В Коринтската църква съгласно медиумната практика духът и умът били разделени, но ап. Павел ги обединява. Той предлага на говорещия да се моли за дарбата да тълкува с цел неговият ум да стане активен. Апостолът насърчава да се използват едновременно и духът, и умът, за да може църквата да бъде поучена, като получи разбираема информация. Също така освен разума апостолът призовава да се използва активно и волята: „И пророческите духове се покоряват на пророците“ (Ι Кор. 14:32).
В това Послание Павел откроява и преживяването на „близост с Бога“ при нулево информационно назидание: „Който говори на непознат език, той не говори на хора, а на Бога; понеже никой го не разбира, а в духа си говори тайни; който пък пророчества, той говори на хора за поука, увещание и утеха. Който говори на непознат език, поучава себе си; а който пророчества, поучава църквата“ (Ι Кор. 14:2-4).
Господ обаче назидава, т.е. изгражда не чрез усещания, а чрез полезна информация. „Думите, които ви говоря, са дух и живот“ (Йоан 6:63). „Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията“ (Лука 24:45).
Почти всички духовни болести в Коринтската църква са свързани с езическото минало на християните там. Непознатият език не е изключение. Всеки град в Древна Гърция е имал свое, особено почитано божество – покровител. Характерът на това божество определял психологията на жителите на града. Коринт е покровителстван от две божества: Афродита и Аполон. Култът към богинята на любовта Афродита е свързан със свещена проституция. Около хиляда жрици на любовта се предлагали по коринтските улици на всеки, който бил готов да им плати пари. Така цялата атмосфера на града била наситена със сладострастие и никой не смятал сексуалното общуване с блудница за нещо греховно.
Култът към Аполон (Светоносния) има не по-малко влияние върху психологията на коринтяните. В техния град имало богат и добре известен храм, посветен на това божество. Според древните гърци хората използват само 30% от възможностите на своя ум. По време на мистерията, посветена на единението с Аполон, човек изпадал в състояние на екстаз, при което, както смятали гърците, се отваряла вратата към неговото подсъзнание. В този момент се проявявали неизползваните възможности на ума. Външно това се изразявало в говорене на език, който никой не разбирал. Гърците смятали, че ако човек поне веднъж по време на екстаз е преминал в света на подсъзнанието, в бъдещето той вече ще осъществява лесно този преход.
Главното светилище на Аполон се намирало в Делфи. Делфийският храм бил разделен на три части. Само три посветени жрици, наречени Питии, и делфийският оракул можели да влизат в „светая светих“ на храма, при това на колене. Там Пития се качвала на висок триножник и под нея запалвали тамян. Димът я обгръщал, тя изпадала в екстаз и започвала да говори на непознат език. Смятало се, че в този момент влизала в контакт с божествения свят. Делфийският оракул тълкувал непознатия език на Пития и като излизал от храма, известявал волята на боговете. Жреците на Аполон навсякъде из Древна Гърция били свързани с делфийския храм. Коринтският храм също е имал връзка с Делфи и там също се случвали мистерии с екстатично говорене на непознат език. За жителите на Коринт това било обичайна практика. Следователно непознатият език, проявил се в Коринтската църква, имал несъмнена връзка с езическото минало на вярващите там. През втори век медиумизмът в християнството е възроден от Монтан – бивш жрец на богинята Кибела. Той сравнява човека с лира, на чиито струни свири Светият Дух. И така подчертава пасивната роля на човека. Днес също слушаме за хора, които са „проводници на Светия Дух“. И този израз отново предполага пасивното състояние на човека.
Когато бях млад, се възхищавах от духовността на един проповедник, който на въпроса:
– Ще проповядваш ли днес?
Отговаряше:
– Не знам как ще ме води Господ.
Днес възгледите ми се промениха. Опасно е да доверяваш църковния амвон на проповедник медиум. Защото според ап. Павел: „И пророческите духове се покоряват на пророците“ (Ι Кор. 14:32), а не обратното.
В началото на своята вяра, след като се начетох на „духовни” книги, реших да имам време на молитвено мълчание. Коленичех, излагах молитвено мислите, молбите и въпросите си пред Бога и след това, без да ставам, изчаквах Той да ми отговори. В тези моменти се опитвах да не мисля за нищо, за да не преча на Бога. Стремях се да направя ума си като празен лист хартия, на който Господ да напише Своя отговор.
В резултат на това не получих никакви откровения, но започнаха да ми се случват странни неща. Когато се прибирах вкъщи след работа, всички нецензурни думи, които бях чул през деня, се завъртаха в главата ми. Опитвах се да спра потока на тези мисли, но някой натрапчиво, отново и отново пускаше гнусния запис в съзнанието ми. Това продължи няколко дни. После забелязах със страх, че имам затруднения в мисленето. С ужас осъзнах, че започвам да затъпявам.
Освен това нещо се обърка и с волята ми. Страхувах се дали не постъпвам своеволно или по плът и започнах да отделям време за изчакване и вслушване, така че да разпозная какви подбуди ще породи Господ вътре в мене. В резултат на това бях обхванат от всевъзможни съмнения и се превърнах в безволев слабак.
Осъзнах, че губя контрол над личността си. Някой явно контролираше ума и волята ми, като редовно ми налагаше зловредни мисли и желания. Кой нахлуваше така безцеремонно в съзнанието ми? Бог? Но Той не се отнася към децата Си с принуда. Това беше почеркът на сатана. Тогава с Божията помощ разбрах, че със своята пасивност съм създал условия за демонична обладаност. В желанието си да отдам ума и волята си на Бога всъщност съм се упражнявал в медиумство. И дяволът не се забави да се възползва от моето състояние, за да установи контрол над някои области от душата ми.
Най-голямата заповед в Писанието гласи: „Възлюби Господ, твоя Бог, от цялото си сърце, от цялата си душа, с цялата си сила и с целия си разум“ (Лука 10:27). Бог иска нашият ум и нашето сърце да участват активно в общуването с Него. Той не се нуждае от роботи, а от съработници. Сатана обаче се стреми да ни превърне в безволеви марионетки.
Магия
Проникването на окултизма в християнството е свързано не само с явлението на медиумизма, а и с магията. Вместо да молят Господ да очисти сърцето им, хората изобретяват технологии за въздействие върху Него. И тъй като сме християни, ние също влияем на Бога, но „по християнски“. Например чрез молитва. Веднъж срещнах жена, която православна монахиня беше научила да лекува с помощта на молитви. Тя сподели каква молитва за коя болест трябва да се произнася и уточни, че ще има най-голям ефект, когато тези молитви се четат в определено време, например при пълнолуние. Така молитвата, вместо да бъде разговор с Бога, се превръща в магическо заклинание. При истинската молитва ние представяме нуждата си пред Бога, а не въздействаме върху Него. Бог знае как да отговори. Ние не можем да Го принудим да направи каквото и да било, трябва само смирено да Го молим.
Изцеление
Апостол Павел, когато говори за духовните дарби, пише: „И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат чудотворни сили и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици“ (Ι Кор. 12:28). От този стих виждаме, че има дарби, които се дават на конкретни личности: апостоли, пророци, учители. Следват обаче дарби, които не са свързани с определен човек: чудотворни сили и дарби за лекуване. „На един се дава чрез Духа слово на мъдрост, на друг – слово на знание, чрез същия Дух; на един – вяра, чрез същия Дух; на друг – дарби за лекуване, чрез същия Дух“ (ст. 8-9). Тук се споменават „дарби за лекуване“ – в множествено, а не в единствено число. Тоест на всеки човек се дава да извършва изцеления. Дарът предполага постоянна способност да лекуваш. Дарбите за лекуване не се даряват на един конкретен човек, а – на цялата общност от вярващи. Днес те могат да се осъществят чрез мене, утре – чрез друг член на общността. Така в църквата има дарби за изцеление, но няма изцелители.
Същото показва редът за изцеление, описан от ап. Яков: „Болен ли е някой между вас, нека повика църковните презвитери и те да се помолят над него, като го помажат с елей в Господното име. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го привдигне; и ако е сторил грехове, ще му се простят. Изповядвайте един на друг греховете си и се молете един за друг, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника“ (Як. 5:14-16). Тук не се казва, че трябва да викаме старейшини, които имат дарбата да лекуват. Нужно е да се извикат старейшините, защото те представляват църквата, на която са дадени дарби за изцеление. Когато някой започне да се мисли за християнски лечител и твърди, че има дарба да лекува, най-вероятно това е екстрасенс, чиито способности са свързани с окултното му минало. Подобни хора често са склонни да усещат у себе си лечебна енергия и обичат да докосват други, за да им предадат своето благословение. Но Светият Дух не е някакъв енергиен източник, към който можем да се включим и да получим лечебна енергия, а суверенна Личност. Всяко божествено изцеление изисква божествено действие и одобрение. Затова за апостолите се казва: „Но те пак останаха тук доста време и говореха дръзновено за Господ, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техните ръце да стават знамения и чудеса“ (Деян. 14:3). Когато човек заявява, че има дарба да лекува, това говори, че източникът на изцеление е силата на неговата душа, не и Бог.
Изцеленията на тялото, извършени чрез вяра в Господ Иисус Христос, са свързани преди всичко с покаяние и изцеление на душата. Със своята благодатна промяна те обхващат не само временния, а най-важното – вечния живот. Такива изцеления се извършват индивидуално, лице в лице, от сърце към сърце, а не по време на масови акции.
В Посланието на Яков е посочен редът, според който трябва да става изцелението чрез вяра в нашия Господ. Болният кани в дома си духовно зрели и опитни служители на църквата, които не само трябва да произнесат подходящите молитви, а преди всичко да направят духовно разследване и да установят причината за заболяването. След като човекът изповяда греха си, презвитерите се молят и го помазват с елей като символ за възстановяване на връзката с Христовата църква, прекъсната в резултат на греха. Молитвата с вяра предава на Всемогъщия Бог молбата на болния и той приема да очаква Божия отговор в смирение и надежда.
Днес буквално ни заливат със съобщения за масови изцеления. Но при тях, когато с болните не са проведени никакви духовни разследвания, се разкрива същият горделив стремеж да се заповядва на Бога. Ап. Яков обаче пише: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“ (Як. 4:6). Бог не нарушава принципите, които самият Той е установил. Ето защо изцелението, което не е дошло според библейските принципи, е фалшиво и се инсценира от демоничните сили.
Движещата сила на окултната практика
Някои вероятно ще кажат: „Но тези методи действат, те водят до положителни резултати“. Да, действат! Нали ако окултизмът не даваше резултати, отдавна би слязъл от сцената. Там, където има опит да се заповядва на Бога и Той да бъде манипулиран, в действие влиза друг „бог“ – богът на този свят, който обещава на възгорделите се хора, че „ще бъдат като богове“. За съжаление мнозина, които търсят искрено, но се стремят да постигнат бързо положителни резултати, без дори да подозират, попадат в окултния капан.
Причини за проникване на окултната практика в християнството
- Окултно минало.
Освещаването на християнина е процес, при който той преминава през няколко етапи с различна продължителност. Много вярващи, когато влизат в църквата, още не са се освободили от своето окултно мислене.
- Желание за постигане на духовни резултати, без да се полагат духовни усилия.
В Свещеното Писание четем: „Братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието на Господ. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докато получи дъжд, ранен и късен. Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си“ (Як. 5:7-8). Бог е установил такива закони както във физическия, така и в духовния свят. Според тях трябва да положим усилия, да проявим търпение и старание, преди да постигнем някакъв резултат. Но ние често искаме незабавни резултати и това нетърпение ни принуждава да използваме окултни методи.
„Нека с търпение изминем предстоящото ни поприще“ (Евр. 12:1).
Андрей Мелников
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2020 <<<
