В шест последователни броя на списанието разглеждаме естеството на Божията любов, така ярко описана от апостол Павел в неговата „Ода за любовта“. Нека си спомним началото й:
„Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее…“ (I Коринтяни 13:4-8).
Без съзнателно да сме търсили такъв ефект, в този „Прозорец“ стигаме до завистта и гордостта – две „качества“, които се открояват в човешката природа и удивително се допълват.
Едва ли някой сред нас може да се похвали, че е свободен от завистта. Ето нейното най-ярко проявление в човешката история:
„И така, когато бяха събрани, Пилат им каза: „Кого искате да ви пусна – Варава ли, или Иисус, наричан Христос?“, защото знаеше, че Го бяха предали от завист“ (Матей 27:17-18).
Хората, които неведнъж са вкусвали в лицето на Иисус божествената любов, сега, тласкани от завистта, разпъват самата Любов, от която са били толкова облагодетелствани. Така е било винаги, така е и днес – божествената любов предизвиква завист у онези, които я нямат.
Ако продължите да четете статиите в този „Прозорец“, ще можете да си направите тест какво притежавате – чисто човешката любов, смесена със завист, или божествената любов, която е свободна от нея.
И ако някой осъзнае, че е зависим от завистта, значи е настъпило време за прозрението, че има нужда от онази любов, която все още ни се предлага свише.
Нека не забравяме, че един от критериите за това, човек да не се озове в Небесното царство, е именно наличието на завист в сърцето му.
Благодатно време с новия брой!
Йордан Пеянски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2021 <<<
