Обръщане към Бога

Някои богослови смятат, че човешките същества нямат свободна воля, а ако имат, то тя е само за да вършат зло. Феноменът на обръщането към Бога е важен аргумент в полза на факта, че човек има свободния избор да каже „да“ на своя Създател и Неговата воля. И не само да каже, но и да се обърне към Господ с цялото си сърце.

Обръщането (на еврейски: „shub“, на гръцки: „metanoia“) се отнася до „промяна в структурата на живота, завръщане към живия Бог“ . То е „изцяло нова позиция на човека по отношение на Бога и Неговата воля, която включва всички области на живота му. Обръщането е радикално, специално пренасочване на човека към Бога като негов отговор на Божия призив и подготвителна дейност. Новият Завет говори за обръщането като за изцяло ново насочване на човешката воля към Бога, като завръщане у дома при Господа на живота от слепотата и заблудата (срв. Деян. 26:18; 1 Петр. 2:25). Самото понятие „обръщане“ показва радикално решение, пълен обрат на човека, който е вървял към погибел, спрял се е, „дошъл е на себе си“ като блудния син (вж. Лука 15:17) и се е обърнал към Христос.

Благодарение на апостол Павел в Библията откриваме някои елементи от описанието на обръщането към Бога. Два важни елемента той споменава в свидетелството си за вярата в Христос пред цар Агрипа, цитирайки думите на Исус: „Избавяйки те от юдейския народ и от езичниците, при които сега те пращам да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на сатаната към Бога, и да получат чрез вяра в Мене прошка на греховете и жребий с осветените“ (Деяния 26:17-18). Според Исус обръщането се предхожда от отваряне на духовните очи на човека за реалността на неговото греховно състояние пред Бога. Апостол Павел заявява, че завесата на слепотата и самоправедността лежи върху сърцата на грешните хора, защото „умът им е заслепен … но когато се обърнат към Господа, тогава завесата се премахва“ (2 Кор. 3:14, 16), а тя се „премахва“ само от Христос. Вдигнатата завеса дава възможност на човека да насочва ума, чувствата и волята си под ръководството на Бога.

Нека поговорим каква е същността на обръщането.

Промяна на сферата на съществуване

В горното свидетелство на Павел първият елемент на обръщането е обръщането от тъмнина към светлина, т.е. промяна в сферата на съществуване. Това означава преди всичко преход от непознаване на Бога към признаване, че Той е любов, проявена в Христос. Това означава също така обръщане на сърцето от злото към доброто. Мракът тук означава измерение на човешкото съществуване, характеризиращо се с липса на опора в живота, безнадеждност и безперспективност. Мракът е отсъствието на смисъл в живота, тежкото мъчение на измъчената съвест и страданието. Мракът включва и усещането за самота, изолация и обреченост. Наследили сме го от нашите прадеди Адам и Ева, когато са нарушили завета си с Бога, като са направили крачка от блаженството към екзистенциалната неизвестност. Апостол Йоан ни разказва за тъмнината като начин на живот, който някои хора са обикнали и затова отиват в погибел (вж. Йоан 3:19, 36).

Някои хора се оплакват и страдат през целия си живот. Други търсят изход от тъжната си ситуация, като се вслушват в гласа на съвестта – гласа на Бога, който приканва и очаква обръщането на всеки човек. Това привличане на Отца (срв. Йоан 6:44), осъществено чрез Словото и Духа и преживяно субективно от ума, чувствата и волята на човека, отваря духовните му очи.

Исус Христос е Спасителят от царството на мрака, Той е „истинската светлина, която просвещава всеки човек, който идва на света“ (Йоан 1:9). Бог обича всички хора и не е лишил никого от нас от Своята спасителна светлина. Това е била целта на идването на Исус Христос на земята. Той казва: „Аз съм светлината, която дойде на света, за да не остане в тъмнина всеки, който вярва в Мене“ (Йоан 12:46). Исус кани хората да излязат от тъмнината към светлината в Него: „Аз съм светлината на света; който Ме последва, няма да ходи в тъмнина, а ще има светлината на живота“ (Йоан 8:12). Да се обърнеш, означава да вземеш решение, с което да отговориш на призива на Спасителя, който обича, призовава и очаква завръщането на блудния син.

Но има и нещо повече от това. Когато човек се обръща към Бога, той трябва да обърне гръб на тъмнината и да се изправи пред светлината. При обръщането си човек обръща гръб на всичко, което принадлежи на царството на мрака, и обръща цялото си сърце към Исус Христос, истинската светлина.

Смяна на господаря на живота

Вторият елемент на обръщането е обръщането от властта на Сатана към Бога, т.е. смяна на господаря на живота, защото човек не може да служи на двама господари (вж. Мат. 6:24). Заветът на Бога с Адам е бил завет за послушание (срв. Бит. 2:16-17). Изпълнявайки го, човекът получи вечен живот в блаженство. Чрез греха Адам изостави благословиите на завета с Бога и попадна под Божието проклятие заедно с дявола (вж. Бит. 3:14-19), на когото се подчини. Изборът на непослушание поставя Адам в състоянието на „паднал човек“, превръщайки го в роб на греха и дявола, въпреки че при сътворението целта на човека е била да живее в хармония с Бога, да обича Бога и хората.

Грехът в библейското разбиране не е толкова греховни постъпки, като измама, кражба или убийство, а по-скоро това, което съответства на гръцкото разбиране – „хамартия“, т.е. непостигане на целта, неспособност да се живее в съответствие с Божията воля. Следователно неверието, т.е. пренебрегването на Бога и Неговата воля, е най-големият грях, водещ до погибел. За нас, човешките същества, е невъзможно да достигнем целта си без Божията благодат, която ни привлича към Христос.

Исус реши проблема с греха, като го пое върху Себе Си (вж. Йоан 1:29), като по този начин победи дявола в претенциите му към нашите души. Затова при обръщането си човек се превръща от робството на силата на греха в свобода в Исус Христос. Апостол Яков ни показва как да се отървем от властта на дявола. „И така, покорете се на Бога; противете се на дявола, и той ще избяга от вас. Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръцете си, грешници, поправете сърцата си, двулични. Наскърбявайте се, плачете и скърбете; нека смехът ви се превърне в плач и радостта ви – в скръб. Смирете се пред Господа, и Той ще ви издигне“ (Яков 4:7-10). Глаголите „покорявам се“, „устоявам“, „приближавам се“, „смирявам се“ са в повелително наклонение. Очевидно е, че обръщането от властта на Сатана към Бога предполага решение, избор и акт на волята да се откажеш от властта на дявола и да приемеш Божието върховенство в живота си. Това означава да приемем почукването на Исус в сърцето (вж. Откр. 3:20). Човек трябва да чуе гласа на Христос, да отвори вратата на сърцето си и да пусне Господ вътре, за да има постоянно общение с Него.

Обръщането към Исус е единственият начин да се получи дарът на спасението. Човек сам трябва да дойде и да отвори сърцето си, за да получи спасение по благодат чрез вяра (вж. Ефес. 2:8).

Промяна в обекта на поклонение и ценностите

Третият елемент на обръщането е обръщането от идолите към Бога, т.е. промяна на обекта на поклонение и на ценностите. За вярващите в Солун четем, че те „се обърнаха към Бога от идолите, за да служат на живия и истинен Бог“ (1 Сол. 1:9). С други думи, те „се обърнаха от тия лъжливи богове към живия Бог“ (Деян. 14:15), оставиха лъжливия обект на поклонение и избраха истинския – Господ. Както в притчата за скъпоценния бисер (срв. Мат. 13:46), когато научиха за един, най-скъпоценния, те решиха да изоставят фалшивите ценности и да вложат всичките си надежди и упование в Христос.

От християнската терминология знаем, че идолите са заместители на истинския обект на поклонение, т.е. поклонение на творението вместо на Твореца. Такъв идол най-често е собственото ни „аз“, при което скалата на ценностите и приоритетите изглежда така: аз, моят живот, моите интереси, моите цели, моите планове и след това Бог и другите хора. След обръщането скалата на ценностите се променя по следния начин: Бог, другите хора, аз и моето.

Друг идол в живота на мнозина е служенето на мамона, т.е. на богатството. Това е алчност, скъперничество и свързаните с тях машинации, нечестност, измама и престъпления. От горния стих виждаме, че солунските жители са избрали да живеят според Божието намерение, оставяйки зад себе си фалшиви обекти на доверие и поклонение. Те се обърнаха от мъртвите идоли към живия Бог. Те се обърнаха към Господ не само за да решат личните си проблеми и да станат добри хора, но и за да служат на живия и истинен Бог. От цитираното послание виждаме доказателство за тяхното обръщане: те стават разпространители на Божието слово – проповядваща църква дори извън своята област, „на всяко място се разнасяше славата на [тяхната] вяра … в Бога“ (1 Сол. 1:8), т.е. те са църква с действена вяра. Тяхната вяра се проявяваше в поведението, отношението и делата им. Преобразеният им живот не се нуждаеше от коментар.

Като свидетелства за своето обръщане пред цар Агрипа, апостол Павел говори за заповедта на Исус Христос да проповядва на юдеи и езичници, „за да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние“ (Деян. 26:20). Тук съдържанието на проповедта на апостол Павел ни показва три волеви действия, към които той призовава хората:

а) да се покаят, т.е. да осъзнаят, че са грешници, като изповядат греховете си пред Господа;

б) да се обърнат към Бога, т.е. да обърнат гръб на греха и дявола и да се изправят пред Господа на живота;

в) да вършат дела, достойни за покаяние, т.е. животът им да отразява обръщането им към Бога.

Въпреки че покаянието и обръщането са неразривно свързани, важен е не толкова самият акт на покаяние, колкото пълното обръщане към Бога, последвано от радикална промяна в мисленето, отношението и действията. От това се вижда, че истинското обръщане към Бога е изключително, радикално. То е „или/или“, т.е. изключва трета позиция.

Исус казва, че „никой не може да служи на двама господари“ (Матей 6:24). Обръщането не означава да добавим Христос към останалите обекти на вяра и доверие. Обръщането към Бога означава да оставим всичко старо, да заменим всичко с едно – Спасителя Исус Христос.

Промяна на посоката на живота

Обръщането е съзнателно решение и действие. „Обърнете се към Мене – казва Господ на Силите, – и Аз ще се обърна към вас“ (Захария 1:3). Тук, в първата част, призивът на Господ да се обърнем към Него апелира към нашата воля, а обещанието „Аз ще се обърна към вас“ се отнася до Неговата благодат . Четем думите на Исус: „Покайте се, защото се приближи царството небесно“ (Мат. 4:17); и „изпълни се времето и се приближи царството Божие: покайте се и вярвайте в Евангелието“ (Мк. 1:15). Втората проповед на апостол Петър завършва с призива: „И тъй, покайте се и се обърнете, за да се изгладят греховете ви“ (Деян. 3:19).

Истинското обръщане към Бога, водещо до спасение, е съпроводено с изповядване на Исус Христос като Господ. Апостол Павел казва на римляните: „Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш; защото със сърце вярваш за правда, а с уста изповядваш за спасение“ (Римляни 10:9-10). Тук виждаме две волеви съставящи обръщения към Бога – „да повярваш“ и „да изповядаш“, които същевременно са и условие за спасение, както се вижда от твърдението „ако… изповядаш… и… повярваш… ще се спасиш“. И след това следва заключението като установена всеобща закономерност: „Защото със сърце вярват за правда, а с уста изповядват за спасение. Вярата не остава чисто личен въпрос само в сърцето. Обектът на вярата – Исус Христос – се прелива в сърцето на вярващия. Оттук и спасителната последица – изповядването с уста, „защото от изобилието на сърцето устата говорят“ (Матей 12:34).

Обръщането към Бога включва цялата личност. То не е само когнитивна, т.е. съзнателна стъпка, а включва и нашите чувства и воля. Обръщането е акт на човешката воля, решение да оставим живота в тъмнината, властта на дявола и идолите и да се вкопчим с цялото си сърце в Спасителя и Господаря на живота.

Обръщането към Бога е изпълнение на най-голямата Божия заповед: да възлюбиш Господа Бога с целия си ум, с всичките си чувства и с цялата си воля, и ближния си като себе си (вж. Мат. 22:37-39).

Обръщането към Исус Христос е обръщане от неверие към вяра, от безнадеждност към надежда, от мизерия към щастие, от погибел към вечен живот.

Плодът на обръщането към Бога е новото творение в Исус Христос (вж. 2 Кор. 5:17), което превръща всички тези благословии в реалност.

Обръщането е възможно, защото Христос е умрял за нашите грехове, призовава ни при Себе Си и дава вечно спасение на онези, които Го приемат.

Д-р Виктор Зандер