Никое човешко същество не е освободено от последствията на решението, взето от Ева и Адам. Всички помним това решение: първите хора вече не искали да са образ и подобие на Бога, те се поддали на дяволското изкушение да бъдат като Бога, да познават доброто и злото. Думата „познавам“ днес означава преди всичко „възприемам нещо с ума“. Еврейската дума „дa‘ат“ – „познание“ – означава не само обичайното за нас „знам, познавам“, а и „знам нещо от опит, разграничавам, избирам, определям, правя преценка за нещо“. Тоест хората искали сами да определят кое е добро и кое зло. И Бог, както предупреждавал, ги лишил от възможността да общуват с Него – това, което им дал, когато им вдъхнал жизнено дихание („нешама“). И човекът станал духовно мъртъв.
Ако първите хора бяха останали в това състояние на духовна мъртвост, да не говорим – ако бяха станали безсмъртни, нямаше да има надежда за Адам и Ева и тяхното потомство. Хората биха били подобни на паднали ангели – демони, за които няма спасение и надежда. Бог обаче „включил“ времето и хората станали смъртни, но така че да е възможно избавление от състоянието им.
Пътят към това спасение вече бил подготвен от Бога: преди сътворението на света Господ знаел какво ще Му струва дарената на човека свободна воля – смърт на кръста за вината на всеки от потомците на Адам и Ева. И когато „се изпълнило времето“ (срв. Гал. 4:4), Той принесъл тази жертва. На Голгота. На всеки, който повярва в Иисус Христос, „на всички онези, които Го приеха – на вярващите в Неговото име, даде възможност да станат Божи чеда; те не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, а от Бога се родиха“ (Йоан 1:12-13).
Това преобразяване на човека Иисус нарича „новораждане“. При него животът на Бога се заражда отново в човека (Божият Свети Дух живее във вярващия!) и той достига целта на своето призвание – да стане вечно дете на Бога, дарено с вечен живот.
За новорождението – единственото, неотменимо условие за спасението – искаме да поговорим на следващите страници с вас, уважаеми читатели.
* * *
Най-големият диамант в света по онова време, наречен „кулинан“, е открит случайно в Южна Африка. През януари 1905 г. управителят на мината Фредерик Уелс правил вечерната си обиколка и видял силен блясък на стената на кариерата под лъчите на залязващото слънце. Когато работниците стигнали до това място, на девет метра под дъното на кариерата открили скъпоценен камък с размери 10×6,5×5 см, който се бил отчупил от по-едър кристал. Едно от най-големите парчета от този диамант украсява короната на Британската империя. Един поглед. Едно съсредоточаване. Да видиш. Да вземеш решение…
Веднъж през нощта при Иисус Христос дошъл посетител. Името му било Никодим. Той бил член на Синедриона. Нека прочетем текста в Евангелието от Йоан, независимо че за повечето от нас той е добре познат. Ще Ви помоля да обърнете внимание на три думи: да видиш, да влезеш и да бъдеш.
„1. Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.
- Той дойде при Иисус нощем и Му каза: „Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тези чудеса, които Ти правиш, ако не е с него Бог“.
- Иисус му отговори: „Истина, истина ти казвам: ако някой не се роди отново, не може да види Божието царство“.
- Никодим Му каза: „Как може човек, вече стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди“?
- Иисус отговори: „Истина, истина ти казвам: ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство;
- роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
- Недей да се чудиш, задето ти казах: вие трябва да се родите свише.
- Вятърът духа накъдето иска и гласа му чуваш, но не знаеш откъде идва и накъде отива. Така е с всеки, роден от Духа“.
- Никодим Му отговори: „Как може да бъде това?“.
- Иисус му каза: „Ти си учител на Израил, това ли не знаеш?“ (Йоан 3:1-10).
Кой е бил Никодим? Много често чуваме това име, защото в диалога си с този човек Иисус говори за основополагащи истини, разкрива, така да се каже, квинтесенцията на благовестието, изложена в известния ни стих Йоан 3:16. По-късно Никодим се изявява пред Пилат и Синедриона като последовател на Иисус Христос. Но тук той все още търси. Никодим знае, че Иисус извършва месиански чудеса. Само ще ги припомня: неми проговарят, слепородени проглеждат, прокажени се очистват, обладани от демони се освобождават. Никодим иска да знае кой е Иисус. Господ му казва, че може наистина да познае Месия единствено този, на когото самият Бог Го разкрие.
I
Да видиш Божието царство. Иисус казва, че за това трябва да се родиш отново: „Истина, истина ти казвам, ако някой не се роди отново, не може да види Божието царство“ (ст. 3).
Спомнете си как Иисус пита учениците: „А вие за кого Ме мислите?“ (Мат. 16:15). В отговор Петър изповядва вярата си в Него, като Го признава за Месия, Господ, Спасител, Божи Син. Иисус казва на Петър, че не плът и кръв са му разкрили това, т.е. не той самият е разбрал истината, а му я е открил небесният Отец. Тези думи на Иисус, както и всички останали Негови слова, имат значение и за нас.
По-конкретно, Иисус говори за това на евреите, които смятат, че приближаването до Бога е дело, така да се каже, на човешки ръце. Ще дам само един пример: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил. И Аз ще го възкреся в последния ден“ (Йоан 6:44).
Тълпи от хора се трупат около Иисус Христос. Те виждат Неговите чудеса, слушат неповторимите Му слова, възлагат надеждите си на Него. Най-религиозните, като Никодим, очакват и желаят Божието царство. При Лука четем: „Попитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, им отговори: „Божието царство няма да дойде забелязано и няма да кажат: „Ето, тук е“ или: „Ето, там е“. Понеже Божието царство е вътре във вас“ (17:20-21).
Мисля, че имаме всички основания да се запитаме: виждаме ли Божието царство? Ако е така, как го виждаме? В какво? По какъв начин то е вътре в нас и сред нас?
Мога ли да кажа така: да разпозная в Иисус Христос Спасителя, изпратен от Бога за мене – ето какво означава да видя Божието царство? Ако това е вярно, „да видиш“ е действието на самия Бог в нашите сърца.
Но „вътре в нас“ може да се приеме и буквално. Писанието казва: „Бог пожела да покаже какво богатство на слава има за езичниците в тази тайна, а именно, че Христос, упованието на славата, е във вас“ (Кол. 1:27). И така, необходимо е не само да вярваме в Иисус Христос като Спасител, изпратен от Бога, като Месия, но и да знаем, че Той живее в сърцето ни. И с такова съзнание да живеем. Да живеем в послушание на Бога, със святост на мислите, думите и делата.
II
Втората дума, на която искам да Ви обърна внимание, е „да влезеш“ в Божието царство.
Нека прочетем отново: „Иисус отговори: „Истина, истина ти казвам: ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство“ (Йоан 3:5).
Много съвременници на Иисус Христос, след като Го виждат и разпознават в Него Месия, Божия Пратеник, Го отхвърлят. Не Го приемат. Ние може би ще кажем, че на тяхно място бихме постъпили по друг начин. Не съм сигурен…
Помните ли историята за блудния син? Най-големият син не искал да влезе в дома на баща си, тъй като той приел блудния син и организирал голям празник по повод завръщането му. Знам, че мнозина „не влизат“, защото ние, вярващите, за тях не сме добра „реклама“ за действието на Божието царство.
Но какво означава „да видиш“ и „да влезеш“? Държавните служби определят какви документи са необходими, за да премине човек границата. Държавата определя цените, вида и валидността на визите, условията да се получи разрешение за пребиваване, за работа и т.н. Това е право на всяка държава.
По същия начин Бог определя условията за влизане в Неговото Царство. Мисля, че Вие помните всички тези условия. Не? Нека ви напомня няколко от тях. Кой казва: „Аз съм вратата на овцете“? А за „тясната порта“ помните ли? Или за „тесния път“? Като обобщение можем да кажем, че във всички тези случаи говорим за онова, което Иисус е казал: „Който влезе през Мене, ще се спаси!“ (Йоан 10:9).
Това се отнася за хората, на които Бог вече е открил кой е Иисус Христос, какво е направил за тях и какво очаква от тях: „Истина, истина ти казвам: ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство“ (Йоан 3:5).
Какво означава да си „роден от вода“? Какво означава да си „роден от Духа“? Това е първото и най-важно условие: да се родиш от Божието слово и от Светия Дух. По същия начин, както Детето, родено от Мария и заченато от Бога, е следствие от Божията воля и от вярата на девойката, така и ние сме родени от Него в Неговото Царство. Новорождението ни прави способни да влезем в Божието царство. Раждането от горе ни пренася от този свят в Небесното царство.
Иисус казва за онези, които вярват в Него: „Те не са от света, както и Аз не съм от света“ (Йоан 17:14). Петър пише: „ Затова, братя, още повече залягайте да заякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да отпаднете, защото така ще ви се даде свободен вход във вечното Царство на нашия Господ и Спасител Иисус Христос“ (II Пет. 1:10-11).
Разбирането, че сме граждани на Небесното царство, е необходимо условие, за да затвърдим спасението си и да имаме победен живот.
III
Третата дума, на която искам да Ви обърна внимание, е наситена с дълбок смисъл – „да бъдеш“. Казва я Христос: „Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух“ (Йоан 3:6).
Спомням си как в началото на 90-те години влязох в Немското посолство в Москва. Отвън имаше опашка, която прекосяваше почти целия квартал, а аз можех да вляза свободно, защото бях немски гражданин. Разбира се, бих могъл и да се наредя на опашката, но охраната щеше да ми каже:
Защо стоите на опашката? Влизайте! Не е нужно да чакате. Вие сте немски гражданин.
Ако сме видели в Иисус Христос Спасителя, Бог ни е открил това. Когато се покайваме и започваме да вярваме, сме приети от Него и сме отъждествени с Него, с Неговата смърт и живот, т.е. влизаме в Неговото Царство, получаваме небесно гражданство. Помните ли какво пише ап. Павел за това? „Нашето жилище е на небесата, отдето и очакваме Спасителя, нашия Господ Иисус Христос, Който ще преобрази унизеното ни тяло, така че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко“ (Фил. 3:20-21).
* * *
Ние сме призовани от Бога да видим Божието царство във всичките му проявления: в Личността на Иисус Христос, в осъщественото от Него на кръста наше спасение, в страданията, водителството, служението, нуждите, скърбите… в надеждата и славата.
Удостоени сме с честта да влезем в Божието царство и да намерим в него утеха, мир, покой за душата си, защита от нападения, укрепване на вярата, сила в освещението.
Ние сме привилегировани и можем да бъдем граждани на Божието царство.
Тази възможност, открита от Бога за всички хора, е Христовото благовестие, а то се състои в това, че Бог е направил всичко, което зависи от Него, така че ние отново да приемем живота Му в нас. Той ни е помирил със Себе Си чрез смъртта на Иисус Христос и след това ни е спасил чрез Своя живот в нас. Бог ни е спасил. С каква цел? Отговора ще намерим в думите на ап. Павел:
„…Така че да украсяват учението на нашия Спасител, Бога, във всичко. Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички хора, като ни учи да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век и да очакваме да се сбъдне блажената надежда и да се яви славата на великия Бог и наш Спасител Иисус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и да ни очисти, за да Му бъдем избран народ, ревностен за добри дела“ (Тит 2:10-14).
Валдемар Цорн
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2022 <<<
