Скъпи братя и сестри, скъпи сънародници,
Честито Рождество Христово!
Позволете ми да споделя това, което изпросих от Господ в молитва като рождествен поздрав, като послание към всеки от нас. Надявам се то да бъде прието лично и се моля да предизвика една истинска промяна във философията на нашето очакване.
Не мога да забравя разказа за едни хора, изпратени от съселяните си с някаква молба при губернатора още по време на царска Русия. При появата им, недоволен от техния външен вид, губернаторът свъсил вежди и със суров, презиращ поглед казал:
– Не можаха ли да изпратят някои по-добри?
Без да мисли дълго един от хората отговорил:
– По добрите са изпратени при по-добрите, а ние – при вас.
В тези празнични дни посещаваме старчески домове, инвалидни дружества, сиропиталища и други места с рождествена програма. Неведнъж ме е впечатлявало как някои хора се държат, когато получават подаръците, приготвени за тях – с очаквания за нещо по-добро, по-голямо, а някои дори се спречкват и спорят кому какво се полага. Така се изразява човешката философия на очакването за себе си – повече от това, което заслужаваме. Но другият, по-сериозен проблем е, че не знаем какво всъщност заслужаваме. Не говоря за сиропиталищата, за детското поведение, а за възрастните хора, сред които немалко спадат към интелигенцията на България. Понякога се учудвам доколко човекът е покварен в това свое очакване и все търси справедливо възнаграждение, казва си, че заслужава повече от което получава или притежава. Забелязвам, че всеки очаква да попадне на добра жена или мъж, по тази причина мнозина се развеждат и търсят други партньори с надеждата, че този път очакванията им ще се оправдаят. Напускат една работа и се хващат за друга с очакването, че ще е по-добра, трескаво търсят по-добра кариера тук или в чужбина, като зарязват всичко и всички, за сметка на които са се изправили на крака и са се издигнали, загърбват, забравят и продължават напред, като си казват: „Няма значение.“ И след всичко това се надяват на по-добър живот, по-добра кола, по-добра заплата и основно за това мислят.
Малцина се грижат да удовлетворят очакванията на другите към себе си, да оправдаят тяхното доверие и надежди, така че и собственото им очакване да бъде оправдано. Както казва Соломон, няма нищо ново под слънцето.
Ще вземем няколко библейски примера.
„Нееман, военачалник на сирийския цар, беше голям човек пред господаря си и почитан, защото чрез него Господ бе дал победа на сирийците; и този човек беше отличен войник, но прокажен“ (IV Цар. 5:1). Нееман, честолюбив генерал на сирийския цар, идва при пророк Елисей за изцеление. Той обаче има свое условие, което си е наумил. Излиза да го посрещне не самият пророк, а неговият слуга и му казва да иде и да се гмурне в Йордан седем пъти. Нееман обаче е възмутен. Този горд човек не се съобразява с факта, че има нужда от изцеление и че тази проказа не се е прилепила към него без причина. Със своето самочувствие дори в такъв критичен момент той избира да продължи да угажда на егото си. Нееман избухва, смята, че му се подиграват, и обръща колесницата да се връща в Сирия. Ето думите му: „Ето, аз мислех, че той ще излезе, ще застане и ще призове името на Господ, своя Бог, ще си сложи ръката на мястото и ще снеме проказата. Нима дамаските реки Авана и Фарфар не са по-добри от всички израилски води? Не можех ли да се окъпя в тях и да се очистя?“ Обърна се и си отиде ядосан.“ Тук виждаме ярък пример на неоправданото очакване. Добре че се намират разумни слуги до него. „Доближиха се рабите му и му говориха: „Отче, да беше ти казал пророкът нещо трудно, не щеше ли да го направиш? Още повече сега, когато ти каза само: „Окъпи се и ще бъдеш чист“ (IV Цар. 5:9-13). Резултатът от послушанието на Божието Слово, без показни ритуали, патос, оказване на почести и ласкателства, е зашеметяващ. След изцелението гордият Нееман се смирява и започва да раздава подаръци, да обещава голяма промяна в живота си.
Който добре познава Свещеното Писание, може да си спомни и случая с Аман.
„Царят попита Аман: „Какво да се направи на такъв човек, когото царят иска да отличи с почести?“ Аман си помисли в сърцето: кого другиго би пожелал царят да почете освен мене?“ (Ест. 6:6). Как човек си мисли, че няма друг, равен на него, и само той заслужава почести, признания, награди! А в действителност този Аман има проказа в душата си – силно мрази Мардохей и целия му народ. Той не се разкайва, не спира в своето заслепяване, в своето престъпление да мисли зло за другите – и си получава заслуженото.
Такива примери са доста много: Саул, когато завижда на Давид заради признателността на народа към него, братята на Йосиф, когато гледат как той носи шарената дреха, дадена от баща му Яков, а после слага двойна порция храна на по-малкия си брат Вениамин пред втренчените им погледи. Можем дълго да изброяваме, но нека се върнем към нашия съвременник.
Едни очакват коледни надбавки, обаче злословят и проклинат своето собствено правителство, други чакат тринайсета заплата и в същото време хулят своите работодатели, завиждат им и ги мразят, трети очакват по-добро отношение към себе си, при положение че постоянно унижават, подиграват се и се присмиват на околните. Някои очакват повече любов и уважение, а са изпълнени със завист, омраза и ненавист, и то спрямо ближния си. И забравят Господната заповед: „Всичко, което искате да правят на вас хората, същото правете и вие на тях.“
В тези дни Светият Дух ме подбуди да говоря пред възрастни хора и да ги попитам какви са техните очаквания тук, на земята и какви – след като преминат от този свят във вечността. Отговорите бяха неясни и неконкретни. Някои казаха: „Ами каквото сме заслужили…“ В тези думи далеч не прозира това, което трябва да присъства, т.е. осъзнаване на своето греховно състояние, разбиране за предстоящото наказание заради грехове и престъпления пред Бога и хората. Това ме накара да продължа и попитах има ли някой, който да стане и да каже, че не е правил аборти, че не е учил на това дъщеря си: „Е, дъще, махни го това дете и си гледай живота и кариерата.“ Всички мълчаха и се замислиха. Продължавах да питам има ли някой, който да се изправи и да каже: „Не съм прелюбодействал, не съм блудствал, не съм изневерявал!“ Можех да задавам още въпроси, но това беше достатъчно, за да видя посърнали лица и наведени глави. Повтаряше се положението още от времето на Христос, когато е заобиколен от разярената тълпа, очакваща всеки миг да чуе присъдата Му: „Убийте я с камъни!“, и веднага едно живо същество, обвинено от всички други, би се превърнало в могила от камъни. Така попитах и моите слушатели какво всъщност заслужаваме според Закона на Мойсей с тези ръце, изцапани с кръвта на собствените ни деца и внуци. Нищо освен едно – наказание, смърт и вечни мъки в ада. На едно място, след като завърших проповедта, започнаха да идват жени и една от тях каза:
– Когато говорихте, цялата се разтреперих, за малко да припадна. Исках да извикам: „Стига, вече не издържам.“ – После продължи: – Работех като гинеколог и пред очите ми са тези дечица, които умъртвявах. Какво да правя, за да се освободя от това чувство за вина?
Искам да се обърна към читателите и слушателите: а вие как се чувствате сега, когато Светият Дух ви припомня и изобличава за вашите грехове и престъпления? Какви са очакванията ви? Все още ли мислите, че някой не ви е додал, не ви е оказал дължимата почест както на Нееман, на Аман и на Саул, че или не сте получили двойна порция като братята на Йосиф? А знаете ли, че според делата си заслужавате нещо съвсем друго и то е наказание. Не удобство и комфорт, изобилие и охолство, а лишаване дори от това, което имате сега, и във вечността – адски мъки и страдания, за които Христос говори: „ И Той ще рече: „Казвам ви, не ви зная откъде сте. Махнете се от Мене всички, които вършите неправда.“ Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак и Яков, и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън“ (Лука13:27-29).
Тогава ще има голяма изненада, защото няма да се оправдаят нашите очаквания, основани на субективното ни мислене. Така става със Саул, той завършва с безславие и ранна смърт. Така става с Аман – обесват го на дървото, което е приготвил за друг. Такива са нашите заслуги, когато казваме на себе си и на другите: „Каквото сме заслужили…“ и очакваме за нас дори повече добри неща, отколкото за другите. Да си спомним притчата за работниците, които идват в края на работния ден и като виждат, че господарят дава по един динарий на дошлите след тях, очакват за себе си двойно или тройно, и естествено са силно разочаровани, че не се оправдава очакването им. Който иска, нека прочете тази притча и да вникне в нейния дълбок смисъл. Това е неоправданото очакване.
Сега да поговорим за неочакваното оправдание. „Позорът съкруши сърцето ми и аз изнемощях, очаквах състрадание, но го няма, утешители, ала не намирам“ (Пс. 68:21, СИ). Давид осъзнава, че няма какво да очаква от хората, затова още в началото прочетохме неговите думи: „И сега какво да очаквам Господи? Надеждата ми е на Тебе.“
Всеки, първо от християните, а след това и от нехристияните, трябва да знае, че смисълът на празника Рождество е нашето неочаквано оправдание от Бога чрез идването на Христос като Божи Агнец на тази грешна земя.
Трябва да признаем, че има и друга категория хора, които не са много, но осъзнават своите престъпления и грехове. Те очакват заслуженото си наказание, както го очаква и хванатата в прелюбодейство жена, която явно чрез този вид престъпление си изкарва хляба точно от хората, довели я, за да я убият с камъни. Но изведнъж, след като никой не дръзва да посегне и да я замери с камък, чува: „И Аз не те осъждам.Иди си и повече недей да грешиш.“ Има ли по-ценна награда от това, да получиш опрощение, да бъде премахнато наказанието ти! Затова още години преди идването на Христос пророк Исая пише: «А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир беше върху Него и чрез Неговите рани ние се изцелихме“ (Ис. 53:5). Така и един от разбойниците, който признава: „Ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си. Но Този нищо лошо не е сторил“, след като се обръща към Христос с думите: „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в Царството Си!“, неочаквано чува отговор: „Днес ще бъдеш с Мене в рая.“ Има ли заслуга разбойникът за прошката и приемането му в рая или каква е заслугата на блудницата? Всъщност Бог, Който е многомилостив към Своето творение, ни спасява по благодат, което означава без заслуги и достойнство.
Затова ап. Павел пише: „И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове, в които живяхте някога според живота на този свят, съгласно с княза на въздушната власт, т. е. на духа, който сега действа в синовете на неверието, сред които и ние всички живяхме някогаш според плътските си похоти, изпълнявайки желанията на плътта и на помислите, и по естество бяхме, както и другите, чеда на гнева, – Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна, макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени) и възкреси с Него, и постави на небесата в Христос Иисус, за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христос Иисус. Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас – Божи дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали“ (Еф. 2:1-10).
Ето го и неочакваното оправдание: „Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде“ (Ис. 9:6). Вместо заслуженото наказание и смърт, чрез вяра в подареното ни Дете ни се дава живот, и то вечен. Скъпи приятели, днес Бог продължава да ни изненадва, както овчарите не очакват да видят ангели, да чуят радостната вест и ангелската песен, както Мария не очаква да чуе такива думи за своето Дете. Така тези, които търсят истината и смисъла на живота, ще чуят в определеното време гласа на Господ: „Простен си, очистен си, иди си и повече не греши.“ Нашият Господ ни е обещал: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.“
Но и Бог очаква нещо от Своето творение. Той говори чрез пророк Исая: „Какво още трябваше да сторя за Моето лозе и не го сторих? Защо, докато очаквах да принесе добро грозде, то даде диво грозде?“ (Ис. 5:4). Нека в тези рождествени дни, които са и последните дни на годината, да намерим време да седнем, да спрем всякаква суета, да се уединим с Бога и да се върнем назад, да разгледаме живота си през тази, вече изминала година. Какви бяха обещанията ни пред Бога, какви оброци сме дали, какво сме направили и какво сме изпълнили? „Когато даваш оброк на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволява към глупави: каквото си обрекъл, изпълни“ (Екл. 5:3). Какви бяха очакванията на нашия Бог и доколко те бяха оправдани, какъв пореден голям кредит на доверие ни беше оказан и как оползотворихме всичко това? Нека си спомним и притчата за талантите – как всеки идва и показва какво е извършил. Последният, който не оправдава очакванията на господаря си, накрая чува: „Лукави и лениви робе… вземете от него таланта… а него хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби“ Пророк Йеремия пише: „Очакваме мир, а няма нищо добро, време за излекуване, а ето ужаси“ (Йер. 8:15).
Скъпи мои братя и сестри, ако нашето очакване се основава на достойнството ни, заслугите ни или субективната ни философия, тогава ни очакват ужаси. Слава на Бога, че имаме друга надежда, основана на Христовото учение, което ни дава увереност за едно различно бъдеще, и то прекрасно, чрез вяра в Спасителя Христос. Ето как го определя ап. Павел: „Ние се надяваме и очакваме оправдание от вярата чрез Духа“ (Гал. 5:5). „Защото нашето живелище е на небесата, откъдето очакваме и Спасителя, нашия Господ Иисус Христос“ (Фил. 3:20).
Честито рождество Христово!
Честита ви прошка чрез вяра в родения за нас Божи Син! Честито неочаквано и незаслужено оправдание! Честит вечен живот! Нека Бог да благослови всеки, който чуе или прочете тези думи, като ни преведе от наказание към прошка, от смърт към живот.
Ваш слуга Иван Вълков,
епископ на БХБЦ
