Годината е 250 след Христос и в цялата Римска империя върлува поредната страшна епидемия. Епископ на Александрия тогава е Дионисий. Ето как описва той поведението на две групи хора в онова ужасно време:
„Повечето от нашите братя християни показаха изобилна любов и вярност, като никога не преставаха да мислят един за друг. Безразлични към опасността, те се грижеха за болните, като откликваха на всяка тяхна нужда и им служеха в Христос. Мнозина поеха върху себе си тяхната смърт и умряха вместо тях… Най-добрите от нашите братя изгубиха живота си по този начин – презвитери, дякони и миряни… Подобна смърт в резултат на голямо благочестие и силна вяра изглежда по всякакъв начин равностойна на мъченичество…
Езичниците обаче се държаха съвсем различно. При първия признак на болестта те избутваха страдалците настрана и побягваха от най-близките си хора, като ги захвърляха по улиците още преди да са умрели. Отнасяха се с непогребаните тела като с мръсотия. По този начин се надяваха да избегнат разпространението на смъртоносната болест, но каквото и да правеха, не успяваха да се избавят“.
Докато пиша тези редове, Световната здравна организация е обявила пандемия от коронавирус. В България вече има стотина заразени и няколко починали. Докато четете моята статия, сигурно вече ще знаете как се е развила поредната опасност за човечеството. И може би ще сте се замислили над реакциите на околните (а и над вашите собствени) към хорското страдание в тази тежка ситуация.
Като цяло в спокойни времена между хората има добронамереност и дори могат да се открият някои форми на загриженост за другите. Светът по принцип изглежда доста единен, когато става въпрос за съвместно убиване на времето и общи интереси.
Истинската същност на човека обаче се проявява в трудни обстоятелства. Именно тогава лесно ни обзема труднопреодолимото безразличие към добруването на околните. Затова потресаващото свидетелство на епископ Дионисий ни провокира да си зададем въпроса към коя от двете описани групи се числим самите ние. Но не като спорадични прояви, а по естество и сърдечна същност.
Обективната истина е, че това зависи изцяло от нашето отношение към Единствения, Който е съвършено небезразличен към човека – Господ Иисус Христос. А защо е така, ще разберете от следващите страници на списанието, посветени на безразличието.
Благодатно време с новия брой!
Йордан Пеянски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2019 <<<