Днес, когато личните представи станаха единствен критерий в много области от живота, непредубеденото слушане на Божието Слово и признаването на неговия авторитет се оказват особено предизвикателство.
Никога не съм чувал невярващ човек да разчита, че ще попадне в ада след смъртта си. И когато умира невярващ съсед, колега или роднина, кой може да каже: “Той ще отиде в ада”? Такова нещо няма да пожелаеш на никого. Прекалено страшна е тази мисъл. Как изобщо това отговаря на обичайната ни представа за безкрайно любещия, милостив Бог? Когато умира нехристиянин, вярващите се успокояват един друг, че само Бог познава човешкото сърце, или се утешават с необоснованата надежда, че в края на краищата всичко някак си ще се оправи, ще бъде добре. Или не намират думи, за да успокоят скърбящите, когато ги питат какво очаква нехристияните след смъртта.
Първият “универсалист”
В древността хората са смятали, че знаят отговора на въпроса, с който озаглавихме този текст. Един от отците на Църквата – Ориген[1] – пръв се опитва “да разпространи” Божията милост върху хора, които умират като невярващи. Той слага началото на учението за универсализма, според което всички хора, дори всички живи същества ще бъдат спасени с осъществяването на плана за спасението. Ориген е под силното влияние на неоплатонизма, чиито привърженици твърдят, че всичко е произлязло от Бога и неизбежно ще се върне при Него. Според Ориген всички духове, които съществуват под формата на индивидуален живот, в крайна сметка ще бъдат спасени и преобразени, за да отстъпят място на нова световна епоха. Душите на умрелите веднага попадат в рая, тези, които не са готови, се пречистват. Този междинен стадий оказва възпитателно въздействие. Под думата “ад” Ориген разбира обвиненията и угризенията на съвестта. Накрая всички духове, включително дяволът и демоните, ще бъдат върнати в божествената слава. Учението за универсализма днес има привърженици в различни християнски кръгове. Освен тези, които вярват, че всички хора ще бъдат спасени, има и поддръжници на систематичното учение за универсализма. При това те се позовават на Библията. И наистина, там има пасажи, които звучат като потвърждение на учението за универсализма, ако се разглеждат извън контекста.
Какво се казва в Библията по този повод?
Ето четири примера:
Бог “иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината” (І Тим. 2:4). Ако разглеждаме само този стих, можем да стигнем до извода, че щом всемогъщият Бог иска това, Той ще го направи и в края на краищата всички хора ще бъдат спасени. Химнът за Христос в Посланието към филипяните, където се описват най-важните етапи от плана за спасение, завършва с факта, че цялото творение признава Иисус Христос: “… така че в името на Иисус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца” (Фил. 2:10-11).
В Посланието към римляните апостол Павел противопоставя делото на Христос, което спасява всички хора на фаталната постъпка на Адам: “И така, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всички човеци оправданието, което докарва живот” (Рим. 5:18).
И в Посланието към колосяните можем да намерим “потвърждение” на универсализма: “Защото Отец благоволи да всели в Него съвършена пълнота и чрез Него да примири всичко със Себе Си – и земните, и небесните, – като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст” (Кол. 1:19-20).
Тези пасажи от Библията могат да бъдат убедителни доказателства, че в края на краищата всички хора ще бъдат спасени, само в случай че се извадят от контекста и се разглеждат извън връзката им с библейското послание.
Бог ни възприема сериозно
Да, “Бог иска да се спасят всички човеци”. И чрез жертвената смърт на Иисус Христос Той прави всичко за спасението на човека. За Бога спасението на всички хора е възможно и желано. Божията милост е голяма. Но и след помирителната жертва на Христос остава възможност хората да се откажат от помирението, което им се предлага.
Бог не натрапва спасението, макар да го желае. Той гледа на човека сериозно, въпреки че хората не Го приемат. Толкова сериозно, че тъкмо заради това не се изпълнява изявеното Му желание да се спасят всички хора. А по повод допълнителните шансове за спасение във вечността, на които разчитат поддръжниците на универсализма, в Библията не е написано нищо.
Централната мисъл в Писанието е свързана с Благата вест и смъртта на Иисус Христос, помиряваща с Бога всички, които Го приемат. За онези, които не са приели Христос като Спасител, Той ще се превърне в Съдия: “А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите” (Деян. 17:30-31). Ако в Посланието към филипяните се казва, че всички ще изповядват Иисус Христос като Господ, това все още не значи, че всички ще бъдат спасени. Демоните по време на земния Иисусов живот също викат: “Ти си Божи Син” (Марк 3:11).
След смъртта и възкресението Си Иисус Христос се възцарява над всички сили. Бог “Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата, далече над всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се наричат, не само в този свят, но и в бъдещия” (Еф. 1:20-21). След Последния съд дяволът и всичките му привърженици, чиито имена не са записани в Книгата на живота, ще се мъчат в огненото езеро во веки веков:”И дяволът, който ги мамеше, бе хвърлен в езерото от огън и сяра” (Откр. 20:10); “И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове” (Откр. 14:11). Поддръжниците на универсализма смятат, че вечността е ограничена във времето. Под “вечност” те разбират периода на наказанието (чистилището), в края на който всеки грешник ще се покае. Но подобно гледище е неоснователно, защото със същия израз се описва вечното царуване на вярващите с Бога: “Нощ няма да има вече; и няма да има нужда от осветяване от светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове” (Откр. 22:5).
Всички библейски пасажи, използвани извън контекста като потвърждение на универсализма, всъщност изразяват отношението на Бога, милостта Му. От Негова страна всичко е изпълнено. За да се помири с Бога и да се спаси, човек трябва само да приеме този дар с вяра. Онези, които не го приемат, ще погинат навеки.
А останалите?
Но какво ще стане с хората, които никога не са имали възможност да чуят благовестието или не са успели да го разберат правилно? На този въпрос Писанието не дава еднозначен отговор. Има два стиха (І Петър 3:20 и 4:6), от които може да се направи изводът, че след смъртта тези хора още веднъж ще имат възможност да чуят благовестието. В текстовете обаче не се казва, че всички мъртви непременно ще се покаят.
Независимо от формата, в която се изразява универсализмът, обмислена система или смътна надежда, изходна точка при него са някои напълно разбираеми човешки възражения:
Съвършеният Бог е длъжен да промисли съвършеното спасение.
Как можем да се радваме на вечността, когато другите ще страдат вечно?
Справедливо ли е изобщо вечното наказание?
Всички тези представи са съвсем обясними, но са плод на човешкото разбиране за това, какъв трябва да бъде Бог и как трябва да действа. Той обаче не е длъжен да се съобразява с нашите представи за справедливост и с човешката ни логика. Бог винаги ще остане тайнствен и необясним за нас просто защото е съвършено различен от нас.
Някои въпроси остават открити. Спасителната вяра не е възможна без Божието съдействие и аз все повече се учудвам на незаслужената милост да вярвам в Бога. Все още не съм намерил задоволителен отговор на въпроса, защо толкова много хора не приемат тази милост. Бих се присъединил с удоволствие към последователите на универсализма, защото той отговаря на моите чувства и желания. Но ми се струва, че силата на моето въображение не е достатъчно здрава основа. Днес, когато личните представи станаха единствен критерий в много области от живота, непредубеденото слушане на Божието Слово и признаването на неговия авторитет се оказва особено предизвикателство. Особено когато става дума за непопулярни и дори плашещи твърдения.
Нима няма никаква надежда за онези, които ще загинат?
От историята на Божия народ е известно, че Бог понякога отменя вече заявената смъртна присъда. Вследствие на Мойсеевата застъпническа молитва за греха на израилтяните, направили златното теле, “Господ се въздържа от злото, което беше казал, че ще направи на народа Си” (Изх. 32:14). Когато жителите на Ниневия “се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи” (Йона 3:10). Бог може да преразгледа решението Си. Но не е длъжен. Бихме могли да се надяваме на това, но тази надежда изглежда много слаба в сравнение със сигурността, която имаме в Божиите обещания за спасението. Радостта от милостта на Бога в нашия живот и съзнанието за огромната опасност, в която живеят непримирените с Него, трябва да ни подтикнат да споделяме благата вест колкото е възможно по-разбираемо с колкото може повече хора. Сериозното приемане на библейското послание за незаслуженото спасение прави Църквата силна, а не слаба.
[1] Църквата признава Ориген (ІІІ в.) като църковен писател, но не го причислява към Отци на Църквата,тъй като според нея в живота и съчиненията му не е отразена в съвършена чистота и цялост християнската вяра. (Б. пр.)
