
Днес, когато личните представи станаха единствен критерий в много области от живота, непредубеденото слушане на Божието слово и признаването на неговия авторитет се оказват особено предизвикателство.
Никога не съм чувал невярващ човек да смята, че ще попадне в ада след смъртта си. И когато умира невярващ съсед, колега или роднина, кой ще си позволи да каже: „Той ще отиде в ада“? Такова нещо няма да пожелаеш на никого. Прекалено страшна е тази мисъл. Как изобщо това отговаря на обичайната ни представа за безкрайно любещия, милостив Бог? Когато умира нехристиянин, вярващите се успокояват един друг, че само Бог познава човешкото сърце, или се утешават с необоснованата надежда, че в края на краищата всичко някак си ще се оправи. Или не намират думи, за да успокоят скърбящите, когато ги питат какво очаква нехристияните след смъртта.
Първият „универсалист“
В древността хората са смятали, че знаят отговора на въпроса, с който озаглавихме този текст. Един от отците на Църквата – Ориген – пръв се опитва „да разпростре“ Божията милост върху хора, които умират като невярващи. Той слага началото на учението за универсализма, според което всички хора, дори всички живи същества ще бъдат спасени, когато се осъществи планът за спасението. Ориген е под силното влияние на неоплатонизма, чиито привърженици твърдят, че всичко е произлязло от Бога и неизбежно ще се върне при Него. Според Ориген всички духове, които съществуват под формата на индивидуален живот, в крайна сметка ще бъдат спасени и преобразени, за да отстъпят място на нова световна епоха. Душите на умрелите веднага попадат в рая, а онези, които не са готови, се пречистват. Този междинен стадий има възпитателно въздействие. Под думата „ад“ Ориген разбира обвиненията и угризенията на съвестта. Накрая всички духове, включително дяволът и демоните, ще бъдат върнати в божествената слава. Учението за универсализма днес има привърженици в различни християнски кръгове. Освен тези, които вярват, че всички хора ще бъдат спасени, има и поддръжници на систематичното учение за универсализма. При това те се позовават на Библията. И наистина, там има пасажи, които звучат като потвърждение на учението за универсализма, ако се разглеждат извън контекста.
Какво се казва в Библията по този повод?
Ето четири примера:
Бог „иска да се спасят всички хора и да достигнат до познание на истината“ (І Тим. 2:4). Ако разглеждаме само този стих, можем да стигнем до извода, че щом всемогъщият Бог иска това, Той ще го направи и в края на краищата всички хора ще бъдат спасени. Химнът за Христос в Посланието към филипяните, където се описват най-важните етапи от плана за спасението, завършва с факта, че цялото творение признава Иисус Христос: „… така че в името на Иисус да преклони колене всичко небесно, земно и подземно. И всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бог Отец“ (Фил. 2:10-11).
В Посланието към римляните ап. Павел противопоставя делото на Христос, което спасява всички хора, на фаталната постъпка на Адам: „Както чрез престъплението на един дойде осъждането на всички хора, така и чрез правдата на Един дойде за всички хора оправдаване за живот“ (Римл. 5:18).
И в Посланието към колосяните можем да намерим „потвърждение“ на универсализма: „Защото благоволи Отец в Него да обитава съвършената пълнота и чрез Него да помири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори чрез Него с кръвта, пролята на кръста Му“ (Кол. 1:19-20).
Тези пасажи от Библията могат да бъдат убедителни доказателства, че в края на краищата всички хора ще бъдат спасени, само в случай че се извадят от контекста и се разглеждат независимо от връзката им с библейското послание.
Бог ни възприема сериозно
Да, „Бог иска да се спасят всички хора“. И чрез жертвената смърт на Иисус Христос Той прави всичко за спасението на човека. За Бога спасението на всички хора е възможно и желано. Божията милост е голяма. Но и след помирителната жертва на Христос остава възможност хората да се откажат от помирението, което им се предлага.
Бог не натрапва спасението, макар да го желае. Той гледа на човека сериозно, въпреки че хората не Го приемат. Толкова сериозно, че тъкмо заради това не се изпълнява изявеното Му желание да се спасят всички хора. А по повод допълнителните шансове за спасение във вечността, на които разчитат поддръжниците на универсализма, в Библията не е записано нищо.
Централната мисъл в Писанието е свързана с благата вест и смъртта на Иисус Христос, помиряваща с Бога всички, които Го приемат. За онези, които не са приели Христос като Спасител, Той ще се превърне в Съдия: „Бог, като презря времената на незнанието, сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят. Защото определи ден, когато ще съди справедливо вселената чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите“ (Деян. 17:30-31). Ако в Посланието към филипяните се казва, че всички ще изповядват Иисус Христос като Господ, това все още не значи, че всички ще бъдат спасени. Демоните по време на земния Иисусов живот също викат: „Ти си Божи Син“ (Марк 3:11).
След смъртта и възкресението Си Иисус Христос се възцарява над всички сили. Бог „Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата, по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и от всяко име, с което се наричат не само в този свят, а и в бъдещия“ (Еф. 1:20-21). След Последния съд дяволът и всичките му привърженици, чиито имена не са записани в Книгата на живота, ще се мъчат в огненото езеро навеки: „Дяволът, който ги мамеше, бе хвърлен в езерото от огън и сяра“ (Откр. 20:10); „Димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове“ (Откр. 14:11). Поддръжниците на универсализма смятат, че вечността е ограничена във времето. Под „вечност“ те разбират периода на наказанието (чистилището), в края на който всеки грешник ще се покае. Но подобно гледище е неоснователно, защото със същия израз се описва вечното царуване на вярващите с Бога: „Нощ няма да има там, и няма да имат нужда нито от светило, нито от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове“ (Откр. 22:5).
Всички библейски пасажи, използвани извън контекста като потвърждение на универсализма, всъщност изразяват отношението на Бога, милостта Му. От Негова страна всичко е изпълнено. За да се помири с Бога и да бъде спасен, човек трябва само да приеме този дар с вяра. Онези, които не го приемат, ще погинат навеки.
Затова радостта от милостта на Бога в нашия живот и съзнанието за огромната опасност, в която живеят непомирените с Него, трябва да ни подтикнат да споделяме благата вест колкото е възможно по-разбираемо с колкото може повече хора. Сериозното приемане на библейското послание за незаслуженото спасение прави Църквата силна, а не слаба.
Улрих Теш
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2023 <<<