Много хора на и над средна възраст имат съвсем бегла представа за същността на най-разпространените юношеско-младежки субкултури. Апологетите на това явление уверяват, че става дума за съвсем нормални неформални обединения – младите хора имат свои интереси. Може би донякъде екстравагантни, но такова е днешното време. После тези крайности ще отшумят и всичко ще се нормализира. Психологът Изяслав Адливанкин обаче не споделя подобен безгрижен оптимизъм.
– Господин Адливанкин, има ли сходство между съвременните субкултури и онези, които бяха на мода сред младежите преди 20-30 години, или в днешните има нещо принципно ново, неочаквано?
– Мисля, че трябва да отбележим две съществени особености на субкултурите, за които ще говорим: стремителната бързина и всеобхватността, с която завладяват личността, както и тяхната… религиозност. Да, религиозният компонент играе все по-сериозна роля в увлеченията на тийнейджърите! Какъв е той, това е друг въпрос. Има още една принципна особеност – в подобни субкултури участват нови хора.
– Какво странно има? Напълно естествено е от всякакви нови тенденции да се интересуват преди всичко младежите.
– Имам предвид не възрастта, а някои същностни характеристики. Представителите на много съвременни младежки субкултури (преди всичко т. нар. „готи“ и „емо“) са не просто ново поколение. Това са „нови хора“, според терминологията на известни социални утопии. И особената разлика на такъв „нов човек“ спрямо предишните поколения е в неговата фатална духовна и културна дезориентация.
На младите днес не се налага да престъпват сериозни етически бариери, за да влязат в група, която се противопоставя на общоприетата култура. Преди влизането в някакво „неформално културно пространство“ предполагаше сериозно пречупване на светогледа. Сега не е така. Съзнанието вече е готово да възприеме и най-стряскащите елементи на съвременните субкултурни увлечения. А по-нататък съществуват множество лостове, с помощта на които човекът се оказва завлечен в дълбината на субкултурата. Често хората, които са в периферията на култа, не знаят какво става вътре. А в повечето случаи, ако говорим за известните „тъмни“ култове, тяхната псевдокултурна периферия с всичките й увлечения има единствената цел да въведе човека в област, където по-късно се очаква да се осъществи коренно изменение на неговото съзнание.
– И това улеснява навлизането в дълбочината на „тъмния“ култ?
– Безусловно. Помислете: върви битка за душата на човека. За тъмните сили е крайно важно да го въведат в област, където той ще бъде дезориентиран. А това не е лесно. За силите, които са против човека, това винаги е било сериозен процес. Но при съвременните младежи процесът не се оказва много труден! Докато растат и се формират в субкултурното поле, те вече са в свят, където липсват ясни ориентири. Проявите на контракултурата, които обсъждаме, са тъмна сфера, природата им е демонична. Някои от тях стигат в дълбочината си до откровен сатанизъм.
– Какво влияе особено силно върху формирането на такъв изкривен светоглед?
– За младите преди всичко бих посочил жанра фентъзи, станал необичайно популярен в литературата (като започнем от Толкин и завършим с „Хари Потър“), в киното, в компютърните игри. Той затруднява значително формирането на традиционните ценностни ориентири у човека, който още няма свой културен опит, придобит чрез образование, възпитание и начина на живот в дадена култура. Чрез литературата много активно се подменят доброто и злото. Тази подмяна е тънка, лукава, далеч невинаги се разпознавана лесно, затова е много опасна.
– Уверяват ни, че творбите фентъзи от типа на „Хари Потър“ учат на добро, самоотверженост, самоотдаване и много други качества, които помагат да се формира добър човек.
– Да, тази мисъл често звучи от устата на апологетите… Но не може качествата да се разглеждат отделно от целта, заради която се проявяват. И ако става дума не за обикновена приказка, а за жанр, претендиращ за някаква религиозност, без изобщо да присъства Христос, това е много опасно в духовно отношение. В моята практика си зададох въпроса защо толкинистите, които (поне в нашето културно пространство) в известен смисъл са предшественици на „готите“, с толкова труд излизат от тежкото духовно състояние, в което са изпаднали под въздействие на увлечението си. А понякога и изобщо не излизат. Разбира се, човек, запленен от романите на Толкин, съвсем не става непременно сатанист. Но не познавам нито един сатанист, който да не се е увличал по романите на Толкин! А практиката ми в тази сфера е доста голяма. И така, започнах да се питам по какъв начин мнозина, започнали да се увличат от подобни неща, толкова бързо се повреждат като личности. Защото това е феномен. И мисля, че стигнах до същността.
– Какво разбрахте?
– Докато изследвах биографията на Толкин, научих, че той е забранил да се превеждат имената на героите му, героите от неговите демонични светове, на други езици. Изисквал е да се запази произношението им и изписването им както е в оригинала. Тук някои неща започнаха да ми се изясняват. Няма да давам сериозна богословска оценка, за това е необходимо много време. Ще отбележа само някои моменти. Толкин е създавал космогония. В неговите произведения пред човека се разгръща удивително пространство на светове, населени със свръхестествени същества. И това не е просто плод на авторската фантазия. Толкин е професионален историк и лингвист. Той не толкова е измислял, колкото е реконструирал история и много неща е черпел от древните култове, които е изучавал доста внимателно. Всъщност неговата фантазна реконструкция е пряко отражение на онази езическа реалност, която някога е имала място в историята. Много от героите му носят имена на древни божества, т.е. от гледна точка на християнството – демонични същества. И като цяло неговите сюжети съответстват на определени култове, които той само е интерпретирал леко през призмата на своята фантазия.
– Значи творбите фентъзи не са обикновени приказки, само че за възрастни, както ни уверяват любителите на този жанр?
– В действителност не са. Разбира се, жанрът фентъзи е много разнообразен и не може да се поставят всички произведения под един знаменател. Но онези направления, на които Толкин слага началото, винаги разгръщат пред човека някаква система от светове. Там, както и в приказките, съществува противопоставяне на добро и зло. Принципите, върху които се основават представите за доброто и злото и за тяхната борба, в жанра фентъзи обаче се различават много от традиционните представи в приказките и още повече – от християнските възгледи. Ако ги систематизираме, ще видим несъмнено сходство с теософската доктрина, получила най-ярък израз в учението на семейство Рьорих и Е. Блаватска. В книгите на семейство Рьорих също много романтично и възвишено се говори за борбата между доброто и злото и за самоотричането на човека. Но тези хора никога не са крили, че тяхната етика е етиката на революционерите. А революционерите, както знаем, далеч не са най-добрите примери за възпитание на младежите. Историята показва до какво са довели техните пламенни призиви. Като възприема подобни представи за живота, човек се озовава на пътя на заблудата. Има и още една кардинална разлика между приказките и жанра фентъзи.
– Каква?
– Приказките ставали ли са някога реалност в нашия живот? Не, разбира се. Те се възприемат от всички, дори от децата, като нещо условно. А творбите фентъзи често стават реалност за онези, които се увличат по тях.
– В какъв смисъл?
– Като се увлича по фентъзи, младият човек попива светогледа, характерен за подобна литература. Разбира се, не напълно, но това оформя неговия поглед към света. В известен смисъл тогава започва да се формира окултното разбиране за света. А когато човек възприема като истина някакво лъжливо духовно откровение, това е духовна катастрофа. И доброто, което не произтича от Христос, може да се превърне в катастрофа за всеки човек! Ако под въздействието на книги от рода на „Хари Потър“ у детето се развие склонност към мистицизъм, в крайна сметка този стремеж, дори да е подсъзнателен, е способен да доведе до търсене на такива преживявания. Те на свой ред още повече ще способстват да се развие чувствителност към тази област. А това, рано или късно, ще привлече към детето определени сили, които ще формират около него среда, благопрятна за достигането на онова, което то подсъзнателно иска. Трябва да имаме предвид в какво общество живеем днес. За децата при социализма мистицизмът беше условност, приказка. А сега религиозността отново става вътрешна потребност на човека. Магьосници и екстрасенси открито предлагат услугите си. Много филми, компютърни игри, книги формират у хората окултен светоглед. Ние в детството си дори да мечтаехме да станем вълшебници, не знаехме как да го направим. А сега децата може да отидат на курс по магия, може да се обадят по телефона, да се запишат и да минат през инициация. Нашият свят е пропит с мистицизъм, чиято практическа страна е открита и достъпна. Затова потапянето на детето в света на магията е крайно опасно.
– Как може накратко да се определи идеологията на „готите“?
– Всъщност това е тъмен демоничен култ. Субкултури от рода на „готите“ или „емо“ не може да се разглеждат като просто младежко увлечение. В тях, ще повторя, съществува религиозно-мистичен елемент. Когато човек влезе в съприкосновение с него, този елемент прониква в сферата на неговите увлечения и започва да действа. Тогава всички тези увлечения придобиват съвсем друга основа и друго продължение. Например привържениците на движението „емо“ и „готите“ носят сатанинска символика. Самите те може да не й придават значение, но тук се задействат духовни закони и определени духовни сили непременно ще вложат в този акт особен смисъл. Така задкулисният свят влиза в живота на тези младежи и започва да им влияе. Но, разбира се, далеч не всички и не изведнъж осъзнават това. Младите хора са привлечени преди всичко от външната страна: самата мода, привкуса на романтика, тайната, изискаността. Важни за тях са обособеността на групата, чувството за някакво избраничество. Знае се, че при „готите“ отиват умни младежи, достатъчно образовани, по своему интелектуално развити. В сравнение с много други младежки сбирки „готическите“ срещи изглеждат по-културно, изтънчено. Млад човек с интереси на по-ниско ниво ще се чувства там неудобно. Много от „готите“ затова и спират на периферията на култа, не стигат далеч. Но заиграването с тъмнината винаги е опасно, ето защо не бива да се успокояваме с надеждата, че нашият син или дъщеря ни няма да навлязат навътре. Нужно е да се разбере ясно, че при въвеждането на младежа в един или друг тъмен култ има определена цел. За тъмните сили тя е извечна: погубването на човека. Процесът на въвличане в култа е напълно отработен. Човекът преминава редица етапи, като започва от мода и увлечения и свършва с акт, означаващ инициация. Този акт нерядко изглежда доста неприятно и може да бъде свързан с кръв.
– Какво имате предвид?
– В най-безобидния вариант това са драскотини по ръцете. Помните ли как рицарите са давали клетва, като са я потвърждавали с кръв? Порязвали са китките си и са допирали порязаните места, така че да се смеси кръвта им. Но нерядко се сблъскваме и със случаи на вампиризъм. Не искам да влизам в подробности. Ще кажа само, че толкова тежко увреждане на човека, каквото настъпва след този акт, не наблюдаваме нито при наркоманите, нито при последователите на други опасни за човека култове. Известни са дори случаи, когато възниква зависимост от пиене на кръв! Разбира се, не всички младежи, които се причисляват към „готите“, са подложени на това. Но възрастовата група от 15-16 г. нагоре тук е рискова.
– Защо именно тя?
– По принцип такъв род актове се ръководят от някого. Тези ръководители, тъй като се опасяват от углавно наказание, избягват да въвличат малолетни. А и преди подобен акт да се осъществи, трябва вече да е започнало формирането на човека, на неговия мироглед. Необходимо е той да се отвори и да възприеме идеите, които ще му позволят по-късно да направи и последната стъпка. За мен, тъй като достатъчно дълбоко съм изследвал идеологията на „готите“ и последствията от техните „увлечения“, е съвсем очевидно, че това не е просто култ на тъмнината, а – култ на самоубийство. Течението „емо“, към което се присъединяват повече по-малки деца, е сурогат на „готиката“. Само че при „готите“ култът към самоубийците е един от компонентите и те се стараят да представят това по доста театрален начин, а при „емо“ културният компонент вече липсва, той не е нужен. Там отсъства дори малкото обективно осмисляне на случващото се, а са налице просто някакви неосъзнати реакции. Има върху какво да се замислят и психиатри, и свещенослужители. Неслучайно в „емо“ отиват най-вече деца, които обичат да привличат вниманието, истерични, с едни или други психически, в това число сексуални, отклонения. Като правило става дума за психопатологични състояния, и то изразени вече не просто в емоционален план, а като сериозни нарушения в поведението. Накратко, това е някакъв култ към истерията. Никак не е трудно той да бъде внедрен сред юношите и младежите. И преди имаше мода на „настроенията“: момичетата „се правеха на интересни“, за да предизвикат въпроса: „Защо си тъжна?“ И някои момчета обичаха да изглеждат печални. Ние също сме допускали мисълта: „Ще се самоубия. Само тогава тя ще разбере колко съм я обичал!“ Но това са били фантазии, които като цяло не са имали продължение. А при привържениците на „емо“, обратно, подобни фантазии много често се превръщат в реалност. Ако прехвърлим въпроса в духовен план, мога да обобщя: фантазиите на предишните поколения са били човешки. А тук явно се усеща присъствието на някаква тъмна духовност, демонична сила, която развива тези фантазии. Може би мнението ми ще изненада някого, но аз смятам именно „емо“ за най-опасната от всички известни субкултури.
– Защо?
– Всяка субкултура има своя история и предистория. Тя се формира постепенно от увлеченията на младежите, от музиката, от по-ранни културни направления и жанрове. А „емо“ според мен е чист вид диверсия. Тя няма своя история. Разбира се, светогледът, необходим за нейното възприемане, е подготвен от предишни субкултури, в това число от „готиката“, но „емо” не се оформя постепенно, а се появява изведнъж като нещо завършено, цялостно и започва да се насажда сред най-младите. Тоест, става нещо като впръскване. И именно в средата на най-младите действат най-простите механизми за погубване на личността! Децата, приобщени към субкултурата „емо“, са абсолютно дезориентирани. А субкултурата „емо“ на свой ред ги прави дотолкова уязвими духовно, че онези примитивни механизми, които действат в нея, позволяват човекът просто да бъде унищожен. Когато след десет-петнайсет години се обърнем назад, е напълно възможно да видим, че най-голям брой смъртни случаи – в съвсем прекия смисъл на думата! – е предизвикала тази на пръв поглед така безобидна субкултурка. В духовен смисъл субкултурата „емо“ е някакъв сурогат на сатанизма за деца. Под нейно влияние те стават послушни проводници на зла воля.
– Ако видим какво пишат за себе си самите привърженици на „емо”, какво и как се рекламира на техните сайтове и като имаме предвид, че това са деца от 11 до 14–15 години, ще изпаднем в шок. Ще ни залеят безпределен цинизъм, грубост, полови извращения, някакъв див, вече нечовешки разврат.
– Но те не го смятат за разврат. За тях това просто не е проблем. Разбирате ли? Ето това е друг светоглед – нещо съвсем различно. Повечето възрастни засега не го разбират. Не разбират и че днешното увлечение по субкултурите не минава както някога минаваха нашите увлечения по една или друга мода. Да, ние се увличахме по най-различни неща, понякога далеч не полезни за душата. Но ние не сме се приобщавали към демонизма! Това е кардиналната разлика. Колкото „готи“ познавам – а повярвайте, познавам немалко, – никой от тях не е излязъл от тази субкултура без сериозни загуби. В крайна сметка най-често имаме разрушена личност. Дори онези, които сякаш сме успели да извадим от този култ, не могат пълноценно да се впишат в нормалния живот. Не са способни да понесат колосалната тежест, която се е стоварила върху тях поради съприкосновението с тъмните сили. На практика всички започват да пият. Мнозина попадат в психиатрични болници. Но лекарите не осъзнават духовната специфика на този проблем. Ние се сблъскваме с факта, че когато такова дете попадне в клиника, след известно време наистина се разболява психически. Възникват органични нарушения. А „емо“ е още по-тежко „култче“. Трудно е да се говори за перспективите на дете, което се е намирало в него доста дълго време. Спомням си за момичета с нарязвания, които в пълния смисъл на думата са загубили човешкия си образ. Това е някаква фантастика. Черна фантастика. С всяка година ситуацията става все по-тежка. Младежите затъват в една примитивна, агресивна субкултурна среда.
– Какво да кажем на родителите, чиито деца още не са попаднали под влиянието на субкултурите?
– Не се отпускайте, това е много опасно. Не можеш да се заиграваш с тъмнината, независимо какъв вид е тя. Особено когато това се случва с неформираната детска душа. Нерядко се надяваме, че тъмнината не е докрай черна, че тя няма да засегне детето. Но сатана е безпощаден. Неговата задача е да погуби човека. Дори най-малкото съприкосновение на детската душа с демоничния свят може да се отрази върху целия живот на човека. То може да осакати непоправимо младата душа. Ето защо трябва да се направи всичко, за да не достигне тъмният свят до детето. А за това ще се наложи да се трудим много.
Татяна Шишова |
