Какво е отмъщение? Това е желанието на обиден човек да отплати за злото със зло, „както заслужава“, да причини болка на врага с дума или дело, да нанесе рани, „да го изтрие от лицето на земята“…
Колко пъти в живота си сте били толкова обидени, че раната Ви е изглеждала като голяма планина, която напълно помрачава Божията светлина, когато е изглеждало, че няма нищо на света, което да може да ви утеши, освен отмъщението, безпощадно като стоманата на добре наточено острие. Отмъщение, отмъщение, отмъщение!
Такива са преживяванията на неновородения човек.
Когато християнинът преживее обида и не я принесе в молитва към Господ, не се смири и не прости, той също се изкушава да отмъсти на оскърбителя. Думите на тази статия са насочени към вярващи, които имат такива преживявания.
Нека обърнем внимание на един пример от древността – класическия пример с Давид. Цар Саул дава жената на Давид, своята дъщеря Михала, на друг, а самият той с избрана войска от три хиляди души излиза да търси Давид, за да го убие. Кое сърце не би се възмутило от такава несправедливост и жестокост от страна на царя? Кой смъртен не би искал да си отмъсти на такъв човек? Два пъти Саул е в „ръцете“ на Давид, но той не пожелава да си отмъсти на царя: „Нека Господ разсъди между мене и тебе и нека ти отмъсти Господ за мене; но моята ръка няма да бъде върху тебе… Нека Господ бъде съдия и Той да разсъди между мене и тебе. Той ще разгледа, ще разследва делото ми и ще ме спаси от ръката ти“ (I Цар. 24:13-16). Когато чета тези думи, сърцето ми се вълнува, а устните ми изричат молитва: „Господи! Направи ме по време на такива преживявания като Твоя слуга Давид!“.
Защо това събитие е толкова въздействащо за всеки истински християнин? Защо е толкова скъпо за нас, които живеем много векове по-късно? Първо, защото и ние понякога изпитваме човешка несправедливост, извършена срещу нас. Второ, защото Давид действа в духа на Новия Завет: „Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото е писано: „Отмъщението е Мое. Аз ще отплатя“ – казва Господ“ (Римл. 12:19). Обърнете внимание на думите: „Дайте място на Божия гняв!“. Да не отмъщаваш за себе си, означава да предадеш своето дело в ръцете на Бога. Нашият Бог е дълготърпелив и много милостив. Той търпи Саул дълго време. Два пъти му дава да се увери, че Давид не крои заговор срещу него. Саул съжалява за враждебното си отношение към Давид, „покайва се“, плаче, но след това отново се връща към лъжливия си път. Накрая Господ чува молитвата на Давид, застъпва се за него и Саул умира от ръцете на един амаличанин (II Цар. 1:7-10).
Апостол Павел, когато се обръща към християните в Рим, пише: „Не отмъщавайте за себе си, възлюбени!“. Кой е способен да изпълни такова повеление? Със сигурност не този, който живее плътски. Защото плътта, на чийто закон се подчинява, диктува: „Отмъсти!“. Не този, който мисли за себе си повече, отколкото е. Той все още няма нито съзнание за личната си незначителност, нито разбиране за прошката! Не някой, който е обсебен от мания за величие. Той смята, че всичко му е позволено!
„Тогава кой?“ – ще попитате вие. Само този, който е истински християнин, независимо от църковното му звание, сан или положение! Само онзи, който в живота си е храм на Светия Дух, живеещ в него! Само този, който е предал духовния си спор с хората изцяло на Господ с думите: „Господ ще разгледа, ще разреши моя случай“. Само онзи, който издига авторитета на Божието слово над своите обиди и скърби, който приема „сладко и горчиво“ от ръката на Господ с кротост.
Божието слово дава на нас, вярващите, скъпоценна заповед: „Не отмъщавайте за себе си, възлюбени“. Защото този, който отмъщава за себе си, сам е победен от злото. Той е паднал духовно и лъже, а дяволът тържествува над него. Който отмъщава за себе си, е убит в битка, полумъртъв воин. Той е радост и триумф за сатана, който го е „впримчил във волята си“, той е скръб и тежко бреме за църквата.
Имате ли силата да се въздържате от отмъщение, когато сте смъртно обидени? Не, никой от нас няма такава сила в себе си. Христос е нашата сила! Той е нашата победа! Само Той е в състояние да ни пази от отмъщението и дори от изкушението да отмъстим. „Защото в това, което сам претърпя, като беше изкушен, може и на изкушаваните да помогне“ (Евр. 2:18).
Затова нека и ние, братя и сестри, се научим да се обръщаме към Христос при всички изкушения, като молим за Неговата милост, мъдрост и сила. И Господ ще ни помогне да се смирим и да простим, да не съдим хората, а да отдадем всичко на праведния Божи съд, защото е писано: „Отмъщението е Мое. Аз ще отплатя“ – казва Господ!“ (Римл. 12-19).
А. Ф. Ефимов
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2021 <<<
